Skip to main content.
September 21st, 2008

Как се прави успешно интервю за работа

За да бъде едно интервю за работа успешно, то трябва да постигне това, което очаквате от него.

За да постигнете някакъв очакван резултат, трябва предварително да формирате очаквания, като по възможност се придържате към реалността.

За да се определи едно интервю за работа като успешно, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса:

Какво означава „успешно интервю”?

За кого трябва да е успешно – за кандидата или за работодателя?

Аз ще се спра на варианта, в който целта на интервюто е то да бъде успешно за работодателя.

В този случай отново следва едно прилично количество въпроси, чиито отговори трябва да откриете. Аз не само ще ви кажа, които са верните въпроси и правилните отговори, а и къде да ги търсите и как да ги намерите.

Първо трябва да разпределите въпросите за интервюто съобразно възрастовата група на кандидатите. Съвсем закономерно логично е да отделите кандидатите на под 22 години от тези на по 23 до 29 години, а тях от тези на по над 30 години. Разбира се, както се досещате, тук отново следват варианти на най-различни въпроси.

Аз обаче искам да ви обърна особено внимание на кандидатите от първа група – тези на под 22 години. За да определите проведеното с такъв кандидат интервю за успешно, вие трябва много добре да си подготвите въпросите, тъй като само верните въпроси ще ви донесат желаните отговори.

Например, за тази възрастова група е добре да поканите кандидатите да се явят на интервюто заедно с майка си и да провеждате разговорите паралелно в две съседни, звукоизолирани стаи. Внимание: обикновено присъствието на бащата не е наложително.

Докато вие питате кандидата дали умее да поема отговорност, колегата ви трябва да попита мама, дали детето се обажда като закъснява вечер, дали знае за какво служат тротоарите и дали пресича на пешеходна пътека, дали си изхвърля боклука разделно и … дали изобщо знае как се изхвърля боклук.

Докато вие питате кандидата дали умее да работи в екип, това е равносилно на  доста въпроси към мама: дали е научила отрочето си да пази тишина, когато другите си почиват или работят, дали оставя в хладилника храната, докато вкисне и дали го е научила да си носи чашата на мивката, поне веднъж дневно, някъде към края на деня.

Ако искате да разберете нещо за комуникативните умения на кандидата си, е добре да попитате мама дали го е научила да не прекъсва възрастните, когато разговарят, да се обажда обратно, когато има пропуснати повиквания и да не плюе зад гърба на другарчетата си.  

Когато стигнете до въпросите за степента на организираност и инициативност на кандидата, е добре да попитате мама дали детето се сеща да сложи ново руло тоалетна хартия, когато изхаби старото, например. Или пък дали се сеща да пазарува, прибирайки се у дома, вместо да се пита защо някой продукт липсва, пак например.

Ако пък ви вълнуват плановете на кандидата за професионално развитие, правилният въпрос е “Какъв искаш(е) да станеш като пораснеш?” 🙂

Важни правила, които хората не научават преди 22 годишна възраст са:

Познаването на всяко от тези правила носи оценка 4 по шестобалната, а спазването им – оценка 6.

За най-успешно интервю се счита това, при което наемате човек на под 22 години, на когото му липсват най-малко от първите седем.

Забележка: Ако кандидатът пише грамотно на български език, то той се счита за идеалният такъв.

Успех!

🙂

Posted by LeeAnn in Реалността

21 Comments »

This entry was posted on Sunday, September 21st, 2008 at 08:23 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

21 Responses to “Как се прави успешно интервю за работа”

  1. Р says:

    смешник беше първата дума, за която се сетих след прочитането на постинга. Дано е копиран от някъде…

    По една ирония на съдбата съм на 22 и пак по ирония това лято завърших първото си висше образование 😉 Няма причина да ходя на интервюта, защото на работното ми място съм относително ценЕн. Нямам навик да сменям тоалетната хартия, но мисля, че правилно пускам водата в кенефа. И това наистина ми носи самочувствието, че съм добър професионалист 😉

    А ако това е развлекателно четиво, а аз не съм разбрал, оттеглям коментара си :Р

  2. M says:

    Аз разбирам постинга като ироничен – написан като смешен, но всъщност в него има много, много истина.

