Skip to main content.
August 9th, 2008

Шумен

Никога преди не бях ходила в Шумен. За Шумен знаех само 3 неща: Тодор Колев е от Шумен, в Шумен има клуб по парапланеризъм (и удобен старт) и има някакъв паметник, който се вижда чак от пътя за морето. Тръгнахме натам главно заради причини 2 и 3. Обикаляйки из града, в търсене на начин да се доберем с кола до паметника, видях, че на отсрещния хълм има нещо като крепост. Не след дълго видяхме и насочващи табели с надпис „Шуменска крепост“.

Обичам крепости. За много хора те са само камънаци, но за мен са камънаци с мнение, дух и душа. Обичам да слушам разказите на камъните. Освен това крепостите винаги са били строени на най-високия хълм, което означава, че като се качиш там (ако има и кула, още по-добре) ще си на най-висото възможно място в околността. А аз обичам да съм на високо 🙂 Така че променихме първоначалния план и отидохме първо в крепостта.

В близост до входа на крепостта има музей. Там научих нещо много интересно: Шумен винаги се е казвал Шумен! Не съм проверявала, но вероятно това е един от малкото български градове, чието име не е променяно още от тракийски времена.

Крепостта в Шумен е типична: има водохранилище, цитадела, църкви, кула…

Крепостта е и доволно стара – има остатъци от византийци, римляни, траки… и още едни, ама ги забравих 🙂

Всеки следващ обитател на крепостта я е доизграждал и доограждал, та има и доволно количество крепостни стени. Последните обитатели на крепостта са всъщност турците – това е една от последните паднали под турско робство български крепости.

Излишно е да споменавам, че стъпвахме по същия калдаръм, по който са препускали последните български владетели и че от кулата се вижда целия град, нали 🙂

Разходихме се, като се постарахме да не оставим ненастъпан камък и след това продължихме към паметника.

______________________________________________________

Паметник „Създателите на Българската държава”

Това е най-грандиозния, най-грозния, най-грамаданския и най-грандоманския паметник, който някога вероятно би ви се случило да видите!

90 хиляди тона бетон над земята на височина 52 м и още толкова хиляди тона под нея, за да го поддържат.

Паметникът е създаден по случай „1300 години България” и се вижда от разстояние 30-40 км. Разделен е смислено на 3 части – езическа (създаването на Българската държава), покръстването на българите и Златен век.

В първата час са изобразени Аспарух със забития в земята меч, коня и кучето му. Статуята на Аспарух с коня е висока поне 45 метра и като се има предвид колко зъл са го изобразили майсторите-творци си е направо стряскащо страшен.

Като цяло паметника е зловещ! Фигурите са нещо средно между Волтрон и Трансформърс…

Благодарение на любезната жена, която продаваше билети разбрахме идеята на паметника. Учудих се, че изобщо има замисъл! Оказа се, че е наблегнато на ръцете и лицата на владетелите и чрез тях е предадена основната характерна особеност на царуването на всеки от тях: Тервел е бил дипломат, Крум – законотворец, а Омуртаг – строител. И наистина – ако се вгледате, ще откриете идеята.

Във втората част е представен княз Борис – сам, приведен под тежестта на решението за покръстване, като разстоянията между бетонните блокове над главата му формират православен кръст, а в третата част е изобразен Златния век на България – Симеон и просветителите – все по този безумно грозен и зловещ начин.

На отсрещната стена на паметника са представени същите елементи от създаването, развитието и съзряването на Българската държава, но този път изобразени с мозайка. Мозайката е интересна и от близо и от далеч и разказва съвсем същото като статуите. Жълтите парченца не са от злато. Направени са по някаква специална технология и се казваха нещо със „з”, ама го забравих 🙂

А, и да не забравя – на върха има гранитен лъв, тежащ около 2 тона, който се вижда само от далеч, ама да ви кажа прилича на всичко друго, само не и на лъв.

До паметника може да се стигне освен с кола и пеша. Тръгва се от площада пред театъра (ако помня добре) и се върви по стълбите нагоре. Стълбите са 1400, а не 1300 каквато е била първоначалната идея. Който не вярва – да ги преброи 😉

Ние отидохме с кола, но любезната леля каза, че стълбите са оформени като място за разходка – с множество места за отдих, кафененца, детски площадки – така че да можеш да си прекараш там едва ли не целия ден.

