Skip to main content.
September 7th, 2006

Бай Ганьо и Интернет

И почва се писането… “Научаваме се, че…” – пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е “научавал” някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му – излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… Той чете своето произведение на Данка Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата.
… из “Бай Ганьо журналист”

***

Да ви разкажа пак малко за бай ви Ганя, а? Искате ли?! Искате, я! А тъй! Че то такова забавление изпуска ли се!
Беше Бай Ганьо по Европата малко, разказах ви, походи и по семинари малко, видя туй-онуй, та му порасна работата. Порасна му, ви казвам, та страшно взе да става! Взе да се интересува бай ви Ганя, учен да става, та и за Интернета от нейде научи. То лесно било, викат… цъкнеш тук, щракнеш там и си вътре… В нета, де… Не в таз кутийката с копчетата, а в пространството, в ефира, дето никой ни те види, ни те знае к`ъв си, що си…
Интересно му се стори на бай Ганьо, и безопасно най-вече… Ходиш, гледаш, четеш, колкото си можеш и пишеш…
Коментари всякакви приемат. И колкото по-сложни и лишени от сякой смисъл ги напишеш, толкоз по-учен ще изглеждаш. Пък и да сбъркаш нейде, кой те знае, то името си нийде не си сложил… Тъй си мисли бай ви Ганя и си вре гагата по страници и форуми…
Не щеш ли, обаче, попаднал на Пепеляшка. То се било разшетало момичето, искало от форума местенце за умни приказки да направи… Опитало за Достоевски да им говори, на бай ти Ганя и събратята му Ганьовчета… Не успяла много да ги разпали, та решила с нещо по-простичко да опита… Разходила се из Интернет и намерила статийка, малко философска, малко житейска, просто нечие мнение. Написала им Пепеляшка 5 реда от началото на статийката, а другото като връзка дала. Връзка е туй дето линк му викат разбирачите. Дала линк и зачакала да види – ще прочете ли Ганьо написаното, ще помисли ли, та да напише нещо умно, та белким разговор се получи…
Видял Ганя 5-те реда, ма линка не проследил, че сложничко му се сторило, па като разбрал, че неговата дума като коментар се чака, па като се юрнал да пише… Писал, брисал, ама гледал да не забрави онез всичките думи дето е чул нейде и дето на важен и учен го правят да прилича. Добре се справил… Всички думи, дето знае напъхал вътре…
Писал Ганьо, писали и другите след него… Писали, та се забравили… Та сега седи Ганя и се чуди, как от мисли за Вселената, пак до бира, кебапчета и секс го докараха…

***
Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми – заповядай!
Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!… Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.
София, 17 март 1895 г.
Алеко Константинов
***
Поклон, Алеко!!!
***
Бележки от автора
Някои необходими уточнения: Всяка прилика с лица и събития е НЕслучайна!!!
Пепеляшка е реален псевдоним на участник в реален форум. Разгледах мненията й. Опитва се жената за Достоевски да им говори и като не срещнала разбиране, пуснала няколко изречения и линк към статия от блога LeeNeeAnn.
Между другото, имам си нова статистика – Referral domains. И се забавлявам да я изучавам като дете новата си играчка. Там забелязах две посещения от един и същ адрес. И отидох да видя на кого сме интересни… И, о чудо 😉 ! Двама души са прочели, но 35 са коментирали статията!!! Първите 15 коментара общо взето гравитират около темата, но след това се обръща на разговор за бира, секс и кебапчета. Това нямаше как да не ме развесели и да не роди в главата ми горния разказ.

Изводите:
Интернет е опасно място, защото дори и там не можеш да избегнеш човешката глупост.
Името е последното нещо, което характеризира човека. Първо го характеризират думите му /особено като става дума за думи ;-)/. Какъвто и псевдоним да си лепнеш, по-умен не ставаш.

Айнщайн е казал: “Има две безкрайни неща: Вселената и човешката глупост, като за първото не съм съвсем сигурен…”
Коментарите, сами по себе си, добри или лоши, са неадекватни, поради факта, че никой не е прочел статията.
Това до известна степен ме натъжава, защото потвърждава теорията на Айнщайн за безкрайността на човешката глупост.
Натъжава ме и факта, че няма сила, която да накара хората да мислят, нито пък като пишат, било то и глупости, да ги пишат граматически правилно.
Натъжава ме и демонстрирания стаден принцип – един казва “бе” и всички след него се юрват да блеят…

Кой е форумът ли? По-интересният въпрос би бил “Кой не е?” …
…………………………….

