Skip to main content.
May 27th, 2009

Камъче #10: Не очаквай! (нито очакваното, нито неочакваното…)

Всеки от нас непрекъснато очаква нещо да се случи… Или да не се случи… Очаква да се случи по точно определен начин… Или, с други думи: всеки от нас непрекъснато формира очаквания. В това няма нищо лошо, особено в случаите, в които очакванията ни се оправдаят и сме доволни. Когато не сме – грешните очаквания ни водят до разочарования.

Всеки от нас формира очакванията си несъзнателно. Съзнателно се опитва да не го прави, но на малко хора това (неформирането на очаквания) наистина се отдава. Научила съм се да избягвам формирането на очаквания, но до скоро не можех да го предам с думи. Вече мога и ще го споделя с вас.


Хората формират очаквания, защото съдят за другите хора по себе си и забравят за Камъче #5.

Хората, които си падат по Формула 1, очакват от всички останали да знаят какво е Brawn GP…

Тези, които обичат мастика с айрян, очакват от всички останали да пият мастиката с айрян…

Тези, които обичат да говорят, очакват от другите да обичат да (ги) слушат…

Разбира се, примерите са елементарни, но онагледяват същността на твърдението ми: Обикновено очаквания формират хората, които съдят за останалите по себе си.

Формирането на очаквания се дължи на неувереност. Вероятно дори е самата проява на неувереността. Неувереността обикновено е комплексна, дори и да не изглежда така.

Неувереността е следствие от възпитаната нерешителност.

За да спрем да формираме очаквания, трябва да открием областите, в които сме особено неуверени. Признаването на собствената ни неувереност е по-лесната стъпка.

Най-трудно е наистина да спрем да формираме очаквания. 

От една страна, това (спирането на формиране на очаквания) не може да стане от само себе си, защото ако не правим логични и целенасочени усилия, успехът ни е под съмнение.

От друга страна, спирането най-често става от само себе си. Даже: Най-лесно става от само себе си. Единственото „условие” е да не спирате да опитвате 🙂

Какво да опитвате ли? Каквото и да е, стига да е нещо ново. Мисля, че на мен това ми помогна да спра да формирам очаквания.

Когато ми предстои нещо, което не съм правила преди, аз се опитвам да си го представя: как ще изглежда, ще боли ли, ще се ядосам ли, ще ми хареса ли, как ще влезна, къде ще застана, къде ще си сложа ръцете, къде…., кое…., как….

Волно или неволно, това формира очаквания. Единствената ви „печалба” от този подход би била допълнително придобитата увереност.

Но и тук има уловка 😉 Веднъж добили увереност, че с нещо можете да се справите, следващият път не бива да се колебаете. Това ще ви помогне да направите следващата крачка.

След достатъчно на брой крачки, ще дойде момент, в който няма да ви се налага да си представяте ситуациите предварително – ще започнете да мислите по-бързо, ще сте сигурни, че можете да се справите каквото и да стане и ще спрете да очаквате едно или друго развитие на нещата, едно или друго поведение от хората, една или друга реакция от себе си. Така ще дадете възможност на вашето собствено Аз да си почине малко от самите вас и да бъде себе си 😉

Всичко това обаче се постига с тренировки 🙂

Не спирайте да опитвате нови и нови неща. Знам, че веднага залитате към екстремности, но те са последната крачка. Има много на брой и доста значими стъпки, които можете да направите преди да полетите / скочите с бънджи. Не казвам и да се втурнете да преодолявате страховете и фобиите си – те са си две съвсем отделни теми!

Казвам да се научите да правите изненади – най-вече на себе си. Казвам също да се движите само напред и да не правите крачки назад. Няма доза или рецепта с количества. Колко на брой крачки и колко големи да бъдат те – зависи само от вас.

Понякога малките уверени миши стъпчици постигат целта по-добре от кенгурския скок.

А друг път, целта е твърде далеч, за да е възможно да бъде достигната с миши стъпки.

Постигането на баланс е ваша отговорност. Посоката на движение – също.

