Skip to main content.
June 4th, 2009

Камъче #12: Умее да печели само този, който умее да губи!

Научете се да губите – така дребните победи ще са ви сладки, а дребните загуби няма да ви нараняват и ще минават покрай вас незабелязано. Умението да губим е част от умението ни да печелим.

Да „умееш” да губиш не означава да си комарджия-прахосник. Да „умееш” да губиш означава, че можеш да признаваш грешките си, да приемаш последствията и да се поучаваш от тях, но да продължаваш да гледаш и да се движиш напред.

Умението ни да губим е част и от умението ни да оценяваме малкото, което имаме в момента, и да се радваме на дребните неща.

Всеки иска винаги само да печели. Хората, които не умеят да губят, печелят рядко: победите (дори големите) не ги стимулират и енергизират, защото те не ги възприемат като победи, а като нещо, което им се полага като награда за мъките и усилията.

Хората, които не умеят да губят, обикновено са песимистично и негативистично настроени и въпреки болезненото им желание да печелят, по-често се сблъскват със загуби, отколкото с победи. Това ги кара още повече да се тормозят и мръщят и още по-слабо да ценят малкото, което имат и още по-силно да мислят, че победата им се полага за награда.

Такива хора гледат живота си от ограничен ъгъл, рядко сменят ъгъла на виждане и посоката на гледане и рядко харесват това, което виждат. Тези хора имат нереалистична представа за света, дължаща се на ограничения ъгъл, под който го гледат.

Странното (за мен) е, че въпреки нескритото неудовлетворение от дребните загуби и почти пълната липса на удовлетвореност от победите, тези хора рядко са предприемчиви и борбени и рядко правят нещо, което да промени ситуацията. Отстрани изглежда, че това положение им харесва, защото са си свикнали с него – сякаш предпочитат загубите и вечното мрънкане пред неизвестното.

Тези хора обикновено не получават възможност нещо да променят, защото никога не поискват такава, защото смятат, че тя им се полага и някой трябва да се сети да им я изпрати.

Тези хора са нерешителни и често пъти им липсва умението за общуване, защото те робуват на обстоятелства и предразсъдъци. Общото им излъчване е негативно и противоположният тип хора виждат в тях „вечното мрънкало” и гледат да нямат много общо с тях. Такива хора общуват само със себеподобни и това затвърждава мнението им, че животът е съставен от негативизъм и загуби.

Така сами си създават омагьосан кръг, в който да се въртят.

Ускорението в кръга пък се усилва от „дарбата” им винаги да намират нещо, за което да се ядосват, дори то да е абсолютно далечно и независещо от тях и от абсолютната им неспособност да приемат нещата такива, каквито са. (абсолютно независещ от нас, например, е резултатът от всеки футболен мач, в който не участваме, дъждът, който се е осмелил да вали, без да ни пита и т.н.)

Аз знам, че нещата не са такива, каквито изглеждат отстрани и съм сигурна, че такива хора са нещастни, дори да не изглеждат така понякога. Те също знаят, че са нещастни.

Аз знам, че те сами трябва да си помогнат, но те знаят ли го? Искрено се надявам камъчетата ми да им помогнат!


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn in Философските ми Камъчета

1 Comment »

This entry was posted on Thursday, June 4th, 2009 at 04:44 and is filed under Философските ми Камъчета. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

One Response to “Камъче #12: Умее да печели само този, който умее да губи!”

  1. LeeNeeAnn » Blog Archive » Новото възпитание says:

    […] децата си да приемат загубите като урок и повод за ново […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>