Skip to main content.
September 15th, 2006

Любопитството

Голям съм любопитко! Ето, че си признах и това… Даже съм много любопитна! Дори повече…

Забелязвам обаче, че хората се впечатляват от това мое качество, или по-скоро черта на характера ми, учудват се и ме поглеждат с онзи поглед, който обикновено се отнася за 5-годишните деца и който казва: „Ох, пак ли почваш с въпросите?!”
Не-е-е, не почвам пак! Аз никога не съм спирала! И така е от край време…

Възрастните (разбирай „порасналите”) хора май се разпознават по това, че не са любопитни (или поне, ако са, доста добре го прикриват) и като им писне да (ми) отговарят, обикновено в хор от по двама-трима възкликват: „Е, много питаш!”
Не питам много! Питам точно толкова, колкото трябва, за да изкопча от тях това, което искам да знам!

Е, вярно, че понякога, за да разбера нещо, съм готова да задам всички измислени и дори неизмислените още въпроси, но това е само в случаите, в които някой ми е казал „Ще ти изпратя подарък по пощата”… примерно…

Не, че изобилието от въпроси помага…

И разнообразието им даже не помага…

Но, пък… , ами ако е можело да помогне, а аз не съм опитала?… И, ако не питам, как ще разбера, например, защо…  Защо облаците не падат на земята? /нали са пълни с тонове вода!/ Защо дъгата се казва така, като всъщност е кръгла?

Какво си мислят, че правят врабчетата като се въргалят в прахоляка? Как изглежда небето, погледнато през капчица вода? Какво значи надписа върху опаковката на шоколад с лешници „Може да съдържа следи от ядки”? Как се слага шоколадовата глазура на сладоледа на клечка?

Как… Защо… Какво…

За намирането на някои отговори, дори и питането не помага. Но пък и не пречи!   Само се чудя, любопитството има ли нещо общо с търпението, в отношение „много любопитен, следователно много нетърпелив” Защото, ако има… това е лошо. Не за мен… За тези, които искат да ме направят търпелива е лошо! Макар, че може и да няма. Нали казват, че мъдреците били мно-о-ого търпеливи и уж знаели всичко … почти. Как са го научили, ако не са питали? Едва ли са могли всичко сами да пробват!

И какво тогава е търпението? Умението да дочакаш всички отговори? Едва ли! Търпението е стара тема! Тук става дума за любопитството. А то е нещо прекрасно, което всеки носи в себе си. Но не всеки се осмелява да го пусне навън. Защо? От страх, че така ще позволи на детето в себе си да задава неудобни въпроси на възрастните?

Може би…

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

586 Comments »

This entry was posted on Friday, September 15th, 2006 at 19:27 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

586 Responses to “Любопитството”

  1. Vladimir says:

    Абонирам се за темата 🙂 Ииии … чакам въпроси?

  2. LeeAnn says:

    А като ти се завие свят, после как го развиваш от себе си?

  3. nixonixo says:

    Тъй като светът е кръгъл, трябва да го хванеш с подходящ инструмент – например от онези щипки, с които се вадят бурканите с компот от казана. Внимателно хващаш света за някое свободно крайче и започваш да развиваш в обратна посока. След като го развиеш, здраво го омотаваш с тиксо, за да не вземе пак да се завие. Лесно е. 🙂

  4. LeeAnn says:

    А една работа като се спука, после кой я оправя?

  5. nixonixo says:

    Ако ти е спукана работата е добре възможно най-бързо да я закараш на вулканизатор да ти я поправи. Внимавай обаче да не объркаш вулканизатора с вулкан, че инак… спукана ти е работата! 🙂

  6. LeeAnn says:

    А като ти останат броени дни, къде си ги пазиш?

  7. nixonixo says:

    В джоба на панталона, за да можеш бързо и само с едно бръкване да видиш колко малко остават. 🙂

  8. LeeAnn says:

    А който се е родил през нощта, кога има Рожден Ден?

  9. Владимир says:

    Този въпрос има много верни отговори! 🙂

    Единият е, че Слънцето грее непрекъснато т.е. винаги е ден. Просто Слънцето от време на време ни намига. 😉

  10. nixonixo says:

    Родените през нощта имат рожден ден на същата дата; проблемът при тях е, че по грешка са били родени на другия край на света.
    Примерно, вместо да се родиш в 10.55 във Шри Ланка, си се родила в 22.55 във Флорида; или пък вместо да се родиш в 13.30 на Хавайските острови, си се родила в 1.30 през нощта в България. 🙂
    Именно затова горещо се препоръчва поне на един свой рожден ден човек да пропътува половината свят, за да хапне торта, да пие лимонада и да отпразнува един шантав рожден ден. 🙂

  11. LeeAnn says:

    А принцесите като се разболеят, с какво ги лекуват?

  12. nixonixo says:

    Принцесите рядко боледуват, защото хич не им е приятно. Понякога, като им доскучае, само симулират, че са болни и твърдят, че трябва да бъдат лекувани чрез:
    шоколадотерапия, обмазване на гърлото с плодов сладолед, масаж със мед, дишане на йодни пари и киснене на краката във топла морска вода на Карибите, нагревки на слънчева горска ливада, предозиране с цитрусови плодове и др. подобни.

