Skip to main content.
March 26th, 2009

Децата и телевизията


Написването на тази статия започна като невинен коментар към поредната статия на тема „деца” на Пиеро. Възхищавам се на родители, които мислят, защото техните деца порасват свободомислещи и свободолюбиви хора!


Не един родител е забелязал, че «Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия е перфектното занимание за едно бебе, защото то си стои там някъде и си гледа, и въобще не те занимава.»

Някои родители използват телевизора, за да натъпчат в устата на детето храната, която те са преценили, за времето, което са си наумили.

Други използват телевизора за отвличане на вниманието на детето, докато седи на гърнето, когато детето настоява за нещо или просто се тръшка.

За мен това са все примери за лошо «използване» на телевизора (при възпитанието на децата).

Възпитанието на децата започва няколко месеца преди да се родят. Сложното във възпитанието е, че ефектът от него става видим едва след 10-15 години, когато вече е късно за корекции.

Та, за телевизията…

Общо взето, моментът да наложите здравословен режим на гледане на телевизия е моментът, в който детето ви забележи «Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия».

Много родители допускат една основна грешка: Смятат, че децата им са още малки, за да разберат какво им говориш, да разберат какво виждат и т.н. Децата са малки, за да отвърнат, но не и да възприемат. Напротив – колкото по-малки са децата, толкова по-лесно се запечатва информацията в чистите им мозъци.

Споменавам това, защото много родители използват момента, в който детето се зомбира от ТВ, за да му набутат храната в устата. Други пък НАРОЧНО пускат телевизора, за да яде детето. Това е грешно, защото създава на детето грешно отношение към храненето и храната по принцип. Детето свиква да се тъпче, докато зяпа в телевизора и като стане тийн го прави несъзнателно – оттам и проблеми с тегло и т.н.

Връщам се на «здравословния режим» на гледане на телевизия. Той включва и вашето частично лишаване от телевизия, та дори и само музикални канали да се въртят – или може би – особено, ако само музикални канали се въртят 😉

Идеята «никаква ТВ след 18.00» е чудесна и не трябва да се нарушава. У дома от години сме на здравословен режим 😉 и честно казано рекламите и глупостите, които излизат от телевизора не ми липсват. (това не означава, че не гледаме нещо, подбрано предварително).

Децата обичат мърдащите картинки от тази странна кутия. Това е факт. Не бива да ги лишавате съвсем, за да не налитат на дистанционното като заспите 😉

Друго правило – не слагайте телевизор в стаята на детето. Включен компютър – също. Вие не го усещате, но компютъра вие/бучи и смущава съня на детето.

Много родители смятат, че детето не трябва да привиква да спи на тихо и да му се пази тишина. ОК, и така да е – но това важи за денем. Нощем всеки има нужда от тишина. Тогава почива психиката. Ако оставите нещо да бучи в стаята на детето, то спи неспокойно – респективно – расте неспокойно и става нервняк (ще ви се отблагодари като стане на 12 години 😉 )

И все пак – какво да гледат децата?

Каквото и да е, стига да е минало през вашата глава и вашето одобрение. Има огромен избор на детски филми – анимационни и игрални, които можете да изтеглите/купите/вземете назаем. Гледайте ги, осмислете ги и ако не са в разрез с възпитанието, което се опитвате да давате – пускайте ги за употреба.

Звучи ограничаващо, но не е. Така или иначе, като станат на 12+ години, децата ще гледат каквото си поискат. До 12- е момента да им създадете ценностна система и критерии, по които да преценяват, кое е приемливо и кое не.

Давам пример: Неподходящ за 12- е филм, в който момичета на 15- години се гримират, пушат и бягат от къщи.

(Такъв филм, с щастлив край, би бил подходящ и поучителен за 12+, защото ще имате подходящи думи и примери, с които да го обясните.)

Колкото и да ми е мъчно да го кажа – децата ни се възпитават и докато гледат телевизия. Децата се учат чрез подражание. Грижата и отговорността да подбера правилните (приемливи за мен и семейството ми) модели за подражание е моя. Затова – подбирам.

Някои детски предавания на CartoonNetwork са си направо забранени у дома, просто защото са грозни – като „Крави и пилета”, например.

Декстър също е забранен – за мен не е нормално да унижаваш и взривяваш сестра си. А у дома, всяко от децата ми си има сестра 😉

Децата ми разбират и приемат това. То им е обяснено внимателно, с техните думи, така че като попаднат на някое подобно предаване, изборът „това няма да го гледам” е техен, а не мой.

Дори да не ви се вярва сега, това развива отношение към естетиката у тях.

