...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид Човешките инстинкти са една от най-интересните теми, свързани с хората, като личности. Инстинктите са тези, благодарение на които оцеляваме – те са нашата вродена „бронежилетка” – те ни пазят от опасности, още от раждането ни те ни показват коя храна е добра за нас и коя – не, кой човек е опасен за нас и кой не. Когато сме още деца инстинктивно преценяваме за чия обич да се борим и за чия – не, кого да обичаме и кого – не.
Благодарение на инстинктите защитаваме децата си. Благодарение на инстинктите обичаме. Трудно ми е да преценя дали интуицията е инстинкт, но дори да не е – децата се раждат с по много и от двете.
За действията ни, породени от инстинкти, не винаги има разумно обяснение. Или по-точно – действията, които не можем да обясним, отдаваме на инстинктите.
Инстинктите са нещо, с което се раждаме. Те не са нещо, което придобиваме.
С течение на времето и с „помощта” на възрастните и „възпитанието”, което те причиняват на децата си, всеки от нас е забравил да следва инстинктите си и да се доверява на интуицията си, а на тяхно място идва страхът.
Винаги съм си мислила, че Страхът е един от онези инстинкти, които ни пазят, които ни помагат да оцелеем и да пораснем.
Да, Страхът определено пази – той е онази спирачка, която ни дава време да помислим, преди да продължим. В умерени количества Страхът е здравословен. Ако не се страхуваш от нищо, това не те прави смел, а просто безстрашен. Смели са тези, които съзнават страховете си и ги преодоляват 
Смели са тези, които редовно оставят Разума и Страха да водят техните си разговори насаме, без да позволяват на Страха да прерасне в паника.
Страхът ни кара да порасваме – с всяка крачка напред, с която осъзнато преодоляваме нещо, което преди това ни е плашело, ние неминуемо порасваме и това порасване не е свързано с възрастта и досегашния ни опит.
Досега винаги съм си мислила, че Страхът е инстинкт. Напоследък доста мислих за него и стигнах до прозрението 
, че Страхът НЕ е инстинкт.
Страхът е някакъв вид условен рефлекс, който се базира на натрупана информация и опит. Стигнах до този извод, наблюдавайки децата.
Децата не се раждат смели, те се раждат безстрашни – без информация за страха и страшните неща. Децата посягат към топлия котлон без страх. Страхуват се едва когато от собствен опит се снабдят с информацията „Това е горещо”. Децата не се страхуват от водата, не се страхуват от високото. Децата не се страхуват дори от тъмното, докато ние не им вменим собствения си страх. В същото време те знаят коя храна е добра за тях и кой човек е добър – това е инстинкт.
Децата не се страхуват от неизвестното. Децата се страхуват от това, за което вече имат информация. Ако Страхът беше инстинкт, децата никога нямаше да опознаят света, защото щяха да се страхуват да го направят. Може би липсата на Страх е инстинкт.
При възрастните е обратното – вместо да се страхуват от това, което знаят, те се страхуват от това, което не знаят и идва момент, в който спират да търсят, спират да опитват и откриват и започват да се самозалъгват, че щом съумяват да избегнат опасностите, за които имат информация, то това значи, че са достатъчно живи. Достатъчно жив си, само ако има неизвестности, които да разгадаваш
Та, както казах и преди:
Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното.
Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства