Skip to main content.
February 20th, 2006

Разтрога

Никола Вапцаров

Отминахме, защото бяхме горди
И сложихме над всичко гордостта
А някъде заглъхнаха в нощта
На любовта последните акорди.

През тази нощ прокълнат бях от мрака
И тъй останах безутешен, слеп
Защото нямах никой освен теб
И нямаше сърцето що да чака.

Не плаках… Звук душата не отрони
Но чувствах тъй ужасна пустота
Призвал те бих… но все пак гордостта
На мойта радост слънцето прогони.

С угаснал плам, след глупава разтрога
Еднакво чужд на слава и позор
Вървях без цел, изгубил своя взор
Почти без страх, почти и без тревога…

Posted by LeeAnn in Любими стихове

No Comments »

This entry was posted on Monday, February 20th, 2006 at 19:25 and is filed under Любими стихове. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>