Skip to main content.
August 7th, 2008

Село като всички други?

Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон!

И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би…

Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от там много пъти, но никога не бях спирала.

Всъщност, на външен вид селото наистина изглежда обикновено. Единственото по-различно в него са широките улици и големите къщи. Но далеч по-интересна ми се стори историята на селото, разказана ни от сладкодумната ми стринка.

Преди 1877 г. селото е било турско, населено с турци и черкези. Когато през 1877-78 г. руските войски влизат от север в България, те опожаряват селото и турците тръгват да бягат. След малко време обаче се връщат и отново се заселват в близост до предишните си къщи.

През това време българите от Беломорска Тракия – с. Янюрен (сега, а вероятно и тогава – в Гърция) подочуват за кланета в съседни на Янюрен села и гонени от турците поемат риска да тръгнат на път, с единственото желание да се заселят в свободна България. Тръгват буквално за няколко часа, без никаква подготовка и багаж. По пътя разбират за Аязлар (старото име на Светлен), и тръгват право към него, като очакват, че там вече няма турци.

Пристигайки обаче се оказва, че селото е все още действащо. Тогава водачът им Караиван Михов отива при местния турски кмет, за да му съобщи, че смята да се засели в селото, заедно с още 7-9 семейства. Турчинът категорично отхвърля възможността „гяури да живеят в Аязлар”, но нашите не се отказват. Караиван отива в Разград и успява по някакъв незнаен начин да извади разрешително за заселване и се връща победоносно в Аязлар. Турците, естествено, ги приемат без спорове и кръвопролития. (В последствие изчетох една цяла книга с историята на Светлен и никъде не намерих да се споменава за кървави конфликти между обикновените българи и турци). 

Малко по-късно, притиснати от руската армия, турците сами си се изселват, бягайки на юг, а в техните къщи наготово идват още семейства от Янюрен (не знам как се казва сега) и постепенно селото си става българско. По някое време Караиван става Хаджииван, а новопристигащите българи наричат селото „Хаджиивановото село”.  По-късно е прекръстено на „Светлен”, което е съвсем близо да старото му име Аязлар, което на турски значело „студен и светъл ден”.

Друго, което ми се строи интересно беше местният диалект, който е толкова местен, че само светленци си го разбират, защото е комбинация от български и стар гръцки – никакъв шанс за случайно подслушващите да разберат нещо 😉

А иначе – село като село – и кокошките им кокошки, и петелът им наперен и надут, и ястребите бързи като слънчев лъч, и водата – кладенчова, и пържолите – пържоли, а наденичките… ммм…

След ден и половина продължихме с пътешествието и ми се искаше да спрем във всяко село и да питаме всяка баба:

Бабо, бабо, я кажи,
откъде дошла си ти
и каква тайна си скрила
зад тез уморени очи?

На какъв ли език щяха да ми отговорят? 😉

Posted by LeeAnn in Пътепис

92 Comments »

This entry was posted on Thursday, August 7th, 2008 at 07:07 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

92 Responses to “Село като всички други?”

  1. LeeAnn says:

    edia, благодаря 🙂

  2. Дани Иванова says:

    Здравейте! Потомка съм на изселници от Беломорска Тракия от с.Кутруджа Суфлийска околия. От известно време се опитвам да разбера какво е съвременното име на с.Кутруджа. За съжаление без резултат. Много бих искала да узная местоположението на селото и разбира се да го посетя. Ще бъда благодарна ако някой може да ми даде информация по въпроса. Благодаря!

  3. LeeAnn says:

    Дани, лично аз нямам такава информация, но вярвам, че ще се намери кой да ти съдейства 🙂

  4. мими says:

    Изпращам цитат от Милетич. Както се разбира, селото е опожарено и изчезнало.

