И пак да си жива и здрава, Дааа-чи-Чи (много ти отива, ама много...За трети път Народно читалище „Димитър Динев” гр. София организира Национален фестивал за народни хорà „Хоро се вие, извива”.
Традицията е добра, в това спор няма.
Тази година, поради големия брой участници, фестивалът бе разделен в две части:
от 9.00 до 12.00 танцуват групи с над 40 участника.
от 12.00/12.30 до 17.00 танцуват с групи с до 39 участника.
Чановете се явихме с група от 43 чана, така, че пиша тези редове преди втората част на фестивала да е приключила.
Разделянето по признак «численост» се налага от ограничената вместимост на залата и е Някакво решение, но пък отнема от удоволствието да изгледаш всички групи. (Водещият ни помоли да си тръгнем, за да освободим място за хората и публиката от втората част (?!) – това оставям без коментар).
След представянето на клубовете от група І се проведе «Ръченично надиграване», а след него – хорца с жива музика, докато журито си измисли мисленето.
Вече със сигурност по сайтове и блогове ще се появи списък на наградените на фестивала, затова аз няма да се впускам в такива подробности. Едно нещо обаче няма да прочетете никъде другъде. И то е:
Тази година Чанове взеха най-важната и значима награда: признанието на способностите ни от ръководителите на другите клубове и възклицанията «вие сте най-добрите» / «наградата е ваша» / «ле-ле, тия жълтите са много добри», споделени волно или неволно от колеги-хороигралци и публиката.
Тази година Чанове отново оставиха в залата нещо от себе си: оставиха излъчване, еуфория, атмосфера, заразиха с настроение и стил, покориха с чар.
Това е възможно само по един-единствен начин и той определено не е подготовка в последната седмица или месец. Тайната е в постоянството! Постоянство и себепосвещаване в отглеждането на всяко чанче с любов и внимание, от малка, току-що проходила хлопка, до силен и уверен Чан.
Тайната е и в общуването: Чановете са семейство: Голямо, Жълто и Сплотено! Някой да се съмнява?
За тези, които не успяха да ни гледат на живо ще кажа:
Вече има и клипчета, но те едва ли могат да предадат пълното и завладяващо вълнение и избухването на публиката. Въпреки, че репетициите не бяха тайни и много от съигралците ни са виждали хорàта – Някои неща трябва да се видят и почувстват със собствените сетива!
(и ако си мислите, че го казвам, за да ви дразня – прави сте :-P )
Ето, вижте сами:
Първото хоро, което изиграхме е торлашко и се нарича „Челе Уне”. Смисловото значение на това торлашко словосъчетание е нещо от рода на „Най-добрият”, „Първият човек”. Нали не мислите, че в това има нещо случайно 
Второто хоро е Селско. Ще кажа само едно нещо за това хоро: Две години танцувам, хорцата са ми в кръвта, Българската, но по това хоро разбрах, че съм не само Българин, а ШОП!
Отзвук от надиграването през 2007 г. и през 2008 г.
Posted by LeeAnn in Народни танци