Въпреки, че паметника не запленява с красота, заслужава да се види – че къде другаде ще се докоснете до нещо толкова фасмантигърбетонгантическо 😉

Поснимахме и небето – имаше от почти всички видове облаци едновременно – и продължихме към Мадара.

Много отдавна исках да видя Мадарския конник, а сега след като го избраха за символ на България, вече си е направо задължително.

В Мадара разходката беше кратка, а конникът – по-малък, отколкото очаквах. За сметка на това е реставриран и се вижда прекрасно – изобщо не се налага да се взираш и гадаеш. Скалата е сцепена през средата на фигурата, но личат следи от укрепването й.

Харесах си още една скала, която прилича на главата на огромен неандерталец. 🙂 Има я на снимките, но ми е интересно дали и вие ще я видите 🙂 или на мен ми е дошъл в повечко каменният шепот на древността.

От там тръгнахме отново през Златна Добруджа обратно към Светлен, където вече ни чакаше барбекюто. Впечатлиха ме подредениете и обработени нивя – никъде не видях пустеещи земи и това не усмихна. Съвсем за кратко се разходихме в близост до разкопките при  Велики Преслав, като си обещахме да се върнем отново и за повече.

На следващият ден, отпочинали и бодри, поехме обратно към Сопот с кратка почивка във Велико Търново и по-дълга в Трявна.

Posted by LeeAnn in Пътепис

16 Comments »

This entry was posted on Saturday, August 9th, 2008 at 09:09 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

16 Responses to “Шумен”

  1. svetlina says:

    Драсти, драсти 🙂
    Аз да кажа, че сте направили две големи грешки 🙂 – на старият град е хубаво да се ходи пеша през дървенцата, а пък гарантирам, че през април още има сняг там и е просот най-върховното нещо да се замерваш със снежни топки под някоя стара стена 🙂 . Вероятно не знаеш, но в Шумен традицията е абитуриентите да посрещат изгрева горе на паметника или пък на Крепостта, както направихме ние 🙂
    Втората ви грешка е, че сте се качили на паметника с кола 🙂 . Хих, много се различава от първата. Значи: от театъра се качваш пеша по стъпалата и като преживееш всички кафета и лъскави мами с бебешки колички Ферари, все някога ще стигнеш и самия паметник, но важното е да не му обръщаш внимание, а да продължиш наляво – там бързо стигаш до Дивдядовските скали, разни скални венци, скални манастири и обители… чудо е 🙂 . А може и да не изкачиш всички стъпала – наляво и надясно има пътечки с пейки между клековете. Леле колко книги съм изчела там. Лятно време само там е прохладно, пък и разни мили дядовци и лелки (не знам защо чичовците и бабите не го правят) си разхождат деца, кучета и всякакви гадинки и усмихнато те запознават с тях. Много мило става. Хей, ако ми пишиеш на мейл, ще ти пратя много красива презентация за скалните манастири в шуменско.

  2. Daggerstab says:

    Според мен липсват няколко нули в теглото на лъва – кубик гранит тежи почти три тона, а въпросната статуя е доста повече от кубик. 🙂 Разправят, че преди приличал още по-малко на лъв, та се наложило да му направят “пластична операция”…

  3. Val says:

    Поне десет години от живота си прекарах в Шумен. За добро или за зло, но не съжалявам.

    Светлина е права за Дивдядовските скали – пейзажът пълни окото!

    За Мадарския конник – има една полу-пещера наблизо – през май, ако не се лъжа, там се провеждаха симфонични концерти на квартети или други малки състави. Чудно е – птичите песни се съчетават с музиката!
    По стените на скалата тече вода, дестилирана от мъха, а акустиката на мястото е невероятна!

    На мен ми харесва и църквата в центъра – дори имах странно преживяване по Великден, което описах в стихотворение на английски – дано не е нахално, че давам линк (нямах снимка на църквата, та ползвах една от нета):

    http://ataval.wordpress.com/2008/04/25/mesmerized-at-easter/

  4. пламен says:

    “Шумен винаги се е казвал Шумен! Не съм проверявала, но вероятно това е един от малкото български градове, чието име не е променяно още от тракийски времена.”

    Сама се сещаш, че това не може да е вярно.

    Името Шумен идва или от славянската дума шум (а славяни не е имало по тези земи до V век) или от името на цар Симеон (който е властвал IX – X век). Никакви траки.

    Освен това от 1950 до 1965 г. градът се е казвал Коларовград.

