Skip to main content.
August 5th, 2008

Бурите в Балкана

Като споменах, че повечето страшни бури не стигат до Сопот, а спират в Троянския Балкан или в краен случай на Беклемето, имах съвсем истинско основание да го казвам. Много от детските ми спомени са свързани с вечери на свещи, но не от онези по юношески романтичните, а едни други – по детски страховити и драматични.

По някакъв странен начин, обаче, харесвах тези вечери. Това беше времето, в което татко с охота ни разказваше за детските си пакости и младежките си подвизи. Харесвах тези разкази, защото бяха пълни с почти Чудомирови герои с най-невероятните прякори на света. Имам чувството, че хората с най-веселите прякори и най-свежо чувство за хумор са родом от този край. Само като изброя имената на най-често споменаваните герои съм сигурна, че веднага ще ме разберете: Ангел-стражаря, Митьо-кривото, който срещнал един любопитен кон и го качил в камиона… през предното стъкло, Минчо-свирката, Джекито – най-видния за времето си троянски катаджия, който с особено голяма гордост показваше чисто новия си радар на провинилите се автомобилисти, Стоян-биляря и прословутия му Трабант, в който събираше неизброимо количество калпазани и ни возеше от селото обратно към вилната зона…

Харесвах тези вечери и по друга причина – и до ден днешен това е единственото място, където не се страхувам от бурята и гръмотевиците и обичам да наблюдавам как светлината продира небето и да гадая къде ще е мястото на следващата мълния.

Обичам да се връщам там в буря…

Бурите в Балкана притежават някаква магическа енергия – имат мощта да причиняват бедствия, но рядко го правят и обикновено като преминат и се успокоят, отново всичко си е на мястото, но е някак по-чисто и светло от преди. Сякаш Земята и Небето отново стигат до временно примирие в някакъв вечен спор, проявявайки милост към тварите, които щъкат наоколо.

Бурите в Балкана дават време за размисъл и равносметка, показват истинското място на хората и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание.

Бурите не са просто природно явление – те са знак – че трябва да поспрем, да преосмислим, да презаредим биологичните си батерии и чак тогава да продължим.

Бурите в Балкана не преминават – те трябва да се изживеят.

Ако не излезеш пречистен от Бурята, за теб никога няма да настъпи хубавото време.

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

3 Comments »

This entry was posted on Tuesday, August 5th, 2008 at 22:54 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 Responses to “Бурите в Балкана”

  1. vilford says:

    Само веднъж съм ходила в Балкана – пренощувахме в едно селце. Запомнила съм плоските каменни плочи (вместо керемиди) върху покривите на къщите и дебелите каменни зидове. Климатът е повлиял и на хората – по-сериозни и мълчаливи, но и по-склонни да помогнат. Страх ме е да си помисля как изглежда в зимна буря.

  2. LeeAnn says:

    Вероятно изглежда като във вълшебна бяла приказка 🙂

    Зимните бури затрупват със сняг и е достатъчно да имаш дърва и брашно и да не излизаш от къщи. Зимните бури, мисля си, рядко са страшни и унищожителни като летните. През зимата поне няма гръмотевици 🙂

  3. pipe.bg says:

    Бурите в Балкана…

    Бурите в Балкана дават време за размисъл и равносметка, показват истинското място на хората и истинското значение на дребни неща като вза…

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>