Когато бях дете, нямаше толкова много шарени неща по улиците и „по телевизора”, нямаше „Шоуто на Слави” и скечове, изиграни от актьори, а имаше смешки, които се разпространяваха почти нелегално на аудио касети. Спомням си една смешка за Краставицата, която съдържа 98% вода: разказваше се за един ученик, който обръщаше всеки въпрос в училище на преразказ за краставицата, която съдържа 98% вода.
Весело.
Преди известно време разбрах, че мозъкът пък съдържал 85% вода. Виж ти, много интересно, рекох си и се загледах. Запознаването очи в очи с този „факт” обаче ме накара да си задам един въпрос:
Колко процента вода съдържа мозъкът на човека, решил, че тази реклама не е малоумна и обидна?!

Не, че се заяждам, но защо не снимаха мъж!?
Обикновено подминавам такива шаренийки с пренебрежение, но липсата на фантазия у родните рекламисти започва да добива застрашителни размери. (Да, знам, че вината не е (само) у тях. Знам, че работят за пари, за да си хранят семействата. Знам, че това е работа като всяка друга и клиентът диктува условията… Ето, видяхте ли – всичко си знам J )
Другото, което се запитах е: Към кого е насочена тази реклама? Към жените? Ако е към тях, аз, като жена, намирам тази реклама за пълен провал. (не, в случая ефекта на лошата реклама не върши работа).
Към децата? Едва ли. Те, най-много да съчинят някой виц от рода на:
„Защо очите на блондинките са сини? – Защото главите им са пълни с вода!”
Остава да е насочена към мъжете? Честно казано, ако бях мъж, вероятно щях да си задам въпроса: Кой е решил, че ще стоя жаден, ако на рекламата няма жена? (една подсказка за рекламистите: мъжете НЕ виждат рекламите. Колегите ми минават покрай нея всеки ден и я видяха чак когато се спрях, за да я снимам).
Posted by LeeAnn in Реалността, Смях до сълзи