И все пак: има нещо, за което от време на време се сещам. Подарявам ви го:

„Не се страхувай да направиш голяма крачка.
Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”

 


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn in Философските ми Камъчета

12 Comments »

This entry was posted on Wednesday, May 27th, 2009 at 00:01 and is filed under Философските ми Камъчета. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

12 Responses to “Камъче #10: Не очаквай! (нито очакваното, нито неочакваното…)”

  1. Таня says:

    Хм, много интересно – и аз скоро правих упражнението с отказа от очаквания и да ти кажа – успях да го постигна и се убедих, че работи и е полезно като упражнение.

    Липсата на очаквания ни спестява разочарования от другите хора. Спестява ни лекомисленото поемане на чужда отговорност в момента, когато сме решили, че на нас ни е удобно така, което после ни излиза през носа.

    Откакто го направих, започнах да се вглеждам в другите хора и виждам, колко често всеки от нас си създава очаквания. А то е вредно…

  2. LeeAnn says:

    Танче 🙂
    Аз упражнението отдавна съм го открила и тренирам редовно 😉
    Не можех обаче да го обясня с прости думи. Дано тези, които ме помолиха да го обясня, успеят да разберат думите 😉

  3. Таня says:

    Е какво толкова има да му разбира човек?

    Очакванията лесно се хващат и оттам нататък е въпрос само да спреш да го правиш. Най-лесно се хващат, когато се усетиш наранен. А наранен се чувстваш, защото смяташ, че не си получил заслужените почести и уважения от хората около теб. Тоест имал си очаквания, че си много ценен и останалите непрекъснато трябва да го показват и признават. Това няма как да го сбъркаш.

    Очакванията често имат общо с вземането насериозно – когато започнеш да си мислиш, че си много велик, започваш да очакваш, че ще се отнасят към теб като с телевизионна звезда. И тряс! В някой светъл ден истината те халосва по главата и ох, горкият аз…

    Очаквал си, че като се прибереш прането ще е изпрано, яденето сготвено, къщата почистена и всички строени в редица и те посрещат с почести и фанфари. Прибираш се и хоп – то не било така, а всичко тебе чака. Ми като чака – фащаш се в ръце и го подкарваш. Без да обвиняваш някой друг, че не го е свършил вместо теб. Някой друг, ако иска да помогне, е отделен въпрос и опира до неговото собствено решение, а не до твоята команда или оплакване, че не помагат. И така…

  4. LeeAnn says:

    Точно така! 🙂 😉

  5. Гери says:

    Право в десятката, LeeAnn! А и Таня е права, че най-лесно се учиш от грешките си, когато несбъдването на очакване ти причинява болка. Понякога пък някой друг човек може да помогне доста за тренировките да спрем да трептим в очакване (както при мен 🙂 ). Сигурна съм, че и твоето камъче ще помогне на някой друг, Дачи 😀

  6. LeeAnn says:

    Надявам се, Гери! 🙂

  7. Mari-ana says:

    23 октомври 2008 😀 След 7 месеца и 4 дни получих отговор на въпроса си. 😉
    Благодаря ти, LeeAnn!!! 🙂
    Отговорът ти обаче, породи още въпроси. Ще помисля как да ги формулирам точно и ще се върна да ги задам. 😀

  8. LeeAnn says:

    хехе, Марианка, заповядай пак 😉

    Не съм очаквала друго. Та нали основното предназначение на отговорите е да пораждат нови въпроси 😉

  9. Марк says:

    Хубав текст, ЛийАн.

  10. LeeAnn says:

    Благодаря, Марк 🙂

  11. seasons says:

    Прочетох с известно закъснение този страхотен пост, както и другите 2, с които е свързан. Ето как отново и отново човек попада на темите, които го вълнуват. Това са вечни теми и наистина усилията по тези въпроси – очаквания, решителност, … – са страшно важни за качеството на собствения ти живот!

    Много точно начин си изразила нещо толкова сложно и заплетено. Подкрепям напълно казаното и от Таня – много реалистично описание!

    Поздравления за камъчетата!

  12. LeeAnn says:

    Благодаря, seasons 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>