    Прѣди три дни, обаче (сир. 28 того) унищожи се коренно и друго българско село отъ турския башибозукъ, с. Кутруджа, изкла се коренно всичко българско и прѣобърна се на пепелище и пр.” Въ споменатото второ писмо направо е казано: „На 28 того турски башибозукъ нападна и Кутруджа и пр.” И тъй речената дата се установява, че е 28 юли 1913 год.

  5. Дани Иванова says:

    Благодаря ви от сърце! Възможно е наистина цялото село да е изчезнало, но са ми разказвали,че няколко години след първоначалното изселване моя прадядо се е върнал и е продал имотите, които е имал там-къща, ниви и пр. явно е имало нещо за продаване. Надявах се да видя това място, но истината е по-важна и ако разбера нещо друго ще пиша отново. Поздрави!

  6. Дани Иванова says:

    Благодарение на доцент Атанас Щерев разбрах настоящото име на Кутруджа.Селото сега се казва Котрония- Kotronia, на гръцки ΚΟΤΡΩΝΙΑΣ. На 15 км. от Софлу. Дано и на други късмета се усмихне 😉

  7. LeeAnn says:

    Дани, благодаря, че сподели усмивките си с нас 🙂

  8. гайдара says:

    Здравейте,уважаема ЛееАнн 4етох с интерес цялата кореспонденция по вьпроса за пьрвите заселници на с. Светлен.Моят произход е от с.Покрован Ивайловградско.Дядо ми Вьлко имал брат Ангел и сестра Стана. След опожаряването на Покрован през1913г. Ангел и Стана се заселват в Аязлар/Светлен/.Ангел имал две деца/Димо и Дена/.Имам снимка на която са 4 4овека/Димо и Дена сьс сьпрузите си/.Димо имал 2 деца Кольо и Денка.КОльо е живял в гр. Тьрговище. От баща си сьм 4увал 4е носят фамилия Караган4еви.Много искам да направя контакт с тези мои роднини. Благодаря Ви за вниманието.Бьдете жива и здрава.

  9. LeeAnn says:

    @гайдара

    При първа възможност ще помоля стринка да разпита за фамилия Караганчеви и ще се свържа с вас на мейла, който сте ми оставил.

  10. гайдара says:

    благодаря Ви предварително!

  11. гайдара says:

    Здравейте,отново съм аз Гайдара.Искам да допълня информацията за мойте незнайни роднини. Дядо Ангел е бил ов4ар, яздил кон,конят се подплашил дядо Ангел паднал ударил се лошо и по4инал. Много Ви моля,попитайте за тези хора! P.S.пишете ми за резултата,благодаря за което.

  12. LeeAnn says:

    Разбира се 🙂

  13. гайдара says:

    пак съм аз Гайдара,моля Ви ако сте разбрали нещо за мойте роднини пишете.

  14. LeeAnn says:

    Гайдар,
    нямам информация. Предлагам Ви обаче да се свържете с кметството и да питате там. Те би трябвало да могат да направят справка.
    Доколкото откривам из интернет, кмет на Светлен в момента е една дама на име Радка Кирова.
    От тази страница можеш да получиш телефоните й: http://www.popovo.bg/newsite/bg/administration/ad02

    Успех!

  15. гайдара says:

    благодаря, ще опитам по този на4ин. вси4ко добро да сте жива и здрава!

  16. мари says:

    Моите предци са родом от село Янурен,но не знам никакви подробности за това. Преселници са в село Бистра, Търговище, за съжаление вече покойници.Ще бъда благодарна, ако някой има инфо по въпроса за беломорските бежанци от около 1923-1929.

  17. LeeAnn says:

    мари, според мен можеш да поискаш информация от кметството на Бистра.

    Успех!

  18. pavlov says:

    Караганчо е известен в с.Светлен. Колю Караганчев – живее в Търговище, син е на Димо Караганчев.
    Г-н Гайдаров, както и си говорихме, ще те свържа с този човек.

  19. pavlov says:

    По отношение преселниците на тракийци в с. Бистра – има издадена книга в която има подробности. Поздрави на всички тракийци.

