просто програмата работи под управлението на DOS и това едно време беше стандартна...
Това синичкото да не би да е “екрана на смъртта”?
Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед?
Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!!
Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!!
Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие!
Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ…
Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ…
Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън!
Когато Ледът се отдаде на тъгата и студенина скове пространството, идва Огънят. Той едва забележимо се промъква и с топлината си пробива път в Леда, като оставя следи с причудливи форми. Но буйствата на Огъня никога не стигат, за да се стопи Леда докрай…
И добре, че е така!
Ледът е нужен за равновесието, толкова, колкото и Огънят, защото това не е обикновено кинетично равновесие.
Това е равновесие на стихии, съществуващо в името на Съзиданието!
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства, Разни други Приказки