    Интересното е, че когато принцесите наистина се разболеят, гореизброените илачи отново действат безотказно.
    🙂

  13. Zi says:

    И къде изчезнаха вълшебниците?!
    Спешно ми трябва един …

  14. LeeAnn says:

    Zi, кое те кара да мислиш, че вълшебниците са изчезнали 😉
    Поискай си вълшебство 🙂

  15. Zi says:

    LeeAnn, когато попитах, не исках да си хабя “поискването” за нещо толкова обикновено, пък макар и важно за мен. Снощи поисках вълшебство – не за мен, а тази сутрин разбрах, че то започва да се случва:-) Може би тук е тайната на ВЪЛШЕБСТВАТА ?:-)
    Шарен Великден, много здраве и вяра!
    600 🙂

    *изтрий последните 3 поста, моля те, нека не развалям страхотната поредица от въпроси и отговори тук

  16. LeeAnn says:

    Zi,
    Вълшебен Великден за теб и важните хора около теб 🙂

    и да – там е тайната – повярваш ли – възможно е 🙂

    *сбъднатите вълшебства не развалят нищо 😉

  17. LeeAnn says:

    А накъде трябва да въртиш фантазията си, за да я развинтиш?

  18. nixonixo says:

    За да си развинтиш фантазията, трябва да въртиш обратно на посоката, в която започва да те стяга шапката.
    Добре е да се знае също, че колкото по-голяма фантазия – толкова по-лесно се развинтва.
    А някои хора имат тооолкова голяма фантазия, че стига самите те лееекичко да се завъртят нанякъде и – готово! 🙂

  19. Zi says:

    LeeAnn, истинската фантазия накъдето и да я въртиш, все се развинтва 🙂

  20. lanfear says:

    А къде отиват ключовете за вкъщи като ги загубиш? Ново вкъщи ли си намират? А то мойто вкъщи ли е? Или моето става на този който ги намери?

  21. nixonixo says:

    Изгубените ключове за вкъщи ги събира Феята на Изгубените Ключове. Носи ги в Цеха за Преработка на Изгубени Ключове, където те се стриват на прах (златист или сребрист, според цвета на ключа), който след това се изпраща в Лапландия, където се използва за направата на блестящи играчки за елха, украсата на коледни и новогодишни картички и други подобни. 🙂

  22. LeeAnn says:

    А като си загубиш съня, после как си го намираш?

  23. nixonixo says:

    Ами може да се е шмугнал под възглавницата, при мен поне понякога така се получава – като изгубя съня си, пъхам глава под възглавницата и в рамките на няколко минути го намирам.

    Случва се също да падне зад леглото, обаче тогава изваждането му е свързано с тежки упражнения (дърпане и бутане на легло посреди нощите не е лека работа) или пък може да се окаже залепнал за долния ръб на чаршафа/юргана/​одеял​ото.

    Любопитен обаче остава факта, че сънят се търси най-лесно и най-успешно със затворени очи. 😉

  24. LeeAnn says:

    А какво означава “Да си обираш крушите”?

  25. John McClane says:

    Означава да сложиш нежно ръцете си върху двете круши, които обикновено носиш откъм гърба си и с тиха балетна стъпка да се изнесеш от мястото на събитието 🙄

  26. LeeAnn says:

    А защо в детските филмчета, принцесите винаги са боси?

  27. deni4ero says:

    За да се намери работа на безработните принцове, които да дотичат на момента, в който на принцесата й влезе трънче в петата.

  28. Гери says:

    Щото много ходят по балове и все си губят пантофките.

  29. NeeAnn says:

    И няма кой да им ги намира …

  30. LeeAnn says:

    Е, би трябвало КГБ да им ги намира, ама те нещо са се омързеливи напоследък. Явно Бъркотиите са им малко и малки и не им дава сърце да свикат Комитета.
    Вероятно трябва да помислим по въпроса 🙂

    А за трънчетата, Люлю, не знам… не знам… Аз не съм виждала тръни в принцесешка гора! А ти?!

  31. LeeNeeAnn » Blog Archive » Ден на любопитството says:

    […] Въпросите се задават – знаете къде 😉 […]

  32. deni4ero says:

    В нашата принцесешка гора има доста трънчета.

    Как се вадят трънчета от петата на принцеса?

  33. NeeAnn says:

    С тесла (в конкретния случай, иначе обикновено се използва чук) и вълшебните думи 🙄

  34. LeeAnn says:

    Да, ама теслата е от шоколад…
    (NeeAnn, плашиш Принцесите, внимавай!!!)

  35. deni4ero says:

    Ако теслата е от шоколад, се качваш на стол и изяждаш ритуално теслата. После чакаме по-подходящ инструмент от по-подходящ материал.

  36. NeeAnn says:

    @LeeAnn
    Не плаша, а тренирам 🙄

    @deni4ero
    Хм, по-подходящия материал е стоманата, да знаете. Да не кажете, че не сте предупредена, рошава принцесо 🙄

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>