    Нещо им стана на повечето деца родени след ’84, или може би след ’81…?

    Аз също спадам към тях, родена съм след ’84, но получих образованието си в чужбина, което, заедно с възпитанието ми преди това, ме научи на много дисциплина и ред…

  3. Longanlon says:

    има много хора, които тия правила не ги научават не до 22, ами цял живот

  4. ImPRESSed says:

    С нетърпение очаквам варианта за тези между 23 и 29 години 🙂

    Но кажи ми все пак, че не считаш до-22-годишните за идиоти. Моля те! Засега приемам поста ти като лична обида 🙂

  5. LeeAnn says:

    @Р:
    Нямам навик да копирам разни неща, без да показвам източника ;), но всъщност си прав – постинга е копиран … от живия живот 🙂

    Както М правилно забеляза, статията е иронична, за да се позабавляваме, без да пренебрегваме истината. Както беше написал тук преди време един читател (цитирам по памет): “Добре, че умеем да се шегуваме, та да си кажем истината в очите”.

    И въпреки, че четивото е развлекателно, 😉 няма нужда да си оттегляш коментара 🙂


    Всъщност родените след `8* не са виновни, виновни са родителите им, но това е една друга много дълга тема, и аз съвсем накратко ще ти кажа какво имам предвид:

    Родените след `8* попаднаха на родители, които хукнаха да се спасяват при настъпването на демокрацията и да оцеляват кой-както-може и оставиха децата си да се отглеждат сами и да ги възпитава улицата и телевизията и после, когато децата им станаха на 2* се сетиха за тях.
    Естествено, примерът е леко преувеличен, за да разбереш какво имам предвид. За подобни неща, но за по-малки деца съм писала тук: http://www.leeneeann.info/blog/?p=1097
    Мисля, че ще ти бъде интересно.

    Лонги, прав си… Истината си е истина, па макар и тъжна. 🙂

    ImPRESSed,
    нямам много наблюдения за възрастта 23 до 29, но специално за теб ще се постарая да си формирам 😉 Има време – свирни като го добуташ до 24 😉

    Но кажи ми все пак, че не считаш до-22-годишните за идиоти.

    Не всичките, миличка, не всичките – само тези, които се държат като такива 😉

  6. illa says:

    Въпросът не е ЗАКОНОмерен, защото е противозаконен – ако делим кандидатите по възраст, трябва предварително МНОГО добре да сме проучили дали не става въпрос за дискриминация.
    Сложна тема. По една случайност имам професионално отношение към нея. Не по желание.

  7. Uzi-то says:

    Мне може! 🙂

  8. LeeAnn says:

    illa, за сетен път се убеждавам, че при раждане си оперирана от чувство за хумор и изобщо няма да коментирам това, което си ми написала. 🙂

    Нищо лично.
    П.П. Нека думата бъде “логично”, за да спиш спокойно 😉

  9. Майк Рам says:

    Много добър пост! За съжаление, напоследък ми прави впечатление, че точно младите хора са много войнствено настроени и сякаш чувството им за хумор е вече генетично закърняло. Малко хора ще разберат какво си искала да кажеш…

  10. LeeAnn says:

    Майк, по-добре малко, отколкото хич 😉

  11. Нова работа » Blog Archive » Как трябва да се провежда интервю за работа с кандидати под 22 години says:

    […] (LeeAnn) ни предлага един малко нестандартен подход при провеждане на интервюто за работа, особено ако […]

  12. itilien says:

    И в крайна сметка, кой те ядоса, за да излееш всичкото това? 🙂

  13. LeeAnn says:

    itilien,
    няма да посоча с пръст конкретен виновник, защото няма такъв. По-скоро шокът от сблъсъка с майки, които чакат да си тръгне детето им от интервю, за да нахлуят след 1 час и надигайки тон да питат “Ама какво става, вие кога смятате да се обадите на детето ми и да му кажете дали е преминало интервюто успешно (!!!) “.

