Skip to main content.
October 15th, 2008

За Народните танци – с усмивка

За повечето от вас не е тайна, че народните танци са ми едно от любимите занимания и забавления, още повече, че сезонът на танците като цяло се разминава със сезона за летене…

Когато човек, който никога не е танцувал (сватбите и съборите не се броят 😉 ) се запише на танци, той неминуемо преминава през най-различни периоди, които се редуват в съзнанието му напълно хаотично – ентусиазмът на моменти бива изместен от самосъжаление (ле-ле, колко съм спънат(а)…), след което отново си идва на мястото.

Наскоро в клуба, в който танцувам, започнаха репетициите на новосформираната група за начинаещи. Признавам, че оставам на репетициите им с нескрито любопитство. То е продиктувано от факта, че когато преди почти две години започнах да танцувам, групата, към която се включих беше започнала да танцува преди три месеца и ми се наложи да ги настигна „в движение”. Тогава също имах своите мигове на възход и падение – те продължават и до днес – но бях лишена от възможността да започна отначало, да чуя всички обяснения за положението на краката и ръце, за енергийния смисъл, който има захвата в народните танци, защо трябва да отпуснеш ръцете и да не се опитваш да счупиш тези на съседа си, че няма нужда да стискаш съседа си – той е тук доброволно и няма да избяга…


снимка: клуб “Чанове” – всички права запазени

Всъщност, народните танци, като всяко друго нещо, с което се захваща човек, следват познатата схема – ЛТЛ или с много думи казано: Лесно – Трудно – Лесно 🙂

Лесно е всяко нещо, гледано отстрани, с което искаш да се занимаваш и ти. Колкото повече гледаш, толкова по-лесно ти се струва…

Трудно, защото като започнеш да плетеш крака, виждаш, че не е точно така, както изглежда…

Лесно става накрая, като го научиш. Всяко нещо. Не само хорàта.

Спомням си, че си мислех, че никога няма да науча Граовско, Селско шопско, Чичово, Четворно, Кюстендилска ръченица… Но ги научих… Сега мисля за неизпълними други хорà, но знам, че те СА и само след седмица вече краката ми сами ще танцуват.

Всеки човек има различна способност и различен подход за запаметяване и заучаване. Аз първо уча стъпките с главата си, повтарям си ги наум като стихотворение и чак след като мога да ги „изговоря” гладко наум, чак тогава успявам да ги пратя в краката и ръцете си.

Независимо обаче от начинът на заучаване, всички танцуващи като че ли преминават през едни и същи весели етапи и за да не си мислите, че сте изключително кьопави в краката, ще ви разкажа за собствените си „постижения” в частта „Кой е по- по- най- … спънат на хорото”.

„Постижение” #1: Да се настъпиш сам. Лесно постижимо, случва се неусетно, хората са родени с тази дарба 🙂

„Постижение” #2: Да настъпиш съседа си. Има две разновидности – ляво и дясно. По-лесно се настъпва съседа от дясно, но често пъти ти си този отдясно и краката на левия влизат сами под твоите. За да настъпиш и двамата едновременно се иска бързина и отлична координация на движенията. 🙂

„Постижение” #3: Да настъпиш съседа на съседа си – т.е. да настъпиш през един. Няма значение дали ще го настъпиш пред хорото или зад него. Посоката, в която върви хорото също не е от значение, тъй като „фигурата” и без друго е достатъчно сложна. 🙂

„Постижение” #4: Да се сблъскаш челно със съседа си. Това е най-сложната „фигура”,  тъй като се изисква равноправното участие на двама души, единият от които е паталогичен заплес, а другият – освидетелствана блейка. Вие си изберете кой от двамата да бъдете 🙂 Единствено уточнение: блейката танцува в посока на хорото, а заплеса е забравил да се завърти и тръгва срещу блейката, като и двамата са зяпнали хореографите в краката. Следва челен сблъсък, звук от удар на дървени глави и много, мнооого смях в залата.

Трябва да добавя, че фигурите от Постиженията не се изпълняват едновременно – за всяко си идва точното време 😉

Така че, ако всичко това ви се струва изпълнимо или поне не невъзможно, то вие сте съвсем готови за народни танци и няма какво да се чудите повече 🙂

Часът и мястото на срещата са известни 🙂

__________________

Допълнено:

Постижение #5!

Умората!

Posted by LeeAnn in Народни танци

25 Comments »

This entry was posted on Wednesday, October 15th, 2008 at 14:59 and is filed under Народни танци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

25 Responses to “За Народните танци – с усмивка”

  1. vilford says:

    LeeAnn, радост наша, направо ме амбицира! Не, не за народните танци. (През тях минах в 3-ти клас, а когато не си се занимавал с нещо тооооолкова години, това се нарича отказване, а не прекъсване.) За постиженията говоря – мисля, че съм напълно способна да ги приложа в ежедневието. Дори настъпването през един. Но, ако репетициите ви са в по-прилично време, ще доведа синчето да ви гледа. Обаче ще се смеем с глас! 😉

  2. LeeAnn says:

    хехе, нашите репетиции са в прилично време, но смешните репетиции са в неприлично време, така че… ще трябва да избереш 🙂

  3. elichka says:

    Развесели ме 🙂

    Моите лични постижения:
    – да се спънеш сам. Евентуално със залитане, досега не съм падала.
    – да не можеш да повториш току-що изтанцуваното.
    – две репетиции поред да учиш един и същ танц. В края на репетицията да осъзнеш, че това вече си го виждал.

  4. itilien says:

    Развесели ме, миличка! От това имах нужда. 🙂
    Чудя се – фигурите от висшия пилотаж могат ли да се прилагат в танците и обратно?

  5. LeeAnn says:

    Хехе, радвам се на усмивките ви. 🙂

    Еличка, това, че в началото дълго време не можех да свържа музиката със стъпките и с името на хорото, е съвсем друга тема 😉

    itilien, не бях мислила по този въпрос, но щом ви весели – ще помисля. Писах за “Летенето и … секса“, защо да не напиша за летенето и танците… Ще помисля 🙂

  6. Таня says:

    Направо си написала наръчник за начинаещи, много ми хареса 🙂

  7. deni4ero says:

    много ме разсмя … чак раздрусах бебето 😆

  8. вили says:

    И аз се посмях на този хубав наръчник. 😉 Нещо подобно се случва и при нас на аеробиката. Но при нас правило №4 е видоизменено само единия е блейка, объркала посоката на комбинацията. И имаме и правило №5 да се сблъскаш със съседа зад теб (пред теб), защото някой не се е завъртял навреме или тръгва в обратната посока без време. 😉

  9. Жени says:

    Смях, голям смях… Пък и съм в смешната група 😀
    В Чанове още не съм имала злополуки, но на предишните танци съм правела сериозни настъпвания. Да не говорим пък там как танцьори са продънвали пода, мятали са обувки на концерти и т.н.
    “Започваме с десен крак…Другия десен” 😛

  10. Pippilota Mentolka says:

    Ух толкова обичам да танцувам и да се отнасям с музиката, но дойде ли момент да възпроизведа нещо, което някой го прави пред очите ми, става пълен шок и ужас. Само стоя и завистливо гледам как народа хвърковато преплита краката без да се спъне нито веднъж. Не знам по какъв начин запаметявам…май хич не запаметявам, защото не мога да науча нито един танц, който изисква точно определени стъпки. Много ми се ще да се запиша на народни…обаче ей тия “излагации”, дето ги описваш просто ме възпират.

  11. LeeAnn says:

    Ех, ама и ти, Ментолке, нали затова съм го написала: За да видиш, че и тези, дето летят на хорото, някога са се учили по същия този начин – с настъпване, спъване и т.н.

    Не мисля, че това е причина за отказване.

    Жени е наоколо, тя е в тази група и може да ти разкаже колко добре се поднасят хората и колко детайлно се заучават, колко много пъти се повтарят, така че краката сами да танцуват.
    Аз няма да ти разказвам, за да не излезе, че те навивам ;).

    Има и нещо друго: “излагациите” са излагащи, само ако ти си единствения незнаещ на хорото. Ако всички са на едно ниво – за какво ми говориш?! 😉

  12. Жени says:

    Жени разказва веднага (почти де 😉 )- страхотно е. 🙂
    Ментолке, наистина няма защо да се притесняваш от “излагациите”- сега сме на етап много детайлно разучаване: всяко хоро се показва по няколко пъти, след това се танцува още много пъти, на следващата тренировка се затвържда.
    За новопоявилите се има допълнителни разяснения.
    А и винаги можеш да попиташ, ако нещо е останало неясно.

    LeeAnn може да не иска да навива, обаче аз ще го направя- ако ти се танцува- това е мястото 😉
    Начинаещите напредваме доста бързичко, така че сега е и моментът.

  13. Mari-ana says:

    😆 От вчера правя рестарт и статията заедно с коментарите така ме разтовариха.
    “Започваме с десен крак…Другия десен” 😛 – смях се с глас.
    Един въпрос. Разучавате стъпките на определени хорá, като дайчово, право, пайдушко, шопско и др. или учите цели танци създадени от хореографи? Питам защото поназнайвам нещо. Би ми било интересно, ако учите танц. Но разбира се бих дошла и просто за да тропна едно хоро. 🙂

  14. LeeAnn says:

    Mari-ana ,

    По принцип учим само хорà. За да се учи танц е необходимо да имаш относително постоянен състав, така че всеки като си научи мястото да не отсъства и винаги да си е там.

    При нас това не е възможно, а и не е това целта.
    Ние танцуваме за удоволствие и разтоварване. Ходи който когато намери време. Като визия и възраст също сме твърде различни – т.е. никакви ограничения 😉
    Винаги репетираме с двама хореографи – един основен и един помощник, така че ако някой е изпуснал някое хорце, да има кой да му го покаже отстрани, докато другите танцуват нещо друго.

    Аз мисля, че въпреки, че не учим хореографски танци, би ти било интересно, защото нашата група /напреднали/ знаем вече повече от 40 хорà.

    По едно време се опитвах да си водя в списък, ама все забравям да го поддържам актуален. В твоя чест обаче май ще ги събера 😉 По едно време даже ми минаваше през ума да опиша всяко хоро с думи. Но не в стил: „стъпка-подскок-прескок-косичка-хлопка-…”, а с думи-чувства – т.е. как душата ми усеща хорото като го чуе. После станаха много и се отказах… Засега 🙂

    Колкото до тропването на едно хоро – винаги си добре дошла. Пък веднъж като се разпали стария огън… 😉

    И… само да се похваля – днес си поръчах скарпини 🙂 /най-сетне!/ Лошото е, че ще са готови чак след 21 дни 🙂 Хубавото е, че купона в Банско е след 23 дни 😉

  15. Mari-ana says:

    LeeAnn, аз с моите 10-15 хорà май съм за начинаещи. А пък се похвалих, че поназнайвам. 😀 Последното хоро го тропнах преди година и би било хубаво да го направя отново. Още повече, че живея в същия квартал, където се намира и клуб “Чанове”, за който говори Жени. Ще отида. Като гледам, не само играят хорà, но и голям смях пада. 🙂

  16. LeeAnn says:

    Mari-ana, хехе, развесели ме с това “клуб “Чанове”, за който говори Жени”. Жени се записа в нашата начинаеща група 😉
    Та, като решиш да се появиш, ела по-ранко – към 18.30 – 19.00 ч.
    Ние /напредналите/ започваме в 18.30 и танцуваме до 20.00, а “групата на Жени” ;), танцуват от 20.00 до 21.00 ч. Като погледаш, ще решиш за коя група си 🙂 Вероятно си за средната 🙂

  17. Жени says:

    Хихи, и аз се развеселих 😉

    Mari-ana, и аз бях танцувала, но танци с хореография. Затова и предпочетох да си започна с наинаещите и не съжалявам- дори в началото не ми беше скучно 🙂 Но е най-добре да дойдеш да видиш различните групи и сама да прецениш, къде ще се чувстваш най-сигурна 🙂

    Пък да ви се похваля – на последната репетиция успях да се настъпя. I did it!!! 😛

  18. LeeAnn says:

    хехе, Жени, значи надобряваш 😉 На кое хорце се настъпи?

    Само да кажа – като го докараш до постижение 4, ще си научила към 30 хорца 🙂

  19. Жени says:

    😆 Май на Пайдушко беше.
    Ама хич не ми беше ден и през цялото време нещо оплитах- добре, че беше Милена, че Коцето понякога гледа страшничко 😛

  20. LeeAnn says:

    😆 Със сигурност е било на Пайдушкото 😉 То, който не се е настъпвал, значи не го е научил.

    А на Коцето не му се шашкай – той ВИНАГИ си гледа така 🙂 😉 – ще му свикнеш 🙂

  21. Mari-ana says:

    Здравейте, намерих във Vbox клип с пайдушкото хоро. Не го знам. Опитах няколко пъти стъпките, но не успях да се настъпя. 😀 Предполагам, че заобиколена от другите играещи със сигурност ще ми се случи. 🙂
    LeeAnn, благодаря за идеята да си направя списък с онези хорà, които знам. Никога не ми е идвало на ум това. Истината е, че на събирания се играят предимно популярни и по-лесни хорà и съм позабравила другите. С удоволствие обаче ще ги науча отново. 🙂

  22. LeeAnn says:

    Mari-ana, не искам да ти охлаждам ентусиазма, а само да го подклаждам, така че считай следващото за насърчение:

    Пайдушкото хоро е от лесните 😉
    Учи се трето или четвърто 😉 по ред – след право и дунавско 🙂
    Така че – не отлагай дълго 🙂
    Даже не отлагай хич – във вторник те искам там 🙂
    /драсни еидн мейл, да ти дообясня къде-какво-кога :)/

    Обещавам ти рестарт, невиждан досега 😉

    Миналата година по това време, нашите хореографи – Милена и Коце – създадоха първия в България самоучител по български народни танци – ДВД-та с уроци – стъпка по стъпка… Засега са само 20 хорца, в четири диска, но доколкото знам има идея за още.

    В ХороБг освен, че можеш да си поръчаш дисковете, можеш да видиш и част от демото на хорцата от ДВД-тата.
    /само да вметна – ако ти хареса демото и хорцата и решиш да си купуваш дискове, само кажи и ще помоля Милена да носи във вторник 🙂 /

    Та, не знам това във Vbox какво е, но това в ХороБГ е това от демото в дисковете, а те са снимани така, че да се виждат стъпките. 🙂

  23. LeeNeeAnn » Blog Archive » За Народните танци – с усмивка: Постижение #5 says:

    […] ми ги напомнят и тия дни с учудване установих, че съм писала за тях преди малко повече от една година. Това означава, че е време за следващата доза […]

  24. LeeNeeAnn » Blog Archive » Чанове на 8 години! says:

    […] хорà, които те вече знаеха. Колко пъти съм се настъпвала сама на Пайдушкото и колко пъти съм се ритала на Елениното, […]

  25. LeeNeeAnn » Blog Archive » Желаем ви година без граници! says:

    […] Ако ти се струва, че не можеш нещо – непременно Опитай! […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>