Skip to main content.
September 16th, 2006

Вълкът и Агнето

“Вълкът и Агнето” или Правото на силния.

Le Loup et l’Agneau
Jean de la Fontaine

La raison du plus fort est toujours la meilleure :
Nous l’allons montrer tout à l’heure.
Un Agneau se désaltérait
Dans le courant d’une onde pure.
Un Loup survient à jeun qui cherchait aventure,
Et que la faim en ces lieux attirait.
Qui te rend si hardi de troubler mon breuvage ?
Dit cet animal plein de rage :
Tu seras châtié de ta témérité.
– Sire, répond l’Agneau, que votre Majesté
Ne se mette pas en colère ;
Mais plutôt qu’elle considère
Que je me vas désaltérant
Dans le courant,
Plus de vingt pas au-dessous d’Elle,
Et que par conséquent, en aucune façon,
Je ne puis troubler sa boisson.
– Tu la troubles, reprit cette bête cruelle,
Et je sais que de moi tu médis l’an passé.
– Comment l’aurais-je fait si je n’étais pas né ?
Reprit l’Agneau, je tette encor ma mère.
– Si ce n’est toi, c’est donc ton frère.
– Je n’en ai point. – C’est donc quelqu’un des tiens :
Car vous ne m’épargnez guère,
Vous, vos bergers, et vos chiens.
On me l’a dit : il faut que je me venge.
Là-dessus, au fond des forêts
Le Loup l’emporte, et puis le mange,
Sans autre forme de procès.

Вълкът и Агнето
Превод: LeeAnn

По-силният винаги е прав и ние ще ви го докажем веднага!

Агънце утолявало жаждата си по течението на една бистра рекичка.
Гладът довел Вълка по тези места – с празен стомах и жаден за приключения.

– Кой ти дава право да мътиш водата, която пия? – попитал Вълкът с ярост в гласа. Ще те накажа за твоята дързост!

– Господине, отговорило Агънцето, нека Ваше Величество да не се ядосва, а по-скоро да вземе под внимание, че аз утолявах жаждата си надолу по течението на повече от двадесет крачки след Вас и следователно по никакъв начин не бих могло да наруша Вашето спокойствие и да размътя водата Ви.

– Напротив, подхванал пак злият Вълк, размъти я и ми попречи да пия. Освен това, знам, че ти ме одумваше миналото лято и злословеше против мен.

– Но как бих могло да го направя, като миналото лято дори не съм било родено? – отговорило Агънцето – та аз още бозая от майка си!

– Ако не си било ти, е бил брат ти, или ако не брат ти, то някой друг от вашите, защото вие ми обявихте война, вие, вашите овчари и вашите кучета. И затова си казах, че трябва да си отмъстя! И то точно тук и сега, точно в тази гора!

И Вълкът отнесъл Агънцето в гората и после го изял без да има нужда от повече причини и без да дава повече обяснения.

Posted by LeeAnn in Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен

No Comments »

This entry was posted on Saturday, September 16th, 2006 at 19:38 and is filed under Jean de la Fontaine / Жан де ла Фонтен. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>