Не трябва да оставяте децата сами да си гледат филмите. Не и първите 1-2 пъти J После може (децата обичат да гледат много-много пъти нещо, което им е харесало– това също е основание подборът да е ваш 😉 ) Бъдете там, гледайте филма с тях, гледайте с техните очи, оставете детското у вас да надделее за два часа, запомнете усещането, с което ви е оставил филма, наблюдавайте реакциите на децата си (ако децата са на различна възраст, реакциите им ще са различни и разговорът след филма ще е различен), говорете, където е подходящо, анализирайте и коментирайте с тях, без да натрапвате мнение.

С риск да се повтаря, ще кажа: това се отнася за деца до 10-12 години.

Над 12 години, целта на подборът е малко по-различна.

Човешкото съзнание е неспокойно и търсещо. На 12-15 години, децата живеят на един своеобразен ръб – „между два свята”. Борят се с всичко и всички, и са склонни да оспорят всяка дума, ако е изречена от мама или тати, та дори и да е вярна. Има обаче послания, които трябва да им влезнат някак в главите, като например: „наркотиците са вредни”, „(безразборният) секс е неприемлив в тази възраст” и т.н. Има филми, които определено ще ви помогнат в тази битка. Но отново – не трябва да оставяте децата да ги гледат сами. Бъдете там, гледайте филма с тях, наблюдавайте реакциите им, говорете, където е подходящо, анализирайте и коментирайте с тях, без да натрапвате мнение.

Темата за „децата и телевизията” е подобна на темите за „децата и компютъра”, „децата и списанията” и т.н. Въпреки, че вече са ме обвинявали, че вижданията ми са „остарели и банални”, аз продължавам да отстоявам мнението си, че грешните/фалшивите модели за подражание, с които са пълни телевизията/интернет/списанията, са опасни за децата ни и биха могли да омаловажат и обезмислят усилията ни да им дадем възпитанието, което ни се иска. 

 

Posted by LeeAnn in Нашите деца и ние!

15 Comments »

This entry was posted on Thursday, March 26th, 2009 at 16:00 and is filed under Нашите деца и ние!. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

15 Responses to “Децата и телевизията”

  1. Michel says:

    Интересен постинг…

    Когато растях, в България нямаше телевизия. Е, почти. В смисъл, почти всички предавания бяха “безопасни”. Нямаше екшъни, трилъри, секс, порно, пукотевици и да се лее кръв на талази… Първи канал работеше от сутринта до вечерта, а втори работеше само вечер. Някога имаше дори дневна пауза, когато изобщо нямаше телевизия денем… Спомняте ли си? 😉

    Най-“страшните” филми бяха за “възрастни”, късно вечерта — примерно, Студио X късно вечер, след полунощ, когато със сигурност се знае, че децата спят. Максимум един филм, или два, на седмица, и то късно… Останалото си го знаем — детски предавания, “Бразди” (хаха, като си го спомня и ме напушва смях все още), разни там новини (“Главните глави на Северна Корея и Южен Виетнам се срещнаха с цел заздравяване на отношенията между двете братски социалистически държави”…), и други подобни… Тук-там се появи нещо свежо като “Седморката на Блейк”, примерно, или стара френска или руска комедия, но това рядко…

    Като цяло, почти цялата телевизия беше безопасна, ако не броим “проминаването на мозъци”, пропагандата, тоест…

    В наши дни е различно. Телевизията е 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Когато и да пуснеш “цветната кутия”, там ще мърда и шава нещо… Каналите са безброй, по повечето вървят глупости от сутрин до вечер (ако не броим Discovery, National Geographic и още 1-2), филми, сериали, екшъни, безсмислена реклама (“перете с…”, “купете X…”, “тоалетната хартия Y е толкова невероятно нежна към дупето ви…”, “децата ако не ядат вафлите ABC, няма да пораснат здрави и красиви”… etc.).

    Радвам се, че (благодарение на съзнателен избор), вкъщи сега нямаме телевизор. Компютри, лаптопи — да, но телевизор не.

    Можеш да гледаш филм, но само такъв, какъвто искаш (а не какъвто дават в момента). Филмът ако е час и половина, ще продължи точно толкова, а не 2 часа и 20 минути с рекламните прекъсвания.

