Skip to main content.
January 22nd, 2007

Лисица и Щъркел

Le Renard et la Cigogne
          Jean de la Fontaine

Compère le Renard se mit un jour en frais,
et retint à dîner commère la Cigogne.
Le régal fût petit et sans beaucoup d’apprêts :
Le galant pour toute besogne,
Avait un brouet clair ; il vivait chichement.
Ce brouet fut par lui servi sur une assiette :
La Cigogne au long bec n’en put attraper miette ;
Et le drôle eut lapé le tout en un moment.
Pour se venger de cette tromperie,
A quelque temps de là, la Cigogne le prie.
“Volontiers, lui dit-il ; car avec mes amis
Je ne fais point cérémonie. ”
A l’heure dite, il courut au logis
De la Cigogne son hôtesse ;
Loua très fort la politesse ;
Trouva le dîner cuit à point :
Bon appétit surtout ; Renards n’en manquent point.
Il se réjouissait à l’odeur de la viande
Mise en menus morceaux, et qu’il croyait friande.
On servit, pour l’embarrasser,
En un vase à long col et d’étroite embouchure.
Le bec de la Cigogne y pouvait bien passer ;
Mais le museau du sire était d’autre mesure.
Il lui fallut à jeun retourner au logis,
Honteux comme un Renard qu’une Poule aurait pris,
Serrant la queue, et portant bas l’oreille.
Trompeurs, c’est pour vous que j’écris :
Attendez-vous à la pareille.


Лисица и Щъркел
/превод: LeeAnn/

Лисицата решила, ей тъй, на шега
да покани Щъркела
да му покаже какво е истинска храна.
Сипала му
малко супа
в
любимата си плоска купа
И гледала с усмивка лукава
как Щъркелът се притеснява.
Тракал Щъркът с дългия си клюн по паницата,
тракал, но нищо не могъл да вземе от чорбицата.
Останал си гладен, останал си жаден,
ама нали бил на гости,
трябвало да е благодарен.
Тръгнал си и благодарил.
Но вече бил решил
да си отмъсти за таз измама
като и той покани Лисана.
Разбира се, както желаеш, отвърнала Лисана
и никак не била разколебана,
а когато дошъл уговорения час,
тя изтичала завчас
в
квартирата на своя съсед
да хапне и тя на свой ред.
Преглъщала от
аромата на месцето
и от вкусния му вид в гърнето.
Щъркелът за отмъщение
приготвил сладко угощение,
но сипал гозбата в гърне
с тънко гърло и дълго устие.
Неговият клюн минавал без усилие

Но не и муцунката на Нейно Хитро Величие!
Наложило й се вкъщи да се прибере
засрамена като Лиса, дето са я взели за кокошле
с подвита опашка и клепнало уше.
Измамници, за вас написах това,
очаквайте и вие подобна игра

защото

Каквото повикало – такова се обадило.

Posted by LeeAnn in Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен

No Comments »

This entry was posted on Monday, January 22nd, 2007 at 17:41 and is filed under Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>