Posted by LeeAnn in Вечният Бай Ганьо

11 Comments »

This entry was posted on Thursday, September 7th, 2006 at 11:51 and is filed under Вечният Бай Ганьо. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

11 Responses to “Бай Ганьо и Интернет”

  1. Ийори says:


    Кой е форумът ли? По-интересният въпрос би бил “Кой не е?” …

    Сигурно е гадно да си Пепеляшка в страната на Ганьовците. Но не е ли по-гадно да си Ганьо в страната на Пепеляшките?

    А когато намираш у себе си по малко и от двамата какво си? Ганяшка или Пепеляньо?

    Не сме ли всички по малко от четирите? И трябва ли въобще да правиш избор, или по-добре да си това, което си, там където си, защото си ти, тук и сега.

    Ако го нямаше Ганьо, Пепеляшка нямаше ли да е Ганка, когато застане до тези, на чиито книги се възхищава?

    А Ганьо ако си е щастлив и така, значи ли че е по-за завиждане от Пепеляшка, която е нещастна, че точно Ганьо не я е разбрал?

    Извинявайте, че така разбъркано, но малко бързам. И не знам дали днешния ми таксиметров шофьор ще бъде селанин по ханцуг, който ще си чопли в носа и ше ми говори за вчерашния мач, който не съм гледал, или доктор по научна дисциплина, за която не съм чувал, на когото не е провървяло с парите и гледа да изкара нещо както може.
    И как ще изглеждам аз до него.

    Поздрави! И сори ако съм коментирал прибързано.

  2. LeeAnn says:

    @Ийори
    Не знам дали си коментирал прибързано, но може би не всичко си разбрал така, както съм искала да бъде разбрано…

    Пепеляшка сама си избира да общува ли с Ганьовци. Хубавото на Интернет е, че ако нещо не ти харесва – просто не го четеш. Игнорирането никога не е било по-лесно от сега. Ако й е гадно – да се махне, щом седи там, значи не й е достатъчно гадно. Всеки си взима това решение сам.

    Лично аз предпочитам да съм най-глупавата сред умните, отколкото най-умната сред глупците, защото в първия случай мога да се развивам, във втория не!

    Защо набъркваш възхищението? Никога възхищението ми към някого не ме е карало да се чувствам Ганка или второ качество човек. Възхищението е стремеж за растеж. Обикновено човек се възхищава от положителни качества и дори и да не го признава открито, се стреми да ги копира или усвои.

    Възхищението носи положителна енергия и създава положителна нагласа у хората. Дори само на мен и този на когото се възхищавам да я донесе, това е достатъчно, защото прераства в две усмивки, а те са нещо видимо и приятно.

    Възхищавам се на Алеко, позволявам си /с поклон!/ дори да го цитирам, с надеждата, че неговите думи ще дадат още сила на моите.

    Наистина въпросът е не “кой е форумът?”, а “кой не е?”! /Знаеш, че нямам нищо против форумите. С теб се запознах във форум, NeeAnn ме намери във форум, човекът, “виновен” да летя ме намери във форум…./ Във всеки форум има поне по един, който е там, за да си чеше пръстите в клавиатурата и това е нормално, предполагам.

    Това, което ме впечатли и провокира да напиша разказчето беше, че в коментарите видях бъдещето и то хич не ми хареса… Пример за това, че всички разбират от всичко и то вече не се свежда само до футбол и политика… И че винаги си търсим някой, който да ни е виновен, че сме нещастни, че живота ни е сложен и труден и т.н. И ако някой каже “Това е бяло”, другите казват “Ааа, не бе, не е чак толкова бяло, има и мръсотийка тук-таме. Не може да няма. Я дай да я намерим!”, а ако каже “Това е черно”, всички подемат в хор “Ооо, да, черно е. Ама е много по-черно, отколкото ти си мислиш…” и т.н.

