Skip to main content.
July 10th, 2008

До Сопот и нагоре

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана:

Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят…
Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂

Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре.

Но да видим…

Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово. Пътят там е хубав до самия Сопот. От тази посока на входа на Сопот има бензиностанция на ЛукОйл. Споменавам го изрично, защото други популярни бензиностанции в района няма. Предимството на подбалканския път пък е, че ако става за летене, виждаш крила във въздуха още от Иганово 🙂

Сопот е интересно местенце. Няма да се впускам във всеизвестни подробности от рода, че това е родното място на Иван Вазов – повечето от нас, за щастие, са ходили на училищна екскурзия до родната му къща, още тогава превърната в музей.

Ще се опитам да ви разкажа неща, които може би не знаете за Сопот.

Сопот се радва на уникално по своя микроклимат географско разположение. Сопот е на южния склон на Стара планина. Повечето страшни бури и ветрове спират някъде около Беклемето и много малка част от тях стигат до Сопот. На юг пред Сопот чак до Средна гора има равнина. Тази комбинация го прави подходящ южен старт за парапланеризъм. Няма да говоря за парапланери изобщо. Само ще спомена, че лифта, с който се качваме до старта не е направен специално за парапланеристите. Построен е навремето от военните, за да може служителите от ВМЗ (вазовски машиностроителни заводи) да стигат бързо и лесно до хижите „Добрила” и Незабравка” и там да си почиват на чист въздух. Хижите са подновени, доколкото знам, и напоследък привличат все повече туристи. Трябва да призная, че по-далеч от старта не съм стигала с крака. Виждала съм хижите отгоре – покривите им са здрави и хубави, честно 🙂 .

Преди демокрацията в Сопот е имало много силен клуб по делтапланеризъм. За съжаление, в момента, безмоторните делтапланери като че ли не са толкова популярни и този спорт постепенно губи активни летатели и почитатели. Но пък забавните истории, свързани с летенето са вечни 😉 От онова време датира хитовата фраза „Докато не се научите да летите – никакво летене!”, изречена по повод придървил се делтапланерист 🙂

Сопот, като микроклимат, има и друга особеност – вода! Не съм виждала град с толкова много чешми. Преди време го бях нарекла „Градът на чешмите” и сега, две години по-късно, потвърждавам впечатленията си – водата в 27-те чешми не свършва никога! Според Константин Иречек, „сопот” на старобългарски означава „изкуствен воден улей” – явно и името не е случайно.

Стигнахте в Сопот. Какво да правите сега?

В Сопот може да се спи навсякъде – почти всяка къща е семеен хотел или предлага стаи под наем, и въпреки това стаи се намират трудно в последния момент. В последния момент можете да опънете палатка. В последния момент не можете да спите в хижите дори, защото последното въртене на лифта е към 17.00 ч. при това зависи от броя на желаещите – едно въртене „струва” осем седалки 🙂 – т.е. ако платиш 8 билета можеш да си се возиш и сам. Пътят без лифт до хижите е повече от  три часа. Денивелацията е прилична и почти не съм виждала ентусиасти с раници по баира до старта. Така че, ако искате да отседнете в Сопот, не чакайте последния момент – планирайте го по-отрано.

Ако ще спите на палатка на поляната, трябва да имате предвид, че в Сопот се наблюдават ясно изразени разлики в температурите през деня и през нощта и че катабатичния вятър (този, който духа от планината към равнината), често пъти е силен и студен, дори при 38 градусови жеги през деня. Или с други думи – без спален чувал и шалте може и да ви е студено.

Хората в Сопот са спокойни, на моменти мудни, за никъде не бързат, нищо не ги притеснява. Не знам какво работят и от какво живеят, но вечер кръчмите са пълни и след 20 ч. не можеш да си намериш място. Освен, ако собствениците не те познават и не ти извадят една масичка от някъде, колкото да си подпреш чинията 🙂

