Skip to main content.
January 26th, 2007

Рицарят, който бил загубил думите

Живял е нявга в едно царство Рицар. Наричали го Мрачния рицар, макар и не съвсем заслужено.

Той имал коса, черна като гарванови пера, очи тъмни като най-дълбоката пещера, яздел непокорен черен кон, имал черен щит и черни доспехи, черен меч и черно наметало. Изглеждал така, сякаш нощта му била сестра!

Всички единодушно вярвали, че в гърдите си носел също толкова черна душа. Но дали това било така? Никой не можел да прецени със сигурност, защото Рицарят не говорел с никого и никой не знаел какво мисли той. Мислите му обикновено били изписани в очите му, но никой не се сещал да ги погледне. Или не смеел – от страх…

Мрачният рицар бил самотен и много тъжен. Не говорел, защото смятал думите за излишно губене на време. А той нямал излишно време за губене! Обикалял от царство в господарство и търсел… Търсел своята Принцеса.

Не казвал нищо. Нито питал, нито обяснявал.

Бродел през гори и планини, през реки и долини, зиме и лете, и се надявал да срещне принцесата от мечтите си.

Тя била изящно красива, приличала на творение на майстор-бижутер и може би била направена от стъкло… Рицарят я бил виждал само в сънищата си, но знаел, че ще я познае. И знаел, че ако търси достатъчно дълго и достатъчно упорито – ще я намери.

Надявал се да я намери преди да е изгубил и последната частица от … себе си…

Един ден, когато почти бил загубил надежда, той стигнал до едно отдалечено царство. То не било голямо и известно, и Рицарят решил да мине оттам набързо, без да се спира. Докато яздел забързан и умислен, внезапно парализираща болка пронизала сърцето му, а искряща светлина замъглила погледа му. Миг след това той зърнал … Нея – Принцесата от сънищата си. Гледал и не вярвал на очите си! Светлината на слънцето се отразявала в очите й, а ослепителната й усмивка проникнала директно в сърцето му и никакви щитове, доспехи и мечове не могли да я спрат.

Принцесата била очарователна, пленителна и омайна! Светлината на деня и уханието на нощта я обгръщали и се пречупвали през нея. Била сякаш от стъкло… също като в съня… Но, не! Не била от стъкло, била истинска! Съвсем истинска! Тя поздравила сърдечно странния конник и отминала. Той понечил да отвърне на поздрава, но… устните му не проронили звук… Толкова дълго бил чакал този миг в пълно мълчание, че бил загубил думите…

Тогава Рицарят тръгнал на път, но без да напуска царството, за да не загуби обратния път към Принцесата си. Рицарят тръгнал да търси и събира думи. Искал да намери и събере най-красивите, най-изразителните и силни думи на света. И после да се върне обратно при Принцесата и да й каже…

Да й каже, това, което устните не могат да изрекат и думите не могат да опишат, да й каже това, което сърцето чувства, а разумът отрича.

Рицарят обходил всяко кътче от царството – с широко отворено сърце и поглед, вперен в синевата. От всяка нежна тревичка, от всяко уханно цвете, от всяко бистро поточе той черпел вдъхновение и откривал най-красивите слова… Изведнъж разбрал, че те му били принадлежали и преди, но тъгата и самотата му пречели да достигне до тях. Сега, обаче, усмивката на принцесата и нейното очарование, били прокарали път до сърцето на Рицаря. Път, широк, колкото цялата Вселена и сияен като Вечерницата в ясна нощ. По същия този път думите излезли от сърцето на Рицаря и кацнали на устните му…

Рицарят се върнал и отишъл право при Принцесата. Хванал я за ръка и й разказал за тъжния си живот, за самотата, за красотата, която току-що бил открил, за начинът, по който я обичал, за Любовта, която винаги бил търсил…

Принцесата се изненадала! Та кой бил очаквал толкова нежност, внимание и грижа от един странен мрачен Рицар?! Той я прегърнал сякаш е от стъкло и наистина много внимавал да не я счупи. Та нали цял живот я бил търсил!!!

Принцесата била объркана, била смутена, изплашена и много развълнувана. Но разбрала. Тя приела Любовта на Рицаря, като в замяна му предложила само искреното си приятелство и лъчезарно присъствие. Засега…

Рицарят приел.

Засега…

Posted by LeeAnn in Приказки за Рицари

15 Comments »

This entry was posted on Friday, January 26th, 2007 at 22:12 and is filed under Приказки за Рицари. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

15 Responses to “Рицарят, който бил загубил думите”

  1. Петьо says:

    Забравих да те питам дали тази история ще има втора част. Завършва така, сякаш ей сега ще излезе надпис “следва продължение” 🙂

    До скоро, Ани!

  2. LeeAnn says:

    “следва продължение” 🙂

    П.П. И благодаря за това, което написа. Много е мило.

  3. Eneya says:

    Красиво е, допада ми 😉
    Мерси много, че качи това в нета.

  4. Григор says:

    Наистина е красиво.

    Нямам търпение да го видя на книга (и се надявам на автограф от авторката 🙂 )

  5. Иван says:

    Ех, приказка…, и то каква! Можеш ли да я “сбъднеш”? 🙁

  6. LeeAnn says:

    Благодаря ви.

    Eneya, удоволствието е мое. 🙂

    Григор, и аз много искам да я видя на книга, с автограф за теб, разбира се! 🙂

    Иване, всеки сбъдва своята приказка сам. Ако ти искаш да я сбъднеш – направи го! 🙂

  7. Иван says:

    Знаех си, че така ще отговориш! 🙂

  8. едно пиле ;-) says:

    “Много си готин, много те харесвам и те обичам … но само като приятел.” Тия приказки ги знаем, и сме ги чели и препрочитали.

    Хубаво пишеш и не спирай 🙂

  9. Гери says:

    Толкова е крехко, нежно и красиво, Дачи, че не смея да промълвя и дума, да не изчезне магията на този сбъднат сън – нека продължи дълго, много дълго…

  10. LeeAnn says:

    Благодаря ти, Гери.

    Възхитеният шепот не би убил магията…

  11. Ийори says:

    Браво!

    Само се чудя дали не трябваше да го прати да се пребори с една-две лами, да поубие една-две зли магьосници, да й напише дипломната работа по международно право… нещо такова.

    Страшно е увлекателно в първите 7-8, направо грабва. Само накрая образа на принцесата остава малко недоразработен. Нали не е само красива и приятелски настроена?

    Ама то следва продължение, де…
    Браво пак!

  12. LeeNeeAnn » Blog Archive » Рицарят, който бил загубил думите (2) says:

    […] Рицарят, който бил загубил думите (2) Тогава Рицарят решил отново да тръгне на път. […]

  13. Tyranastrasz says:

    Позната история, предполагам на много хора. Дали в страх от думите или в целенасочения стремеж към Възвишеното.. знам ли. Но, поздравления! Нещо, което си заслужава да се прочете!

  14. LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцесата, която очаквала завръщането на Рицаря, който бил загубил думите says:

    […] думите Живяла някога една принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна! Живее и сега – в Царство, далеч от хорската и дворцова […]

  15. LeeNeeAnn » Blog Archive » Рицарят, който познавал нощта says:

    […] и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицари и […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>