Skip to main content.
August 27th, 2008

Кърджали и Перперикон

Кърджали беше в частта „планирано пътуване” от тазгодишното историческо лято. Но само толкова. Никога не бях ходила в Кърджали. Преди три години, когато се качихме на Перперикон, заобиколихме Кърджали отстрани.

Е, за компенсация сега пък се загубихме в града, та го кръстосахме надлъж и шир – толкова обикаляхме, че на стрелката на gps-а й се зави свят 🙂 и при спряла кола продължаваше да описва елипси и сферички 😉

Всъщност, това че се загубихме не беше чак толкова лошо, защото иначе нямаше да видим Кърджали и този път. Оказа се, че мястото, на което отиваме да прекараме два прекрасни отпускарски дни, е извън града, на място, което не е обозначено нито на картите, нито на табелите. Ммм, на приключение ми намирисва…

С питане, обаче, до Цариград се стига, та какво остава до Главатарци. Попитахме и ни упътиха. Като наближихме видяхме и табели „Странноприемница „Трифон Зарезан”… А-ха, за тук сме!

Странноприемницата се намира на брега на язовир Кърджали.

С изненада установих, че мястото е прекрасно и почивката там по нищо не отстъпва на почивката на море. Напротив – превъзхожда я с обслужване, със спокойствието, което като че ли извира от язовира и с десетките абсолютно безлюдни местенца, на които можеш да се усамотиш и да бъдеш хем до водата, хем в гората, хем на плаж, хем на хлад, хем в цивилизацията, хем далеч от нея.

Надявам се тази идилия се запази по-дълго, въпреки че около язовира кипи бясно строителство и допускам, че догодина това ще бъде една от най-предпочитаните посоки в търсене на място за почивка. Почти всички хотели предлагат и лодки под наем, така че ако не сте запален рибар, ще можете да се разхождате с лодка из язовира.

Е, някои лодки се развалят понякога и се започва едно гребане, което като време е правопорционално на усамотението, до което си се докопал… Няма да ви разказвам как се гребе с лодка, „бягайки” с почти 4км/ч от идващата буря, как лодката се върти на място, а вълните ти мокрят косата… Няма да ви казвам също, че ако не ни бяха взели на буксир, още щяхме да сме в язовира… 🙂

Да стигнеш до Кърджали и да не отделиш време за Перперикон е недопустимо. С едното пристигане разтоварихме багажа и хукнахме към „камънаците”.

Когато предния път посетихме Перперикон, до него нямаше път. Колата се оставяше на два километра от хълма и натам – пеш в жегата. Сега вече, три години по-късно, широк асфалтов път стига до подножието на хълма и свършва с огромен паркинг. Харесва ми бързината, с която се развиват нещата там. В сравнение с миналия път има нови разкрити находки и търсенето продължава. Предполагам, че тепърва ще има какво да се гледа там, в случай че историческите подробности ви привличат.

Първоначално възнамерявах да напиша дълга статия само за Перперикон – разхождахме се там повече от три часа и определено има какво да се каже за мястото. Направих и много снимки. Като ги погледнах, обаче, се отказах.

Защо ли?

Първо защото историята не е силната ми страна и последното нещо, заради което ходя там, са историческите подробности. Перперикон и района нашумяха покрай златната маска, открита там преди три-четири години и оттогава се изписа много. Да тръгна да ви разказвам и аз, значи или да препиша някоя от издадените вече книги или да цитирам по памет и да ме поправяте. А това не е целта.

Отказах се и по друга причина: Защото скалите са като облаците. Има какво да ти разкажат, имат какво да ти дадат, но само ако си там и искаш да ги почувстваш. Скалите, също като облаците, губят излъчването си, когато се опиташ да ги набуташ в кадър.

Перперикон е едно от местата, които всеки път изглеждат различно. Всеки път, когато се върнеш там откриваш нещо ново за себе си. Мястото е заредено с енергия и няма начин да си тръгнеш от там празен. Мястото е толкова живо, че всяка скала, погледната от различна страна, има различно лице. Перперикон е място, на което дори да отидеш с компания, преживяваш сам…

Много трудно си тръгвам от там… Всъщност, мракът ни подгони… Тръгнах си с неохота, но догодина ще се върна пак.

Бях си наумила да видя още нещо отново: Скалните гъби. Не знам къде се намират – някъде наоколо. Ако попитате търговците при хълма, те ще ви помогнат да ги откриете.

Скалните гъби са атракция, заслужава си да се видят,  но при тях няма и следа от одухотвореността и излъчването на Перперикон. Това вероятно се дължи на чисто природният им произход, в който не е взела участие човешка ръка.

Така че – не пропускайте Перперикон!


…една година по-късно…


Август` 2015 г.

Не бях ходила на Перперикон има-няма 6-7 години. За това време там е извършен огромен напредък и е положен колосален труд и определено си заслужава да се посети отново и отново!

Ако погледнете по-горе снимката с водоема – в края й се вижда гора. Сега гора няма – хълмът е напълно открит за любопитните ви очи!

Друго няма да ви кажа! Приятно откривателстване 🙂

20150827_200242_LLS

Posted by LeeAnn in Пътепис

9 Comments »

This entry was posted on Wednesday, August 27th, 2008 at 12:05 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

9 Responses to “Кърджали и Перперикон”

  1. CTEHATA says:

    Ехх, Перперикон!
    “Нинджата” още ли продава карти?

  2. LeeAnn says:

    още 🙂 и не само 🙂

    показа ни къде археолозите складират за изхвърляне ненужната керамика от разкопките и сега си имам парче от нещо, някакво на цвят, което е служело на някого за нещо преди много хиляди години 😉

  3. CTEHATA says:

    Уау!
    Прибери го някъде и го показвай само на някои хора 😉

  4. Петър Рашев says:

    Радвам се на приятните преживявания в Източните Родопи! Как аз видях тези места:
    http://bulpete.wordpress.com/2008/08/05/rodopi

  5. LeeAnn says:

    Петър Рашев,
    Благодаря за снимките.
    Аз не успях да видя Татул, нито каменната сватба, нито пещера Утроба… Но то е и невъзможно за два дни. А аз не обичам да бързам. Искам да имам по един цял ден за всяко нещо, за да мога да го усетя и преживея пълноценно 🙂

  6. Ангел says:

    Само искам да вмъкна една малка поправка за Перперикон. Никога там не е откривана златна маска. Може би се бъркаш с откритата златна маска край Казанлък.

  7. LeeAnn says:

    Ангел, благодаря ти за забележката.
    Всъщност заблудата ми е отколешна и искрена – винаги съм си мислила, че златната маска на Терес е открита някъде там. Вероятно защото и тази маска е тракийска.
    С маска или без, Перперикон си остава любимо място.
    Благодаря 🙂

  8. LeeNeeAnn » Blog Archive » Трифон Зарезан says:

    […] както вече съм споменавала, местенцето се намира на брега на язовир Кърджали, в […]

  9. LeeNeeAnn » Blog Archive » Ще се видим пак следващото лято… says:

    […] район не е като да няма къде да отидеш – докато видиш Перперикон, Скалните гъби, Татул, Утроба, Дяволският мост, Вишеград и тя […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>