Skip to main content.
October 23rd, 2006

Кой направи облаците

Докато Облачето си седеше в Царството на Ветровете, то рядко срещаше други облачета там.
Е, идваха разни, от време на време, но не оставаха за дълго.
Имаше, разбира се, дъждоносни облаци наоколо, но те не се брояха, защото с тях не можеше да се играе. Те правеха дъгата. И ако не беше така, ветровете нямаше да ги пускат да припарят до Царството, ама хич.
Имаше и големи, пораснали облаци, но от тях, освен гръмотевици, друго не можеше да се очаква.

Облачето не беше излизало от Царството. Никога преди. Но в този ден го направи!
То реши, че вече е достатъчно пораснало, за да може да се разхожда из другите Царства и да търси други облачета, с които да си играе…
Пораснало, всъщност не значи точно пораснало… Облачето вече знаеше, че може хем да си пухкав, розов и непораснал, хем да си смел и безстрашен! А това, понякога значеше, че си пораснал. Ама само понякога. Само, когато на Облачето му харесваше да значи това.

Облачето беше любопитно да научи има ли и други облачета и дали всички са като него. И тръгна на разходка да ги търси. И ги намери…

Намери красиви и пухкави облачета, намери и не чак толкова красиви и пухкави…
Намери добри облачета, намери и не чак толкова добри…
Намери смели и безстрашни облачета, намери и не чак толкова смели и безстрашни…
Намери търпеливи и уверени облачета, намери и не чак толкова търпеливи и уверени…
Намери обикновени облачета, намери и не чак толкова обикновени…

И докато ги откриваше, се чудеше от къде идват те всъщност! Кой прави облаците? Кой?

В този ден, любопитството на Облачето го отведе до едно специално място, където… се правеха облаците…

И Облачето разбра как се правят облаците! Разбра как е направено и то!

Разбра, че облаците са направени от хиляди хиляди въздишки…

Обикновените облаци бяха направени от обикновени въздишки, а необикновените облачета – от необикновени въздишки.

Пухкавите нетърпеливковци бяха направени от въздишки от нетърпение, а сивите облаци – от въздишки от умора.

Палавите любопитковци бяха направени от мечтателни въздишки, а красивите розови облачета – от влюбени въздишки.

Ефирните тънки облачета бяха направени от въздишки на надежда, а дъждоносните – от въздишки на облекчение.


След разходката, Облачето се прибра в Царството на Ветровете, по-щастливо и доволно от всякога, защото разбра, че облаците се раждат такива, каквито се раждат – малки, големи, бели, розови, сиви или дъждоносни, и не порасват. Никога!

Разбра също, че един пухкав всезнайко не може да се превърне в сив скучен дъждоноско.
А това значеше само едно: че Облачето винаги ще си остане такова, каквото си е: красиво, щастливо, розово, любопитно, пухкаво, нетърпеливо и влюбено!

Е, това, разбира се, значеше и още нещо: че в Царството на Ветровете никога повече нямаше да бъде както е било преди Облачето да се роди!

Posted by LeeAnn in Приказка за Облаче

21 Comments »

This entry was posted on Monday, October 23rd, 2006 at 21:39 and is filed under Приказка за Облаче. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

21 Responses to “Кой направи облаците”

  1. Григор says:

    Това вече е крайно време да се издаде! 🙂

  2. Ira says:

    Солидарна съм с мнението на Григор! 🙂

  3. LeeAnn says:

    Благодаря и на двама ви :), но това май си остава несбъднато желание.

  4. Ira says:

    Тогава трябва да поръчаме повече от ефирните тънки облачета… 🙂

  5. Scilla says:

    Добро начало на един добър ден. Благодаря, Дачи!

  6. Benjy says:

    Интересно, според последните метеорологични изследвания, големите, пораснали облаци, от които друго, освен гръмотевици, не може да се очаква, такива ли се раждат?? ;)))))))

  7. Ийори says:

    Това за въздишките ми хареса.
    Дали само аз се запитах, в кой раздел облаци влизам, според твоето разпределение?

