Skip to main content.
December 8th, 2008

Забравена реалност

Автор: Дяволчето Фют

Как искам да забравя реалността!
Как искам да съм като малките деца!
В реалността забравена
Лежи лъжа от сладолед направена.
Сладоледът се топи
И лъжата се разкри.
Неприкрита тъга
И виелица една.
Викове и крясъци.
Стенания и плясъци.
Доверие разрушено
В сърце съкрушено.
Таз реалност искам да забравя.
За таз реалност искам да нехая.
Лъжата искам аз да залича.
И някак си да спра плача.
Да намеря радост
и да забравя тая пакост.
В реалността забравена
лежи кавга недоизказана
За нея си спомням аз
и започвам да плача в захлас
Умът си аз напрягам
и реалността забравям
И с усмивка на лице
не плаче моето сърце.

Posted by LeeAnn in Малки гости

8 Comments »

This entry was posted on Monday, December 8th, 2008 at 12:10 and is filed under Малки гости. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

8 Responses to “Забравена реалност”

  1. Гери says:

    Ако някой, някъде в реалността
    Оставил е “недоизказана кавга”
    Трудно разумът ще ти помогне
    И мъка недопита превъзмогне

    Доверие ти трябва, думи споделени
    Да не остават нивга болки разделени

    Животът е реалност и спирала
    Преплетена с надежда и лъчи
    Реалност съкрушена се забравя
    Когато нова, светла я смени

    :-*

  2. Светла says:

    Оооо и тук дзем сешъна върви в невероятен ритъм :))))

    П.С.
    Дачи, когато ти чета стиховете ме обзема оптимизъм. Лъха детска невинност и плам от тях!
    Много добър контакт имаш с детето в себе си.
    Благодаря за преживяното ;))))

  3. Nick Angelow says:

    Ха сега, де 🙁

    Дзен или джем да бъде? Тук май само аз бях многозначния, а сега един вид конкуренция (макар и неволна) се появява 🙁

  4. deni4ero says:

    яяяяяяяя … Фют да ‘зема да се усмихне малко … макар че … абе, кого ще заблудиш, ти, бре, малък дяволе, че с усмивка на лице не плачело моето сърце? Лъжа, лъжа и до лъжата пак лъжа!

  5. LeeAnn says:

    Светлe, това, че четеш – добре, ама това, че не внимаваш, не е добре 😉
    Я, виж автора – “Дяволчето Фют” не съм аз 🙂

    Колкото до моите стихове – при такъв словоредач наоколо изобщо не сме осмелявам да предложа свои стихове, че са бая по-наивни от тези (и определението не е мое, да знаеш) 🙂

    Ееее, Ники, конкуренцията е градивно нещо, трябва да се радваш, че я има 😉

    deni4ero: 😆

  6. Светла says:

    Абе Дачи, нали внимавам в посланието, че приемам асоциативно, че е твое, няма се плашиш, ами отива ти, кво ;))))
    Аз толкова се вглеждам в дървета, че от къде да видя, че имало и гора :))))
    самозабавлявам се в крайна сметка, кво да се червя ли !
    :))))

  7. LeeAnn says:

    Светле, а сакън, забавлението е най-важно 🙂

  8. Дяволчето Фют says:

    радвам се, че мога да ви забавлявам :-):-)
    Гери, разум – не, разумът няма силата на сърцето, нито на ума 😉 , но умът има силата да прави нещата по-красиви и да лекува сърцето, а разума да си разумства на воля и на страна.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>