    Струва ми се по-разумно така. Плюс това, на компютъра или вършиш работа (или четеш, или гледаш нещо), или просто си стои тихо в ъгъла и не произвежда звук (освен ако не си пуснал Winamp;-). И когато си на 3 метра от него, по него не шават картинки и няма звуци, което е добре. С телевизорите не е така, те постоянно привличат вниманието ти и те разсейват, със звук, образ, реклама, сменящи се неща…

    Мисля, че е добре децата да растат с “движещи се картинки”, но дали имат точно нужда от телевизия или просто да гледат хубави детски филми и анимации от време на време? Май може и без TV…

    🙂

  2. LeeAnn says:

    Да, Мишел, споделяме едно и също мнение. Ние имаме телевизор и обикновено го ползваме за голям монитор 🙂
    Discovery, National Geographic и Animal Planet са програмите, заради които ползваме телевизора за телевизиране 🙂

    А за “Бразди”… Помниш ли музиката? Тя е хоро. Казва се “скандалската” 🙂 Танцуваш и се хилиш глупаво. Не знам защо, но повечето хора наистина имат смешна асоциация като чуят “Бразди”.

    Тук можеш да го видиш горе-долу как изглежда. Гледай първото клипче, от 50та секунда натам.

  3. LeeAnn says:

    Току-що попаднах на статия на Нели Огнянова. Вижте я: http://nellyo.wordpress.com/2009/03/25/minors/ Аз няма да коментирам.

  4. Mari-ana says:

    СЕМ и който и да е регулаторен орган няма да промени нищо в програмите на ТВ. Ще въведат някакви повърхностни ограничения, на които веднага ще им намерят вратички. Примерите през годините са много. Ти си го написала много ясно, точно и вярно. Всичко опира до възпитанието от родителите още от най-ранна възраст. Изграждаме ценностна система за да сме сигурни, че като порастнат ще вземат правилните решения сами.
    П.П. Когато бяха малки моите използвах сериала “д-р Куин-лечителката” (който гледахме заедно), за провокиране на въпроси по проблеми от ежедневието. И до сега ми е любим този сериал – заради милите спомени. 🙂

  5. LeeAnn says:

    Да, Марианка, точно това имам предвид. 🙂

  6. 6a6av says:

    Сякаш не сте били деца никога:)

    Че то забраненото е най – сладкото. И като станат на 12 какво се променя?

    А защо си мислите, че телевизори има само във вашите домове? Че телевизори има във всяко кафе вече. Как ще ограничите достъпа им до телевизия навън?

    А между другото Декстър ми е любим!!! Трябва да е подсъдно да се ограничава този филм!!! Ами Джони Браво? Или Самурай Джак?

    Ей не пораствайте толкова бързо:) Преди да станете родители сте били деца!!!

  7. LeeAnn says:

    6a6av,
    Боби още е малък. След година-две ще поговорим пак 😉

    А и общо взето говорим за личен избор и личен пример, създаване на ценността система (относително понятие е, знам), изграждане у детето на вкус (ако щеш). Сега може и да не ти се вярва, но съм сигурна, че с течение на времето ще установиш, че нещо не влияе добре на детето – прави го агресивно, или го прави прекалено пасивно, или…., или… и че нещо друго му влияе добре… (все по нашата мярка, разбира се).

    На 12 години се променя това, че те вече имат изградени, с наша помощ, горните неща и сами взимат решенията (които устройват нас 😉 ).

    И… точно пък на мен да кажеш, че съм пораснала…. айде, моля ти се, не така 😉

  8. Марк says:

    Случайно попаднах на Вашата статия. Ако можех да пиша за нещо друго, освен откачени неща, щях да я напиша.

    Дори не мога да коментирам повече от това – 99% съгласие.

    1% е – телевизията е не частично, а напълно ненужна. Просто ненужна. Не телевизорът! Телевизията като медия. Децата могат и трябва да гледат – филмите, научнопопулярните предавания, всичко, от което имат нужда за израстването си. За това не е нужно да гледат телевизия. Всичко това съществува, налично е на различни носители и без умопомрачителните реклами и манипулативните послания in-between.

    А, и последно – за да не гледат децата, не трябва да гледат и родителите. Всъщност “не трябва” внушава принуда, а такава не е нужна. Красотата на свободата от телевизия става ясна след много кратко практикуване и към нея човек се пристрастява така, както преди това се е пристрастил към телевизията 🙂

    Поздрави отново за текста.

  9. LeeAnn says:

    Благодаря, Марк.

    Всъщност и 1я% е съгласие, защото именно това бях разказала при Пиеро: Телевизорът у дома служи за голям монитор – за да гледат всички едновременно избраното нещо 🙂

    За “не трябва” също съм съгласна. Тук е мястото на личния пример. Родителите трябва да измислят някакво занимание за себе си и децата, най-добре съвместно, за да не “посягат” децата към телевизията и да не се стига до поучителното “не трябва”.