    Рано му е за издаване. Нека стане дебело поне колкото Хари Потър. Децата вече обичаме дебели книжки.

    А ти като детска книжка ли го виждаш, или като за възрастни (дори и от тези, дето са порастнали деца)?

  8. LeeAnn says:

    @Ийори, не съм мислила, честно казано. Григор и NeeAnn мислят повече за това, май.
    Не знам дали е детска книжка. Собствените ми децата харесват разказите, но нямам поглед върху чужди деца. А, вие тук сте все пораснали, и май и на вас ви харесват…
    Може би нещо като “Приказка за малки, големи и не чак толкова големи момичета и момчета”

    … та, Ийори, ти от кой вид облаци си?

  9. Ийори says:

    Аз съм мъгла.
    Неонова.

  10. LeeAnn says:

    Неонова мъгла… м-м-м да…, а тя от кои въздишки се ражда?

  11. Ийори says:

    От тези на рибките неонки.

  12. spesheva says:

    dachi milo, sujaliavam za latinicata, no znaesh che sega ne sum v bg.
    no shte se zapisha de.

    az mislia che sum malko termichno oblache, ot tezi deto gi ima juli mesec i smuchkat max do 4,5m/s. i me ima samo togava, prez drugite meseci sa drugi podobi na men, no ne i az. 🙂

  13. Zlatoto says:

    ами, Даченце, брависимо за вълнуващия поглед върху живота
    а относно какво облаче съм – знам ли, аз май съм няколко в едно
    струва ми се, че съм от нетърпеливковците, ама все се страхувам, че ей сега и ще се преразвия вече 🙂
    а ти от кои си?

  14. LeeAnn says:

    Аз ли? О-о-о, аз ли?

    Аз съм пухкав палав нетърпелив розов любопитко и съм направена от нетърпеливите въздишки на влюбените мечтатели…

  15. dsx says:

    🙂 Облаче ле, розово… де си ми летяло… 🙂
    До сега съм попадал на много и различни разделения-оприличавания на човеците, но това е едно от най-любопитно-интригуващо-описателно-всеобхващащо и занимателно разделение… Точно в десятката, но съм склонен да вярвам, че има и преходи м/у състоянията и преходни състояния…

  16. LeeAnn says:

    Хей, DSX, благодаря!
    А ти какъв облак си? … признай си 😉 😉 😉

  17. dsx says:

    Хм… Какъв облак съм аз!??! Преди време бях облак-“Невидима Заплаха”, после станах облак – “енергичен, плътен нож да забиеш в него – ще се счупи”, заедно с това станах и един такъв “любопитно-любознателен” и докато продължавах да съм си любопитко взех че станах един такъв “пухесто-разпуснат”… а сега, сега май се стеля, излежавам, правя плавни завойчета, малки хопчета-тропчета и леки дразнения в случайни моменти… а и имайки предвид зодията, чиито знак ме описва до някъде… МНОГО СМЕ!!! 🙂
    ако някой успее да даде по-точна и описателна характеристика на облачното съдържание в мен – моля!!! няма да се сърдя!!!

  18. LeeAnn says:

    dsx, Не знам по принцип, но знам за днес!
    Днес облачното ти съдържание има имен ден! Честит имен ден!
    А останалото ще установяваме на 1000 м над терена. ОК?

  19. dsx says:

    @LeeAnn 🙂 Отново много благодаря за пожеланията. 1 000 м… нещо започнах да се паля по летене, но след като съм пробвал и безмоторно и моторно май ще заложа повече на второто, обаче сега е най-важно машинката да заработи с нормален ход, да няма прекъсвания и прехълцвания (както е напоследък) и тогава ще говорим за останалото 🙂

  20. LeeAnn says:

    @ dsx
    Очаквам този разговор с нетърпение…
    Може и в моторен полет да го обсъждаме, нямам нищо против 😉

  21. LeeNeeAnn » Blog Archive » Облаци says:

    […] LeeAnn: @ dsx Очаквам този разговор с нетърпение… Може и в моторен… […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>