Skip to main content.
September 25th, 2006

Опит за самостоятелно летене – Епизод: Първи, опит: първи

/Да напомням ли, че „летене” значи „летене с парапланер”? ;-)/

Кога: неделя, 24-септември-2006 г.
Къде:
съвсем близо до центъра на Вселената – разбирай: съвсем близо до Сопот
Къде по-точно: учебния баир на Скайномад
Колко: Зависи, запознати твърдят, че е 40
Какво колко: метра денивелация. Но зависи… Променливо е…
Като го гледаш отдолу нагоре изглежда не повече от 15-20 м.
Като тръгнеш нагоре с оборудването на гръб /около 18-19 кг/ баира става поне 50 м.
Като се приготвяш за първи полет – става поне 100 м.
Какво: тръни, храсти, камъни /не големи, само колкото да се удариш/ и малко остра трева…
Вятър: нито грам!
Облаци: само един, голям от София до Пловдив
Кой: Аз и инструктор /Ники/, както и малко зяпачи, маскирани като фотографи, начинаещи пилоти и т.н.
Цел: Опит за осъществяване на първи самостоятелен полет
Как: Старателна подготовка – главно психическа.
Проверките:
Сбруя: всички колани са закопчани
Каска: имам /стяга ми, ама не може без нея/
Атакуващ ръб: отворен
А-колани: свободни и чисти
Управления: свободни и чисти
Радио: чувам го
Въздушно пространство: чисто
Аз: … и аз съм там… В средата на крилото… Готова ли съм за полет? Дали пък да не се откажа? „Късно е вече” – отговор от Ники, явно съм попитала на глас.
На къде тичам: Право към Ники…

Затичвам се, крилото се издига над главата ми, напълва се и всички с трепет очакват да излетя. Аз го очаквам с още по-голям трепет, но… Подробностите по управлението хем не са важни, хем не мога да ги опиша с думи, все още…

Важен е резултатът. А той е, че успях да се „разпиша” на учебния баир, като след като го изтичах половината надолу, му оставих една широка и идеално гладка ивица след себе си, „летейки” шус по корем, с главата напред и молейки се крилото да се смили и все пак да ме вдигне.
Е, и баира се „разписа” върху мен: скъсани дънки, синки, драскотини, ожулвания, охлузвания и други, на всички вероятни и на няколко невероятни места по тялото ми, като до вечерта вадех пясък и трева главно от невероятни и още по-невероятни места…

Снимки: айде, от мен да мине 😉

Извод: Само майсторите могат да излетят без телесни повреди при пълно безветрие. 🙂

Настроението: в събота съм пак там!
А вие?

Posted by LeeAnn in Летене (от всякакъв вид)

5 Comments »

This entry was posted on Monday, September 25th, 2006 at 17:38 and is filed under Летене (от всякакъв вид). You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Опит за самостоятелно летене – Епизод: Първи, опит: първи”

  1. Григор says:

    🙂

    Хареса ми!

  2. Vancho laifa says:

    Не си най-тежкият случай 🙂 учебните баири какво ли не са видяли. Запомни – никога не тръгвай да тичаш надолу по баира без грам насрещен вятър! Каквото да ти казват и независимо кой 🙂 все пак отдавна бяхме на 20!

  3. LeeAnn says:

    @Vancho laifa
    Не знам дали 15-те годинки в повече или по-скоро 15-те килца в повече ми попречиха, ама наистина съвсем малко ми оставаше…

    В събота пак, но на някое по-меко място 😉

  4. Diana says:

    това, което виждам:

    най-очаквателната мутра
    най-трескавият поглед
    най-желаните крачки
    най-самотните секунди
    най-напрегнатото тяло
    най-очакваното препятствие
    най-необикновеното време
    най-сбъднатата мечта!

    хареса ми това, което видях на снимките, птичко!

  5. LeeNeeAnn » Blog Archive » Курс по парапланеризъм says:

    […] Аз не излетях. Все още твърде добре си спомнях миналогодишното падане и оставих тази емоция за следващия ден.  […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>