Skip to main content.
September 21st, 2006

Магазин за оптимизъм

Когато преди около един месец thefly ми подхвърли идеята за сайт или поне категория Истински новини, аз я приех с нескрит ентусиазъм. Казах му, че няма да е трудно да намираме всеки ден по една новина за публикуване, а вътрешно в себе си бях абсолютно убедена, че за нула време ще съберем новини като за цял сайт. Та нали всеки ден се усмихваме, общуваме по между си, живеем заедно, помагаме си, правим планове за почивните дни… Лесно е. В днешно време всяка усмивка, всеки комплимент е новина!

И започнах всеки ден, в зависимост от свободното си време, да преглеждам блогове и интернет, помолих познати и непознати да следят новините и да ми подсказват, ако открият нещо интересно, както и да споделят красиви неща и преживявания с мен…

За един месец успях да “открия” цели … три новини…

Вярно е, че съм оптимист, но напоследък се чувствам като човек, който е на път да се удави в полупразната чаша, само и само да докаже на света, че тя всъщност е полупълна…

В последните дни не мога да си купя хляб или кафе, без да се информирам /насила, естествено/ за развоя на събитията в БигБрадър или Сървайвър. Всички за това говорят. Дори блоговете пишат за това. Вярно с отвращение, но пишат. Ето дори и аз ги споменавам. Вярно, само като илюстративен пример, но ги споменавам… Както каза един приятел “Ако гледаше телевизия, щеше да видиш, че простотията е установена със закон…” или нещо такова… Да, но аз не искам да гледам телевизия. Тези, които са там за гледане, и да ги гледам, и да не ги гледам, по-умни няма да станат, най-много аз да затъпея…

Даже, да си призная, съм благодарна на телевизиите, че се надпреварват в борбата за титлата “Най-тъпата телевизия на годината”, защото в противен случай сега щях да стоя и да гледам телевизия. Нямаше да имам време за неразлистените списания, непрочетените книги, недописаните статии, недопреведените басни…

Тия дни, четейки списание “Мениджър” със задоволство установих, че тема на броя е “Бизнесът с книгите”. Вътре се говори за книжарници – магазини, в които се продават не моливи, гумички и никому непотребни джвъчки, а КНИГИ – истински, с листа и корици, нови /и не само/, още миришещи на мастило /и не само…/. И не само се продават, ами има и кой да ги купува /поне според собствениците на тези книжарници/.

Оказа се, че в България има стотици издаделства и десетки книжарници, част от които вече са вериги!

Това е добра новина! Това е истинска новина, която дойде като спасителен пояс в чашата на песимизма, в която се давех напоследък. И тук е мястото да кажа, че подаръкът, който така силно ме зарадва преди десетина дни, също беше книга.

Истинската новина: В България има Книжарници и те просперират – в тях се продават книги и … оптимизъм!

П.С.
Вярно е, че тези книги преобладаващо не са на български автори. Вярно е, че за да издадеш книга в България, трябва да минеш през иглени уши, но все пак… Има надежда. Хората влизат в книжарницата, купуват книга и я четат… Ще дойде време и за българските книги. Сигурна съм!

Posted by LeeAnn in Реалността

No Comments »

This entry was posted on Thursday, September 21st, 2006 at 21:35 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>