  20. pavlov says:

    Ето и малко снимки от с.Покрован.
    http://www.panoramio.com/user/1977663/tags/%D1%81.%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD

  21. Момчил Риладжиев says:

    Здравейте, преди малко написах в Гугъл “Янюрен”, което е родното село на моя прадядо Атанас Риладжиев и попаднах тук :-)))

  22. LeeAnn says:

    Момчил, светът е доста по-малък, отколкото изглежда, нали 🙂

  23. Момчил Риладжиев says:

    От Културно-просветен клуб “Тракия” при Общински комитет на Отечествен фронт – Стара Загора на 18 декември 1985 г. са му подарили книжката “Лъджакьой”, а на нея седи залепена следната негова биография:
    “Атанас Ангелов Риладжиев. Роден на 12.11.1895 г. в с. Янюрен, Софлуйска околия. Там той завършва основното си образование, след което, поради липса на средства е принуден да работи. Баща му го пазари овчар. През 1913 г., когато турците опожаряват Янюрен и околните села, семейството им заедно с хилядите други семейства бяга в Балкана. Изпратен да уведоми четата на Димитър Маджаров, той остава в неговата чета. Става четник и участва в боевете край р. Арда, гр. Маджарово, срещу много голям противник-башибозук, от който там бяха избити повече от 2000 души бежанци-жени деца и старци. След много скитания, работил на много места из Ивайловградска околия като ратай. Идва в Стара Загора през 1959 г. заедно с големия си син Ангел. Днес, вече 90 годишен той е болен, живее при сина си Ангел. Участвал е много редовно и активно в мероприятията, които са провеждани по-рано от Дружеството, а по-късно и от Клуба. Той е един от най-редовните членове във всяко отношение.”
    Сега прадядо Атанас Риладжиев има двама наследници със същата фамилия – аз и сина ми Калоян на 10 год. Живеем в София :))

  24. LeeAnn says:

    Поздравления, Момчил! Да бъдете здрави и да носите достойно фамилия Риладжиев!

    И благодаря, че сподели тази радост и гордост с нас и читателите!

  25. Чавдар Везиров says:

    И яс съм мърва беломорец. Имам роднини в Острец, надарево, Бистра.., които отдавна или въобще не съм виждал. Освен от беломорския език (източнорупски тракийски говор) се интересувам и от кухнята на изселниците от беломорска Тракия. Пишете, ако Ви е интересно.

  26. диди says:

    Здравейте, с удоволствие се присъединявам към блога за любимото ми село Светлен. Там са минавали летата ми като дете /60-те и 70-те години на миналия век../ – най-безгрижното и щастливо време в моя живот. Това е родното село на моя татко,Стефан Недев Станков, от Йохневия род, покойник повече от 20 години..Искам да прибавя и няколко думи към речника на беломорския диалект, които помня и никога няма да забравя:веке-вече; соба-стая; пърле-малко магаренце;сая-тая/тази/;курия-горичка;лакуме-мекици – баба ми ме гощаваше често с тях.

  27. диди says:

    Допълвам и за кухнята – омачовата каша ми беше любима за закуска, сладкото от трендафил, което баба ми вареше – също. Към речника ще прибавя и зарзала-кайсия; кършокапка-шибой. Мъча се да си спомня как си говорехме с баба и дядо и сълзите са ми на очите….

  28. диди says:

    Сещам се и още:синигур-врабец
    И една детска песничка, която татко ми ми пееше: “стрикоре-кокоре/охльо-бохльо/, покажи си рогата, да ги видим черни ли са бели ли са.”

  29. mimi says:

    Много познати думи са публикуваните от “диди”!
    Какво стана с речника на беломорски думи, който “кумаров” съставя?