    Пак повтарям: не ме провокираха коментарите към самата статия и мен самата, защото те, дори и положителните от тях, са неадекватни. Не можеш да коментираш нещо, което не си прочел. Това е тревожното. Този всеобхватен негативизъм, тази твърда увереност, че никъде няма нищо хубаво и красиво, нежеланието да потърсиш и намериш нещо, над което да си заслужава да се замислиш, нежеланието да се замислиш, нежеланието да погледнеш първо себе си и да потърсиш причините за това да не се харесваш първо в себе си…

    Това отрицание на всичко и на всички ме разтревожи там. Беше в странно висока концентрация…

    Дано да съм успяла да обясня, това което ме тревожи всъщност.

  3. Ийори says:

    Аз само исках да ти кажа, че не всички са негативно настроени. Нета е пълен и със свестни хора.
    А ‘селяни’ (да ме извиняват хората от селата, друго има предвид) има навсякъде, винаги е имало и ще има.

    А аз смятам, че можеш най-добре да се развиваш като живееш и в двете среди. Когато взимаш от тези, които могат да ти дадат и когато даваш на тези, които биха пожелали да вземат от тебе.
    И даването те развива не по-малко от вземането, защото те кара да търсиш и да мислиш със собствени усилия, мотивира те и те концентрира.

    Но това също е лично мое мнение.

    И не казвам, че не ми харесва написаното. Напротив. Просто споделих някои най-спонтанни мисли в резултат на него.

    Но това е лично мое мнение.

  4. Ийори says:

    А, и нали знаеш, че повечето хора по форумите бесно скучаят и не обръщат повече внимание на това което са написали отколкото на реклама на вафла мура?

  5. LeeAnn says:

    Ийори, това:
    “Лично аз предпочитам да съм най-глупавата сред умните, отколкото най-умната сред глупците, защото в първия случай мога да се развивам, във втория не!” го казах образно, като потвърждение на това, че не ме е страх да изглеждам глупава, нито пък, че се страхувам от критиката.

    А че не можем да живеем само в едната среда, това е ясно.
    Да даваме? Да, разбира се, но пак зависи на кого и колко… Да взимаме? Също…
    Всичко е субективно, но знам, че ти го знаеш 😉 и това ме радва.
    Може би само с едно не съм съгласна: Нета е ПЪЛЕН и със свестни хора, казваш. Мисля, че е не е ПЪЛЕН, а само се СРЕЩАТ чат-пат и свестни хора…

  6. NeeAnn says:

    @LeeAnn

    “… Нета е ПЪЛЕН и със свестни хора, казваш. Мисля, че е не е ПЪЛЕН, а само се СРЕЩАТ чат-пат и свестни хора …”

    И после аз съм бил песимист и източник на негативна енергия 🙁

    В паяжината (за мрежата даже няма да споменавам) има достатъчно свестни хора. И понеже свестните хора обикновено са и умни, то те не се обаждат без причина. От там идва и впечатлението, че ги няма (imho).

  7. LeeAnn says:

    Ммда, съгласна съм с теб NeeAnn /”засрамена LeeAnn”/, както винаги си прав!

    Никога не съм казвала, че си източник на негативна енергия!!!, а че си твърде умерен…
    може би затова обикновено си и прав…

