...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид Голям съм любопитко! Ето, че си признах и това… Даже съм много любопитна! Дори повече… Забелязвам обаче, че хората се впечатляват от това мое качество, или по-скоро черта на характера ми, учудват се и ме поглеждат с онзи поглед, който обикновено се отнася за 5-годишните деца и който казва: „Ох, пак ли почваш с въпросите?!”
Не-е-е, не почвам пак! Аз никога не съм спирала! И така е от край време…
Възрастните (разбирай „порасналите”) хора май се разпознават по това, че не са любопитни (или поне, ако са, доста добре го прикриват) и като им писне да (ми) отговарят, обикновено в хор от по двама-трима възкликват: „Е, много питаш!”
Не питам много! Питам точно толкова, колкото трябва, за да изкопча от тях това, което искам да знам!
Е, вярно, че понякога, за да разбера нещо, съм готова да задам всички измислени и дори неизмислените още въпроси, но това е само в случаите, в които някой ми е казал „Ще ти изпратя подарък по пощата”… примерно…
Не, че изобилието от въпроси помага…
И разнообразието им даже не помага…
Но, пък… , ами ако е можело да помогне, а аз не съм опитала?… И, ако не питам, как ще разбера, например, защо… Защо облаците не падат на земята? /нали са пълни с тонове вода!/ Защо дъгата се казва така, като всъщност е кръгла?
Какво си мислят, че правят врабчетата като се въргалят в прахоляка? Как изглежда небето, погледнато през капчица вода? Какво значи надписа върху опаковката на шоколад с лешници „Може да съдържа следи от ядки”? Как се слага шоколадовата глазура на сладоледа на клечка?
Как… Защо… Какво… За намирането на някои отговори, дори и питането не помага. Но пък и не пречи! Само се чудя, любопитството има ли нещо общо с търпението, в отношение „много любопитен, следователно много нетърпелив” Защото, ако има… това е лошо. Не за мен… За тези, които искат да ме направят търпелива е лошо! Макар, че може и да няма. Нали казват, че мъдреците били мно-о-ого търпеливи и уж знаели всичко … почти. Как са го научили, ако не са питали? Едва ли са могли всичко сами да пробват!
И какво тогава е търпението? Умението да дочакаш всички отговори? Едва ли! Търпението е стара тема! Тук става дума за любопитството. А то е нещо прекрасно, което всеки носи в себе си. Но не всеки се осмелява да го пусне навън. Защо? От страх, че така ще позволи на детето в себе си да задава неудобни въпроси на възрастните?
Може би…
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства
