Skip to main content.
October 6th, 2008

Барселона на Гауди: Casa Batlló

Всеки път, когато отида в Барселона и се докосна до нещо сътворено от Гауди се удивлявам – колкото от него, толкова и от себе си.

От Гауди се удивлявам, защото той притежава талант, който не мога да си представя как е възможно да се побере само в един човек и всеки път си мисля, че казвайки, че черпи вдъхновение от природата, това е нещо повече от вдъхновение – не може да е толкова просто. Това вероятно е някаква специална връзка с природата, която не е прекъснал като дете…

От себе си се удивлявам, защото всеки път когато си помисля, че Гауди вече няма с какво да ме изненада, той ме изненадва дваж повече и аз се чудя на собствената си наивност и всеки път си казвам „Човекът е гений! Запиши си го някъде и ако някой ти каже, че има богата фантазия, го накарай да ти нарисува къща-кит!”

Да, къща-кит! Това е домът на текстилния индустриалец, г-н Батйио, който си поръчал на Гауди да реконструира семейната му къща така, че морето да живее вътре. Е, познайте дали Гауди е успял!

Каса Батийо /Casa Batllo/, домът на семейство Батийо, е реконструиран по проект на Гауди в периода 1904 – 1906 г. и се намира на Paseig de Gracia /Пасео де Грасия/ – престижен булевард в Барселона. В момента, част от къщата все още е частна собственост и посетители се допускат срещу входна такса от 16.90 евро само на първите два етажа, таванския етаж и покрива – помещенията, обитавани от семейство Батийо.

До преди да влезна вътре си мислех, че снимането е забранено, защото в интернет не откривах снимки на интериора. Снимането обаче не е забранено, а просто е трудно.

Лампите са уникални, таваните и сводовете са уникални…

… камината е единствена по рода си и до ден днешен /да не говорим, че е проектирана така, че топли 3-те етажа – първи, втори и последен!/,

… стените са боядисани като рибешка кожа… И всичко това има душа, която се шегува с теб, когато насочиш фотоапарат към нея. По подобен начин се държат облаците, когато ги снимаш – на снимка изглеждат … като на снимка – скучни и мъртви. Същото е и с къщите на Гауди – снимаш, снимаш… и накрая пак не е това, което виждат очите.

Снимах рибените стени, даже специално ги пипнах, за да се уверя, че това не е някакъв съвременен тапет. Не е тапет. Единственият извод, до който успях да стигна, взирайки се като умопобъркана в детайлите на стените под леко насмешливите погледи на останалите туристи, е, че стените са рисувани на ръка и после са лакирани, за да могат лудите туристи като мен да ги пипат, без да ги повредят. Ако някой знае нещо друго – да ми каже, защото не мога да спя спокойно 😉

Ако разгледате снимките внимателно ще разберете за какво говоря.

Преди да ви оставя да им се насладите, ще ви кажа още само едно-две неща:

Сградата има едно основно стълбище, което води към дома на г-н Батийо, и едно „задно” стълбище, заедно с асансьор, които водят към другите етажи и домовете на останалите обитатели. Всяко ъгълче е уникално и принадлежи ТОЧНО на тази къща. Ако ми покажат само един детайл от къщата, от която и нейна част да е – ще я позная. Това е най-уникалното качество на Гауди – никога нищо не се повтаря на друго място!

На последния етаж има едно стъкло, което с някакъв вид холограма /вероятно/ е изобразен самия Гауди, който те приветства на влизане и ти маха за „сбогом” на излизане. Фигурата се вижда само от определен ъгъл и е доста забавно да гледаш как някакви хора се дзверят през едно най-обикновено празно прозрачно стъкло…

И накрая – нещо, което от загуба на ума и дума, не се сетих да снимам. На покрива има море, затворено в кула!

То се намира точно зад тази врата, която се подава в левия край на снимката. Първо се замислих дали това тясно място е за мен, но добре, че влезнах! Това нищо и никакво помещение е конструирано с такава акустика, че едва се осмеляваш да дишаш! В средата има нещо като фонтанче, от което излиза съвсем малка /ниска/, но плътна струйка вода, която пада върху нещо метално /може би/, осветено от лампа, която отразява разливащата се вода по тавана. Само след няколко секунди имаш чувството, че виждаш морето, а това, което ушите ти чуват е кроткото разливане на вълните по плажа… Ако не са напиращите туристи, които отварят вратата, за да влезнат, можеш да прекараш там часове.

Всъщност, г-н Батийо това е и правел!

Posted by LeeAnn in Барселона, Пътепис

6 Comments »

This entry was posted on Monday, October 6th, 2008 at 22:12 and is filed under Барселона, Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

6 Responses to “Барселона на Гауди: Casa Batlló”

  1. вили says:

    Прекрасно!

  2. Elis says:

    Да, Гауди е неповторим, също както и Барселона…

  3. vilford says:

    Прииска ми се да вляза в кулата, за да видя как е възможно да се улови морето! За съжаление наистина на снимките не личат уникалните детаили, за които говориш.

  4. LeeAnn says:

    Нали 🙂

    А какво ще кажете за тази лампа? Два пъти като се завъртиш под нея и ти се завива свят 😉

  5. LeeNeeAnn » Blog Archive » Барселона на Гауди says:

    […] Още за Каса Батийо /Casa Batllo/ тук. […]

  6. LeeNeeAnn » Blog Archive » За Барселона – без емоции says:

    […] 10€ + 2,50€ за асансьор, ако искаш да се качиш в кулите; Casa Batlló: 16,90€; Сasa La Pedrera: 9,50€; Музей с восъчни фигури: 10€ Вход […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>