Интересното е, че не всички сопотненци са летяли. Когато за първи път отидох в Сопот, бях убедена, че няма начин хората да живеят там и да не са летяли. Е, оказа се, че не са. Някои чакаха да станат на 82 години, за да хвръкнат. Други още чакат… Голяма част от тях дори не знаят как се казва това. Като дойдат на разходка до лифта, можеш да чуеш всякакви хуморески от рода на: „я да видим баткото с балончето къде ще падне?!” Лошото е, че и не искат да се научат кое как се казва, но то си е в техен минус. И там, както навсякъде има странни хора. Случвало се е хора, които виждам за пръв път да ме спрат, за да ми кажат: „На такова нещо не можеш да ме качиш”, все едно аз съм тръгнала на сила да ги качвам! Това вероятно беше опит  за привличане на внимание, но при мен нещо не сработи. Разказах ви го по-скоро в подкрепа на това, че в хората в Сопот се числят по-скоро към нормалните 😉

С хапването в Сопот няма да имате проблеми. В центъра на града, най-добрите места са „Родео” и „Чичовци”. В „Родео” може да се спи. И двете кръчми се намират зад гърба на паметника на Вазов, така че няма да имате проблем с откриването им. Аз обикновено съм в „Родео“.

Има и други хубави местенца, но те са тайна 😉

Може да хапнете скара, салата, супа на първата станция на лифта.

В мотела до ЛукОйл също има какво да се похапне. След ЛукОйл има язовирче и ресторантче – храната не е лоша, но дори за маняната в Сопот става прекале-е-ено бавно.

Между ЛукОйл и язовирчето има голяма хубава поляна за кацане, така че не се учудвайте, ако както си хапвате някой заходи над главата ви, за да каца 😉

Карлово пък е на 5-6 км – ресторанти там – бол. В Карлово има розова църква 🙂

Ценно местенце за хапване на прясна пъстърва има по пътя за Калофер. Ресторантът е крайпътен и се казва „Рибката” !много ясно! Пъстървата се отглежда в рибарници на място, захранени с вода от чиста планинска река. Децата ми най-много харесват това място за хранене.

Ако не сте дошли да летите, можете да гледате летящи и кацащи, докато пиете бира до лифта.

Можете и да се разхождате обаче.

Едно дере дели лифта от Анево кале – древна българска крепост, превзета и заселена от турците. Признавам си, виждала съм я само от въздуха, но пътят да нея не изглежда да е повече от час и нещо нагоре пеш.

Също на около час в посока старта има красив водопад, но не знам как се стига до там с крака.

Освен ходенето пеш, в района на лифта има и други забавления (не, че опъването на баири е забавление). Стопаните на лифта и хижите – „Шамбала” – построиха Приключенски парк – люлки, въжета, батут с ластици – ей такива глезотии. Последния път и някакво бъги се мъдреше в близост, но не знам дали го дават на туристи.

Освен това, всяко лято надуват зорб – прозрачна топка, с двойно дъно – пъхаш се вътре, връзват те и те търкулват по поляната. Не мисля, че е екстремно, но колкото да се запознаеш със салатата си от обяд е достатъчно скоростно.

 

 

Сопотският южен склон е предпочитано място за екстремни спускания на планинските колоездачи – качват се до старта с лифта и хукват надолу. Със сигурност се движат в пъти по-бързо от нас и в опасна близост до земята. Ако на някой летенето с парапланер му се струва екстремно и опасно – да дойде да погледа МountainВike-рите и ще си говорим пак.  

Някъде в началото на м. Май, всяка година, в Иганово (през две села – третото на запад)  провеждат състезания по мотокрос за всякаква големина машини. Имат доста добро трасе – със завои, скокчета, локви, кал – всички екстри 🙂

 

 

В Сопот има и цех за производство на лули. Държат го едни ентусиасти с лек рокерски уклон в поведението 🙂

Ако сте отседнали в Сопот за по-дълго време и сте с кола, в радиус от 60 км има още интересни неща:

– Минерален басейн в гр. Баня – на около 10 км от Сопот;
– Хисар и Старосел – на около 60 км в Средна гора;
– Казанлък и Казанлъшката гробница – 60 км;
– Музей на авиацията – летище Крумово (летището на Пловдив)  -50-60 км.
– Копривщица – около 30-40 км.

Стойчо, не знам дали това отговаря на представите ти за „пътепис”, но да говоря за Сопот и да не говоря за летене се оказа не съвсем лесна задачка.

Трябва да призная и още нещо – когато съм в Сопот, маршрутът ми на движение е силно еднообразен и денят минава горе-долу все по един и същи начин.

Дори да не става за летене, обичам да се въргалям по поляната и да гледам небето и облаците. А там те са уникални, както и всичко останало.    

Сопот е мястото, където си почивам най-добре.

