Skip to main content.
August 12th, 2008

Страхът…

Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното.
Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.

Posted by LeeAnn in L`афоризми

8 Comments »

This entry was posted on Tuesday, August 12th, 2008 at 17:05 and is filed under L`афоризми. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

8 Responses to “Страхът…”

  1. vasilev says:

    Ще, ще… и нали знаеш кого ще потърся 😉
    (буквално за летящата стъпка 😉 )

    Поздрави

  2. LeeAnn says:

    vasilev,
    не ми е трудно да се сетя 😉

    Винаги съм на твое разположение 😉 Ще те държа за ръчичка, ако трябва 🙂

  3. vasilev says:

    По-скоро ще трябва да ми държиш очите затворени, да не се чудя какво правя там… сред птиците и да натискаш копчето на апарата, който ще виси свободно на врата ми, понеже с 2 ръце ще се стискам за ремъците 🙂

  4. LeeAnn says:

    vasilev,
    хехе, ако ще си затваряш очите си стой на земята 😉
    С мен или без мен до копчето на апарата може и да не стигнеш. Първополетниците винаги много се вълнуват и забравят за апарата. Читави снимки правят от втори полет натам 😉

    Не се страхувай…

    Довери ми се 🙂

    ела…

  5. Светла says:

    И мен ме е шубе.
    Това с височините, мога да го издържа, ако е кратко.
    Ще стискам зъби и все ще издаяня някак.
    Ама ей така да се рея и шматкам,
    безобразно неясно до кога…
    Направо изтръпвам като си го помисля 🙂
    Възхищавам ти се на умението да се развръзваш от оковите.
    Искрено ти се възхищавам и ти завиждам 🙂
    И ако някой ден,
    в което дълбоко се съмнявам,
    реша да политна,
    ще те потърся!

  6. LeeAnn says:

    Светлеее, Светле!
    Точно на теб ли трябва да казвам, че оковите, които те държат, са твое собствено производство и съществуват само в ума ти 🙂 Не, нали? 😉

    А колкото до летенето – това е нещо, върху което може да се работи. Грешно е да мислиш, че някой ден ще ти се долети ей така от немай къде и ще се престрашиш отведнъж. Първо трябва да погледаш летящи хора отдолу /от кацалото/, после да ги погледаш отгоре /от старта/ и чак тогава, евентуално, като посъбереш емоции, да решиш дали искаш да опиташ.

    Има и нещо друго. Човешкият мозък разпознава височината като такава до определено разстояние и само ако има ориентири наоколо. Аз изпитвам ужас от балкон на 14 етаж, но на 2000 м над терена съм екстра, защото на 2000 метра няма близки ориентири.

    Сигурна съм, че ако погледнеш небе с облаци не можеш да прецениш на какво разстояние са от теб, нито пък да кажеш кой облак на какво разстояние е от този до него по вертикала. Има моменти, в които облаците са на 6000 метра по вертикала един от друг, но ако не ги разпознаваш по видове, не можеш да кажеш кой къде е…

    Ей такива неща мога да ти разказвам цял ден, ако се престрашиш да се появиш на поляната в Сопот 😉

  7. Светла says:

    Леле,
    слушам те и настръхвам.
    Повярвай ми,
    предизвикателството е голямо.
    Разкъсвам се от паника и съпротива от една страна и възхищение и желание към свободното летене.
    Пусти му фобии,
    няма да спрат да ме изкушават да ги преодолявам екстримно.
    Настръхвам,
    защото ти вярвам и желая да опитам.
    По начина по който казваш –
    стъпка по стъпка.
    Дачи, Дачи,
    взимам си белята с теб :), Ей ! :))))))

  8. LeeAnn says:

    🙂 Знам, че предизвикателството е голямо. И за мен беше и продължава да е, но по по-различна причина. Ще ти разкажа някой път 🙂

    Първата стъпка, която трябва да направиш е да се научиш да се доверяваш. Избери някого, на когото да се довериш. Довери се на мен – щом ми вярваш, значи няма да е трудно. А ако се довериш на мен ще си изминала повече от половината път 😉

    А за белята… По-хубава от мен няма да намериш 😛

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>