  5. стефка says:

    Ето какво намерих за името на Шумен в уикипедия:

    “За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Някои смятат (застъпва се от Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност (застъпва се от проф. Атанас Иширков, Иван Богоров, Вера Антонова и други)идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал сред такава местност. поред Васил Миков името произлиза от “шум”, “шумолене”.”

  6. ven says:

    Ех Дачи, Дачи.. и тръгнахте да търсите с кола клуба по парапланеризъм,така ли? 🙂
    Не ти отива да пишеш подобни неща..ама нейсе.. ти си знаеш най-добре де
    А щом обичаш крепости и се беше поинтересувала предварително щеше да знаеш, че на Мадара на платото също има крепост..

  7. LeeAnn says:

    хехе, очаквах подобни реакции 🙂

    и знаех, че ven ще ми дърпа ушите като ме надуши, ама… недей много :), моля

    @пламен и стефка:
    В музея до крепостта ни разказаха версиите за произхода на името на Шумен и то точно по начинът, по който пламен го преразказа. Като казах, че Шумен винаги се е казвал така, имах предвид, че Кюстендил е бил Велбъжд и Пауталия, Стара Загора – Берое, София – Средец и Сердика и т.н., а Шумен няма други имена /може пак да греша, де/
    А периода 1950 – 1965 е толкова далеч от мен, че…
    Пък и дори от 5-10-11 век да се казва така, това си е достатъчно отдавна, почти от … винаги 😉

    пламен, защо казваш “Никакви траки”? Чичото от музея каза, че и траки е имало там…

    @Daggerstab: ааа, за нули не споря – със сигурност си прав 🙂

    @all
    Решението да отидем до Шумен беше повече от спонтанно – просто отворихме очи и тръгнахме. И нямахме много време – разполагахме с около 5-6 часа за всичко, включително и Мадара, а и да се върнем обратно в Светлен. А аз исках да видя едва ли не всичко.

    Знам, че съм пропуснала много неща, но пък вие ми се карате, като че ли повече никога няма да стъпя в Шумен! Пък аз не си правя такива сметки 😉
    Тепърва ще наваксвам 🙂 И с персоналните гостувания – също 😉

    Val, благодаря за линка – ей сега отивам да му се насладя.
    Val, разбрах за пещерата, но я пропуснахме по много причини – едната е, че децата вече бяха каталясали, а другата – че аз не си падам много-много по пещери 🙂 Може би следващия път 🙂

  8. пламен says:

    “защо казваш “Никакви траки”? Чичото от музея каза, че и траки е имало там…”

    Ами затова: “но вероятно това е един от малкото български градове, чието име не е променяно още от тракийски времена.”

    Траки нека си е имало, но етимологията на името не допуска да е имало тракийско селище с такова име, т.е. не може да се е казвало Шумен (или по подобен начин).

    Но няма лошо – малко регинален патриотизъм (от музейните служители) никога не е излишен, при все че е наивен.

  9. LeeAnn says:

    пламен: ахааа, разбрах 🙂

    Всъщност, пишейки пътеписи, не целя те да бъдат абсолютно верни исторически /защото историята сама по себе си е субективна наука 🙂 /, нито пък информативно-конкретни: затова не описвам посоки и разстояния 🙂 .
    По-скоро искам да накарат хората да отидат някъде, да видят нещо ново или да си спомнят за нещо старо, но приятно… и да си общуват 🙂 , както си общуваме с теб сега.
    Ако статията беше перфектна, нямаше да си говориш с мен 🙂 , нали? 😉

    А да не говорим пък, че историята не е най-силната ми страна 🙂 /нещо, което не важи за теб/

  10. пламен says:

    😉

  11. monz says:

    Стълбите са точно 1300. Преброено!!!

  12. LeeAnn says:

    monz, лелята с билетчетата специално ни обърна внимание, че били 1400 😉
    но щом си ги броил, вярвам на теб 🙂 Аз не ги преброих 🙂

  13. itilien says:

    И аз като го гледах паметника, си мислех, че японските аниматори от него са взимали идеи за кубестите си герои. 🙂

    Значи дойдохте до Шумен, а не казахте “дзяк!” на Варна, а!!!

  14. LeeAnn says:

    itilien, да, така се получи, виновна съм 🙂
    Ще се поправя, обещавам. Скоро 🙂

  15. За Шумен - съвсем субективно « Ничия земя says:

    […]             Наскоро прочетох при LeeAnn как изглежда Шумен в очите на човек, който го вижда за […]

  16. LeeNeeAnn » Blog Archive » Фоторазказ от североизточна разходка says:

    […] точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>