Skip to main content.
September 14th, 2008

D’Artagnan …

Запознайте се с Д’Артанян.
Той не е куче-бебе, като Сара, нито пък е куче Дани, които търсят своя стопанин, нито пък е персонажа, използван в романите на Александър Дюма-баща за тримата мускетари. А е издънка от тазгодишната реколта от източно-европейски таралежи.

И не, не си търси стопанин по простата причина, че вече си намери, макар и за кратко. Разказана накъсо, неговата история досега е следната:

За негов късмет или нещастие (все още се колебая как да определя случилото се с него), една сутрин беше намерен паднал в дупката на единия прозорец към мазето на къщата, в която живея. Поради редица дамски капризи, му се наложи да прекара в тази дупка някъде около седмица, като редовно му беше доставяна храна и вода. Но поради липса на знания и трайни навици при отглеждането на подобни диви животинки, нищо чудно храната на Д’Артанян да не е била в достатъчно количество, вследствие на което той започна да проявява определени признаци на нервност и недоволство от положението, в което беше изпаднал. Научавайки за тези негови прояви и знаейки, че Choku-Geri има тясна връзка с този дял от науката, я помолих да му намери стопанин за отглеждане в полудиви условия. За мой (или по-скоро за негов късмет) такъв стопанин лесно се намери. И речено-сторено — Д’Артанян бързо беше приготвен за път към Централната Лаборатория по обща екология. За времето, докато го занеса до там, напъхан в една кутия за обувки, новите му стопани бяха приготвили временен дом за него.

Но за наше общо съжаление, май се оказа, че новия му дом нещо не е достатъчно функционален, затова се наложи да му се търси нов и по-удобен. За наша радост и такъв се намери:

А ето на какво беше заприличал Д’Артанян след още една седмица живот в новото си и функционално по-удобно жилище 🙂

Голям е сладур, нали? А аз се чудя защо всяка сутрин намирах паничката му с вода все едно, че си е мил краката в нея 🙁

Но с напредването на събиране на информация как и защо се гледат таралежи в домашни условия, бъдещия собственик взе да проявява неувереност в желанието си за дълготрайно ангажиране с неговото отглеждане, което доведе до промяна в плановете за житейско развитие на Д’Артанян. С почти пълно съгласие беше взето решение на Д’Артанян да се предостави свобода на придвижване и взимане на решения, свързани с неговия живот. Или казано накратко — решихме да пуснем Д’Артанян пак на свобода. За място, където да бъде свършено това добро дело беше избрана планината Лозен. И така, това е последната снимка на Д’Артанян, един ден преди връщането му на свобода 🙂

А казах ли ви, че е голям е сладур? И колко е пораснал само за две седмици интензивно хранене.
Искрено се надявам, че сме взели правилното за него решение и на Д’Артанян му предстои волен живот, без близки срещи от трети вид с разни други бозайници.

PS. Надявам се под формата на коментари, Гери да сподели своите впечатления от този малък палавник 🙂

Posted by NeeAnn in Реалността

21 Comments »

This entry was posted on Sunday, September 14th, 2008 at 23:16 and is filed under Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

21 Responses to “D’Artagnan …”

  1. Григор says:

    Близките срещи на таралеж с други бозайници обикновено са за сметка на другите бозайници. 🙂

  2. Даниел Панев says:

    Абе защо ми се върти из главата някакъв спомен, че източно-европейските таралежи са защитени от закона и като такива не могат (а и не бива) да се отглеждат в плен?

  3. Стойчо says:

    Дачи, провери дали таралежът не е защитен вид. Мисля, че е забранен за домашно отглеждане (както са костенурките например) – пуснете го добичето в Борисовата градина (зад телевизионната кула) – там има колония таралежи и ще си намери компания

  4. Стойчо says:

    Всъщност и на Лозенската планина ще си намери компания:-)

  5. Гери says:

    Много се радвам, че Ники сподели тази история. 😀

    Даниел Панев е прав, таралежът (Erinaceus concolor) е защитен вид (съгласно Приложение 3 от Закона за биологичното разнообразие). Той беше попаднал при Ники съвсем малък. Всички сте виждали грозната гледка от размазани по шосето таралежи и други дребни бозайници. При това положение, съвсем естественото решение беше да го задържим да поотрасне и после да го пуснем на свобода. По принцип първоначалната идея беше да поживее и да се аклиматизира в голямата градина на една колежка и после да го пуснем на Витоша, но след това решихме да остане при мен за две седмици. А той растеше сякаш с часове 🙂

    След много умуване и обсъждане с колегите (все пак сме институция, която се занимава с природозащита), решихме че Лозенска планина е подходящо място (в сравнение с Борисовата, например). Добре е, че го пуснахме бързо, преди нежните грижи да притъпят инстинктите му. Да има възможност да свикне, да се поохрани, докато са по-топлите есенни месеци и да се подготви за зимен сън.

    Като имам малко повече време, непременно ще поразкажа и аз за Д’Артанян, с още снимки, разбира се 🙂

  6. LeeAnn says:

    Стойчо,
    тук Гери е спец по таралежите, не аз 🙂

  7. Вени Г. says:

    Добре, че сте се отказали от Борисовата градина, нямаше да оцелее хубавият еж… От парка отдавна изчезнаха таралежите, защото автомобилите са го наръфали отвсякъде 🙁

    Поздравявам те за грижите за бодливата душа 🙂

    Защо повече хора нямаха като твоето отношение към живинките, еххх….

  8. deni4ero says:

    а през двете седмици не са ли му са се притъпили вече инстинктите? Щото на мене ми стана мъчно, че ще го пуснете след двесемично угояване …

  9. Nick Angelow says:

    @deni4ero
    Да се надяваме, че времето е било прекалено малко за толкова много разглезване.

    А самия Д’Артанян е на свобода вече от няколко дена.

  10. Гери says:

    @deni4ero
    Специалистите казват, че при дивите животни инстинктите се запазват много по-дълго, отколкото при тези, които по принцип се отглеждат като домашни. Така, че би трябвало да сме спокойни за Д’Артанян. А и честно да ви кажа, той си остана до последно доста войнствен и подозрителен към хората (което е добре). 🙂

    Ето тук има повече информация за това как се отглеждат малките и кога да се пуснат на свобода.

  11. deni4ero says:

    аха … успокоих се 🙂 и се надявам да е добре

  12. Светлина says:

    Аз пък се чудя що е Дартанян 🙂
    Аз бих го кръстила Беж и толкоз 🙂

  13. vasilev says:

    Ники, искрено се радвам, че не сте решили да го пуснете на поляната в Сопот. Ако бях налетял на него, Дачи никога нямаше да ме накара да се приземя там, а и цял ден играхме разни игри по тревата и се търкаляхме като малки деца 🙂

  14. LeeAnn says:

    василев!, човеко, освен физиката, трябва и теория на вероятностите да си припомниш!
    Можеш ли да изчислиш каква е вероятността случайно да кацнеш върху толкова голям таралеж?

  15. vasilev says:

    Дачи, вероятността е страшно голяма!
    Учил съм и теория на вероятностите, учил съм и статистика, работя и стакмистика и за близо 30те си години мога да ти гарантирам, че когато нещо не трябва да се случи, то неизбежно се случва 🙂

  16. LeeAnn says:

    Мърфи не живее на нашата поляна 😉

  17. Светлина says:

    А Василев посредством какво лети, че му се налага да се приземява върху таралежи?

  18. LeeAnn says:

    Мда, василев, само с теб се разбрахме 🙂

    Светлинке, Василев се престраши и хвръкна с парапланер-тандем в Сопот 🙂 и говори за тамошното кацало 🙂 и всъщност изобщо не му се налага да се приземява върху таралежи, но той държи да си каже, че ако … евентуално, то … нали… 🙂

  19. Светлина says:

    Бе… що кацало, не трябва ли падало да е?

  20. LeeAnn says:

    Светлинке, ние сме парапланеристи и кацаме, не сме парашутисти – те си падат по падането 😉

  21. Handful of Light » Blog Archive » Малкият ни бодлив любимец says:

    […] това хубаво представяне на Д’Артанян, как да се въздържи човек да не поразкаже повече за […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>