...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид - Пишеш брилянтно, мойто дете,
И всичко написано до тук е добре,
Но трябва да пишеш за вярата,
която от душата извира,
за вярата, която отвътре напира
и която те кара без спир да летиш…
Напиши за вярата,
която те кара да галиш тревата,
напиши за небето,
за снега,
за цветята…
Напиши, че с вяра
различно слънцето грее,
и в различно синьо
морето синее…
Напиши и за другата вяра,
тази, която те кара,
с усмивка да започваш деня,
и тази, която те държи будна,
когато те надвива съня.
Напиши за тази,
с която децата растат,
и за тази, която им даваш,
когато тръгнат на път…
Напиши за вярата на малкия човек,
онзи, дето продава сладолед,
но не за да печели пари за храна,
а за да вижда усмивките на малките деца…
Напиши и за вярата на големия човек,
онзи, който управлява самолет,
но не защото е покорил цялото небе,
а защото само там е отново дете…”
- Да, отвърнах, на теб ти е лесно,
да кажеш „Браво, ти можеш, пиши”,
… но седнах да мисля…
Вярата, това е когато…
Вярата, тя е…
тогава…
и там…
А сълзите напират,
защото думите,
които излизат
не са тези,
които чакате вие сега.
Как описва се вяра?
С букви и думи?
Не става!
Вяра се рисува с дъга!
Скритата вяра умира,
превръща се в празна тъга.
Все едно да вземеш моливите на детето
и да искаш с черно
да оцвети в синьо небето.
Вяра се дава!
Но сега,
ще питаш пак,
как?
Просто така!
Само трябва да се научиш
да цениш
протегната ръка!
Вдигам очите нагоре,
и смутен погледът среща
върху корица стара
на Вапцаров лика,
който сякаш ми се смее отсреща
и ми казва „Момиче, пиши!
Вяра има у всеки,
ти само им го напомни!”
- Прав си, му казвам, прощавай!
Аз вяра имам!
А ти?
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства в рими