  30. LeeAnn says:

    Не знам, mimi, ако кумаров наминава насам, предполагам ще ни каже 🙂

  31. Наталия says:

    Здравейте. Аз съм потомка на изселници от Янюрен, от Йохневия род. Прадядовците ни с Диди са братя. Така казва майка ми (84 г.), която пази спомена за големия общ двор с къщите на братята Станко, Димитър и Яко Йохневи в Светлен. Ето някои интересни и характерни думи от беломорския говор, които тя споделя с умиление.

    прюскехъл – възглавница
    карпуза – диня
    каунь – пъпеш
    харкума – котел
    църна харкума – черен котел
    месал – кърпа за покриване на хляб и други храни
    пош, пошче – кърпа за носене в джоба
    рогозина – рогозка
    ламба – лампа
    хръле – сополи
    зънзарида – джанка
    мощурак – клозет

    Сърдечен поздрав.
    Наталия
    astroarch@abv.bg

  32. LeeAnn says:

    Благодаря за включването, Наталия.

    На мен ми е интересно, а предполагам и на читателите, ако някой може да разкаже за запазен (или пък не) народен обичай 🙂

  33. Дарина says:

    Здравейте, аз съм потомка на Кутруджанците. Така са наричали родата на баща ми в село Глогинка. От неговата майка / баба ми/ съм научила доста неща – и диалект и кухня. Зная, че са били доста имотни – земи и стока. Били са земеделци и овчари. Използваха думи като: худяло / завивка, одеало/, рапка / царевица/, фърли /хвърли го/, ярче / пиле/. Баба ми правеше кокоша яхния с много лук и отделно опичаще катми. В тава редеше катма и заливаше от яхнията и накъсано месо и така докато стане като “торта” . Нарязваше и всички вземаха от тавата. Другото, което готвеше на празници беше : баницата на туча. Домашни кори с плънка от булгур, лапад и сирене. Мас и яйце през кора. И това се пече в тавата отгоре на туча, обръща се на дървен кръг и се пече пак на туча. Използваха в готвенето много бългур, който сами си правеха и мелеха на ромела.

  34. Дарина says:

    Дядо ми се казваше Димитър Атанасов Русков роден 1918г. Имаше 2 братя – Христо и Борис. Баща и майка са му Атанас и Дойка. А баба ми се казва Стоянка Атанасова Димова по баща, Рускова по мъж. Баща и майка са и Атанас и Пена. Имаше брат – Димо Атанасов Димов.

  35. LeeAnn says:

    Благодаря, Дарина! 🙂

  36. Дани Иванова says:

    Семейството на моя дядо също се е преселило от Кутруджа в Глогинка. Той се казваше Илия(най-малкия от трите деца) сестра му Мария, а брат му Христо. Баща им е Никола, майка им Вена. Успях да отида до Кутруджа, днешна Котрония. Вълшебно място за съжаление запустяло. Все още има обитавани къщи, за моя изненада от рускоговорящи- преселници понтийски гърци от Крим (Украйна).
    Успех на всички! Бъдете здрави!

  37. LeeAnn says:

    Здравей, Дани,
    Мойта стринка, вдъхновителка на тази статия, живя доста години в Глогинка.
    Как е фамилията на дядо ти?

  38. Дани Иванова says:

    Фамилията му е Атанасов

  39. LeeAnn says:

    Ще попитам стринка за него 🙂

  40. LeeAnn says:

    с. Светлен е заселено на 20 май преди 138 години.

    Затова, тази година, на 20 май, Светленци ще бъдат в Янюрен, ще посетят църквата (чието точно копие се намира в Светлен) и така ще отпразнуват годишнината.

    Който иска да се включи, може да потърси информация на Фейсбук страницата на
    читалището: https://www.facebook.com/profile.php?id=100001523356547&fref=ts

  41. Здравец Кумаров says:

    На линка, който съм приложил е поместена статията „ХРАНА на беломорците“, която е извадка от книгата на Георги Каратанасов „Здравец. Досег с миналото“:

    https://vezirovi.wordpress.com/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8/

    Приятно четене 🙂

  42. LeeAnn says:

    Благодаря! 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>