    всъщност… повтарям се… млъквам.

    благодаря ти за коментара 🙂

  10. Нова Телевизия says:

    На мен пък ми е странно, как разни вредни неща се излъчват безнаказано по телевизията. Все едно да се легализира хероина и родителите да са отговорни дали успяват да опазят децата си от него. До кога парите ще са движещата сила? Пари за сметка здравето и живота на други хора… човеци ли сме все още?

  11. LeeAnn says:

    Здравей, страннико.

    Не съм съвсем сигурна, че разбирам от какво точно се възмущаваш. Не виждам връзка на репортажа, който си прикачил, с коментара ти към него. Там става дума за едно, в статията ми става дума за второ, а ти говориш за трето. Добре е да си наясно със себе си, преди да пишеш коментари, близки до спам, в блоговете на хората.

    В статията по-горе говоря точно за това, че родителите носят отговорност за децата си във ВСИЧКИ СЛУЧАИ. Не само когато е легализиран хероина, а ВИНАГИ, зависи от нас, родителите от какво ще опазим децата си и от какво няма да съумеем. Или може би искаш да кажеш, че холандските родители са освободени от отговорност да възпитават децата си, само защото дрогата е позволена?!

    Парите ВИНАГИ ще са движеща сила. Въпросът е, какво ще изберем да задвижим с нея. Но това отново зависи от нас, родителите.

  12. Afrodita says:

    здравей LeeAnn,
    благодаря:) Филип тъкмо започна да се впечтлява от филми и да повтаря изрази от тях (благодарение на една злощтастна варицела в период, когато аз имах ужасно много работа сега любимият му израз е Ну пагади – е, има и по-лоши) и наистина виждам как някой филмчета следва да се избягват. Декстър например нищо че (още) няма сестра или брат. Напълно споделям твоето мнение. Ние по принуда един вид – докато бяхме в Чехия 6 месеца не гледахме телевизия, защото е доста тъпо да гледащ нещо, което не разбираш, а не ми се плащаше кабел, само заради музикални канали и отново открих, че изобщо не ми е нужна. Нито на детето. Гледа филмчета на компютъра, включително и старите мои любими, които сега можеш да намериш в мрежата и му харесват. Сега сме на едно френскоезично място и тук всяка сутрин има анимации, така че гледането на ТВ става само сутрин за около 40 мин и според мен е полезно, защото човека запомня разни думички. За моя голяма радост (и донякъде гордост) моето момченце не настоява да гледа телевизия и дори сам го изключва като не му харесва предаването. Но ти благодаря за поста, защото изразява точно нещата, които съм мислила, но не съм сядала да формулирам. А и ми дава някой идеи за нещата, които да му дам да гледа. 🙂 Поздрави!!!

  13. LeeAnn says:

    ти си “здравей” 🙂 Радвам се, че се появи 🙂
    поздрави на Филип 🙂

  14. Диана Колева says:

    Абсолютно съм съгласна с идеята за подбор на информацията, която стига до децата – била тя от TV, компютър, каталог. В къщи нещата са по същия начин = предварително одобрени и пуснати филми на компютъра.
    Притеснява ме обаче друго – че останалите деца – на съседите, в градината, на улицата са “захранени” с агресията и морала на днешните филми – зло във всякаква фомра, и от това аз не мога да опазя децата си.

  15. LeeAnn says:

    Здравей, Диана Колева,

    Ще си позволя да споделя личното си мнение относно притеснението ти. (не си длъжна да го приемеш :), разбира се).

    Факт е, че не можем да опазим децата си от злото в обкръжаващата ги среда. И не бива, защото колкото повече опитваме, толкова по-голям е шансът да постигнем обратен ефект.

    Децата ни са достатъчно интелигентни и разумни, за да се пазят сами, стига да имат база за сравнение и ясни критерии, по които да преценят кое е добро и кое – лошо.

    Именно тук е ролята ни като техни родители – да осигурим здравословна среда, в която да израснат, и да им предадем ценностите, които смятаме за стойностни.

    Когато те имат пример от нас кое е добро и кое не (това е субективно за всеки човек), когато имат ценностна система (подходящата според нас), тогава децата ни, излизайки навън, ще могат да направят сравнението и да се пазят сами.

    Другото, за което сме отговорни като родители е, да не губим връзката си с тях, така че да има с кого да споделят и с кого да коментират онази различна действителност, която е отвън.

    Не можем да ги предпазим. По-добре е да им позволим да мислят, сравняват, анализират и взимат решения и да им дадем опора да споделят. Така си мисля… 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>