  8. Housebud says:

    @LeeAnn

    Разказът ти е наистина актуален, колкото и противоречиво да се мълви има ли съвременен прочит на Алеко и има ли негови прототипи сред нас, тъй като всичко си е същото, както той е описал преди столетие (мазната пяна, изплувала на повърхността, която управлава народа, “царица-парица” и пр.);
    Гледам от позицията на (смея да твърдя) реалист, защото песимизъм или позитивизъм едва ли биха ми донесли радости. Разказът ви е едно родно хайку, несъбрано още от никой в тристишие, но бива утвърдително дъвкано от (надявам се?) достатъчно много хора, защото темата не може да не вълнува истинските, измежду всички!
    Пиша го и вярвам в това, защото Бай-Ганьовщината сред българските интернет потребители е факт, но от това следва ответното, конструктивното и както искаш го наречи, вън от контекста на думите, които условно се разбрахме, че няма да изразявам чрез моето мнение (песимизъм-позитивизъм), а нуждата от реакция и позиция. Глупостта наистина е неизмерима величина, но как е редно да се третира? Да седиш и да си мълчиш е по-неподходящата позиция за несигурното време, в което живеем. Не може и не е редно за теб да съдят по Бай-Ганьовците, които въпреки знанията и уменията си се обаждат първи,..Не оставяйте това така!
    Аз също срещам това из родните форуми и бе ми доста по-интересно да започна да разкривам тези герои в реалния свят, където даваш образ и звук на изживяването.. Смешно ли ви е? А как ви звучи от една цяла аудитория, с гост-лектор белгиец да вземе думата точно нашия персонаж? Няма слуша ви се-не ви се слуша.. Както вие сега, така и аз тогава бях заложник на нещо което не можех да изтърпя; чаках неговия край и на няколко пъти се опитах да открадна думата и запуша устата на колегата, който мислеше на глас и се опитваше да покаже как владеем ние западните езици и как всички се натискат, радват и кикотят на безплатния сеир, вместо да покажат, че има достойни хора сред нас, които да вземат позиция по въпроси, за които се говори толкова много време и са наш общ интерес – АЕЦ Козлодуй или мястото на Турция в EU. Говоря за една полупълна аула със студенти от най-различни курсове, бога ми!
    И тук спирам, защото виждам колко дълбоко задълбавам и не е редно да пиша са необходимост от гражданска позиция, там където е под съмнение наличието на общество, а стадото се асоциира с население на разграден двор!
    Преди половин век баба ми, която е работила като начална учителка, е решила че посмъртно не би могла да кръсти детето си на името на дядо му Гани, тъй като името на неговия дядо Ганьо я е карало да се съмнява за нещо, което тя утопично е вярвала, че ще изчезне из времетраенето на още нейния човешки живот;
    Доста от героите ни са чели и изучавали авторския текст на великия българин, но това съвсем не им пречи да сочат себеподобния с пръст и да се хилят злокобно, така както крадеца казва: “дръжте крадеца”, така че този, който не е закърмен в къщи с книгата, след това ще купува учебници с картинки и от него не очаквай нищо смислено – той отново е влезнал в интернет заради картинките 🙂

  9. LeeAnn says:

    @Housebud
    Благодаря ти за коментара.
    Не, изобщо не ми е смешно. Тъжно е, та чак ми се плаче. По-рано тази сутрин публикувах статия, която до изевстна степен се доближава и до тази тема, която коментираме с теб в момента – и няма как да е другояче – това е част от живота ни /за жалост/.

    Знам, какво очакваше дядо ми да се случи… Е, още го чакаме. Алеко и Бай му Ганя никога не са били по-актуални от сега. И все по-актуални ще стават, но не ми се вярва някой да осъзнае написаното и да покаже стремеж за промяна. Без да съм черногледа и песимист, смятам, че ще става все по-зле. Хората затъпяват бързо и сигрно. Това би донесло полза на умните и будните, ако се усетят навреме.

    Случка от снощи, която ме разсмя, натъжи, разсмя, натъжи и накрая потресе.
    В аптеката, момиче иска да си купи нещо /на 14 години е – живее в съседния вход/ и казва следното изречение, гледайки зад аптекарката /там има към 100-тина нещица и без дори да посочи с пръст/:

    “От тия такива кво таковата има”. Аптекарката зяпна!

    Аз питам: познайте какво искаше да си купи момичето.

     

  10. Housebud says:

    Ами съвременната майка кърми детето си масово с чалга-телевизорът е включен на канал “Планета”, независимо с каква домакинска работа се занимава и познайте какво се получава..
    А относно възможностите да се изплува нагоре и да пробиеш сред затъващата маса – уверявам те, няма да си по-щаслива, макар и успяла като човек, когато виждаш какво се случва с честни, ерудирани и не (на всяка цена) нахално пробивни, хора независимо зесегнати от процесите, протекли и протичащи в тази страна или подмяната на ценностната ни система и обезличаването на всичко духовно като наследство и традиция. Всичко това е доста условно и това е хипотеза, в която си успял истински да устоиш парите и властта да не те направят истински посредствен като личност и неосъзнато подвластен на материалните удобства…

  11. Отзвуци от бъдещето на едно закъсняло с векове пробуждане « Sah War's blog says:

    […] Бай Ганьо и Интернет […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>