Skip to main content.
September 25th, 2006

Вир вода

Виж, как само любят се луна и слънце,
макар, че вън е скреж
, само скреж…
Там `дето любят се луна и слънце,
ти можеш вятър с устни да спреш.

Две очи – морета, измиват се във ведро…
Южни ледове, те потапят се във скреж.
Кой свали небето от звездния разкош?!
Две ръце невзети – изми
ват светла нощ…

Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Изсъхнала в извора – вир вода.
Дъжд ли си или вир?! Вир вода.

Любовта е монета, зарита в дън земя,
с тайнство и вълшебство извира във вир вода.

Мокра до кости, вир вода –
потапяш ти острови в дън земя.
Окъпала мостове, вир вода.
Дъжд ли си или вир?! Вир вода.

Вир вода...  Вир вода…  Вир вода… 

/текст Орлин Дочев, група „Станиоли”
публикувам я с изричното разрешение и любезно съдействие на Орлин/
  

Posted by LeeAnn in Любими стихове

1 Comment »

This entry was posted on Monday, September 25th, 2006 at 09:03 and is filed under Любими стихове. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

One Response to “Вир вода”

  1. LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцесешка приказка с неизмислен край, част 4-та says:

    […] Първо трябва да решите искате ли си Принцесата обратно или по-скоро избирате схемата “Дракон – RedBull- отлитане на юг”… Ако си искате Принцесата, обаче, трябва да побързате, защото ви трябват: – бистра вода от синя лагуна, която е синя само при изгрев и е бистра само, ако я съберете и носите в погледа си… – целувка от вятъра, който спира в устните само там дето любят се луна и слънце… – песен от делфин, който пее само в синя лагуна, при залез слънце, когато то отива да флиртува с луната, за да можеш вятъра с устни да спреш… […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>