Skip to main content.
August 10th, 2006

Двама…

Човек извървява пътя до този свят сам и когато дойде мига да си тръгне от него – отново си тръгва сам.
През цялото останало време, по земния си път между началото и края, той споделя и не прави нищо самостоятелно.
Взима и дава, търси и намира, изкачва се и слиза, издига се и пропада, мрази и обича… Но не сам!
Въпроси, отговори, решения, пътеки, посоки, стремежи, желания, мечти…

Но не сам!…

Мечтите са за двама! Сбъднатата мечта е щастие! Само споделеното щастие е истинско! Истински щастлив е този, който може да открие искрицата щастие в очите на другия!
Усмивката е за двама! Тя дава топлина на този, който улови трепета на устните…
Красотата е за двама! Само видяната и докосната красота е истинска. Непочувстваната красота увяхва…
Невинността е чувство за двама! Тя е невинна, само ако има кой да я пази…
Състраданието е чувство за двама! То е истинско, ако има кой да го получи!
Доверието е чувство за двама! То е истинско, ако има на кого да го дадем!
Спонтанността е чувство за двама! Тя е очарователна, ако има кой да я насърчи…
Любовта е чувство за двама…
За приятелството са нужни двама…
На Мракът са нужни двама, за да го превърнат в светлина, защото “само в мрака има светлина”…
Светлината е за двама, иначе душата тъне в тъга…
Мълчанието е за двама, защото “само в мълчанието има слово”…
Тишината е за двама, защото душите шептят без глас…

Свободата е чувство за двама! Никой, който е сам на света, не е истински свободен. Никой не взима свободата си сам.
Свободата е дар от другия!

Съвършенството е чувство за двама! Никой не е съвършен сам!
Съвършено е само преплетеното единство от взаимнодопълващи се души!

Ако не можеш да дадеш чувство, или няма кой да го вземе – то изчезва…

За да е смислен и светъл извървяният път – нужни са двама…

Двама…

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

8 Comments »

This entry was posted on Thursday, August 10th, 2006 at 23:10 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

8 Responses to “Двама…”

  1. elichka says:

    Много нежно и красиво, оптимистично и едновремено малко тъжно:)

  2. Vlad says:

    “Свободата е дар от другия!”

    …знаеш ли, много истински си харесах и цитирам това, с което не мога да споделя и прашинка съмнение. А съм си повтарял, десетки, стотици подред пъти пожелателно (лично) и с предположение (отново) мантрата “съм” или “бих” отнасяйки се към свободата.
    …тя, обаче в пълния смисъл не съществува като плод на дървото, узрял, а бива дарена, след битка – отнета, с компромис – съзната. От образи: поименни, в библиотеката “Спомени”, социално зависима.

    …свободата, ах, чувството…

  3. malkata says:

    разплака ме, тихо и тъжно! не е честно, защо точно сега го публикуваш? защо точно сега го прочетох?

  4. LeeAnn says:

    Може би, защото точно сега е трябвало…

  5. LeeAnn says:

    @Vlad

    Така е! Свободата е дар от друг. Това се усеща особено силно, когато летиш, а някой друг ти служи за криле и не мислиш за нищо…

  6. Ira says:

    “Всеки човек е ангел с едно крило.
    И ако прегърне много силно някого, ще полети…”

    не си спомням кой го беше казал …

     

  7. LeeAnn says:

    @Ira
    Красиво го е казал, няма значение кой е 🙂
    Благодаря, че го сподели.

  8. LeeNeeAnn » Blog Archive » Камъче #7: Приемете емоциите си! says:

    […] Човек не може да е щастлив сам, защото щастието е за дв

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>