    … и други подобни, разбира се. Като липсата на елементарни хигиенни навици у някои индивиди, което при наличието на 30-40 такива броя на едно място добива катастрофални размери, което пък налага предприемането на нестандартни мерки…

    Та, така 🙂 нещо някакво такова 🙂

  14. illa says:

    Знаеш ли, заболя ме от начина, по който реши да ме класифицираш.
    Както и да е. Не ти се сърдя, защото, очевидно с постта си си искала да излееш конкретни емоции и си схванала коментара ми като липса на съчувствие. Не е така – той просто беше опит да … да – какво? да те предпазя от грешки? Няма по-лошо от раздаване на съвети, когато не ти ги искат. Така че си права да ме упрекваш. Спонтанните действия са си опасно нещо.

  15. Maya says:

    Аз ще коментирам с една българска поговорка, пък се надявам всеки да си направи извода сам:

    “Гузен негонен бяга.”

    По коментарите може човек да познае кой е от описаната категория и кой не е, дори без да става дума за годините на коментиращият.

    LeeAnn благодаря за забавният пост. Докато не се посмеем над себе си, няма да надраснем грешките си.

    В морето от информация и блогове в интернет всеки може да си избира къде да чете и чии съвети да приема, така че всеки може да направи избора си сам. Аз избирам да чета този блог, а на който не му харесва, бих го посъветвала да ходи да чете другаде :). Като програмите на телевизиите – какво правите като не ви харесва предаване – сменяте канала или пишете гневни писма на шефа на телевизията?

  16. illa says:

    @Maya, ако коментарът ти е отговор на моя, ще поясня, че и аз харесвам този блог и го чета, и ще продължа да го чета.
    Мисля, че разменените реплики са плод на недоразумение, предизвикано от потъване в собствените ни проблеми, каквито всеки от нас си има в излишък. Не виждам смисъл да ги умножаваме и задълбочаваме.
    Но, ако на някой му харесва, моля 🙂

  17. LeeAnn says:

    illa, най-последното нещо на света, което ми е минавало през главата е да ти причинявам чувство на обида! 🙂 и определено има елемент на недоразумение 🙂 Съжалявам за което.

    Maya, благодаря 🙂 Така е – самоиронията и най-добрата форма на самокритика.

  18. Елена says:

    Според мен първият въпрос, който тряябва да се задава на едно интервю е каква музика слуша човека. Ако отговора е “фолк” просто категорично трябва да го отхвърлите…

  19. LeeAnn says:

    А, Елена, недей така, не бързай – зависи от фолка 🙂 Един колега нарича музиката, която слушам (и на която танцувам) “ретро-фолк” или с други думи – народна музика. Хорà. Та, ако изключим хорàта – вероятно си права 🙂

  20. kaloyan says:

    Ne moga da razbera do den dneshen,kakvi sa tezi iziskvaniya na bezgranichno neobrazovanite i tapi “rabotodateli”v taka o i da sa te ,kam raboynicite si narechenata dajava balgaristan 4e da imat kakvito i da e iziskvaniya ,ama kakvitza da se mislislyat za europeiski oferti sled atato davat po 200 euro za cyal mesec,pikayat vav vanshni toaletni i kradat ot sobstvenata si darjava

  21. Nick Angelow says:

    @kaloyan
    Като гледам стила ви на изразяване и на изписване на буквите (ако и да са писани на телефон) не мога да ви дам голям шанс на каквото и да е интервю.

    И като зачекнахте пак тази тема — има ли някакви съвети за тези над 40 години?! Или те направо да взимат към пушката и да се гръмват?

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>