Планината там има особено силна зареждаща енергия и вероятно Еличка е права като казва, че един ден там подмладява с една седмица 🙂

Posted by LeeAnn in Пътепис

26 Comments »

This entry was posted on Thursday, July 10th, 2008 at 17:07 and is filed under Пътепис. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

26 Responses to “До Сопот и нагоре”

  1. Стойчо says:

    Уби ме, честно! 🙂

  2. LeeAnn says:

    Защо, бре?! Какво казах?! Нали искаше пътепис? Е-ти пътепис 🙂

  3. Стойчо says:

    Супер е, просто не очаквах такава бърза (и качествена) реакция 🙂 Благодарско!

  4. LeeAnn says:

    хехе, пак заповядай 🙂

  5. Handful of Light » Blog Archive » Al Aire says:

    […] последния вдъховяващ и емоционален полетопис на Дачи е време да се взема в ръце и аз, и да пусна малко […]

  6. elichka says:

    Много точно описание 🙂 Прочетох го с усмивка и лек гъдел в корема, пеперудите пърхат. Май съм влюбена… в Сопот.

    За бъги-то питахме, не го дават под наем.
    Където и да спите, ще ви хареса. Ще се върнете десетки години назад и ще се събудите отпочинали и свежи. Ще изплуват спомени за “едно време при баба”, ако имате такива.
    “Родео”-то е много приятно ресторантче. Отварят много усмихнати още по първи петли. Въпреки, че предната вечер са работили до късно. Храната е хубава, има богато меню за капризните и персонала е приветлив.
    Екстремисти и ентусиасти има всякакви. От три годишни хлапета, тичащи да “хванат” кацащото крило, до 60 годишни готини бабички, които с надежда в очите молят Ицо да ги литне за пореден път.

    Има само един недостатък: след спокойствието в Сопот, трябва да се върнеш обратно в лудницата.

    Еххх, Сопот!

  7. Таня says:

    Аз пък така лекичко завидях за физиономията, която имаш на снимката 🙂

  8. LeeAnn says:

    Нали 🙂
    Това е пълното блаженство 🙂

  9. Ему says:

    По стечение на обстоятелствата съм бил на повечето места, които си споменала. Баня е едно от местата, където обичахме да “отскачаме” (от София ;)) за плаж или купонче (пак с басеин). На “Незабравка” ходихме със съфорумници от BGDev и съответно минахме през кръчмата долу (там бяха летящите, защото времето не ставаше за летене, май), лифт и т.н. Виж, водопада и крепоста май не съм ги посещавал.

    Хисар и Старосел преди доста години. Може би трябва да скокна до там.

    Казанлък и Казанлъшката гробница – до гробницата (истинската) са ми мартеничките от по-миналата година под един камък до едно дърво.

    Музей на авиацията – трябва да се види. Нямам спомен да съм бил.

    Копривщица – ех, Копривщица. Какво ли не е видяла тя :).

    Пропуснала си Къщата на Левски, разни манастири имаше и какви ли още не “екстри”.

    И да знаеш, че “опъването на баири” е чудесно забавление. Особено, ако не изплезиш езика на 2-рия метър (както аз към “Незабравка”). Яко е! И е красиво ;).

    Ще взема да излъжа Боби, че ще има яко ходене и да я замъка по родните й места ;). Ама преди това … оф, мразим ремонти!

    Поздрави Ему

  10. LeeAnn says:

    Ему, то освен къщата на Левски в Карлово, в Калофер има и паметник на Ботев.
    В Карлово има ВЕЦ и красив водопад също.
    Вярно е, има и манастири – включително един до поляната – ремонтират покрива редовно, щото се случва някой да кацне там 😉
    Но това са популярни туристически посоки, а аз се помъчих да дам допълнителна информация – та затова – не съм ги забравила, умишлено ги пропуснах.

  11. LeeAnn says:

    Виждам, че добре приемате опитите ми за пътеписи и се чудех, дали да не ви изтормозя с още някой-и-друг, защото има местенца, за които не знаете, че знам 🙂

    Даже нещо повече – ще направя нова категория в блога – “Пътеписи” 🙂
    Стягайте виртуалните куфари 🙂

  12. Стойчо says:

    Е, това вече е сериозна приказка!

  13. LeeAnn says:

    Знаех си, знаех си, чаках да го кажеш 😀

  14. едно пиле ;-) says:

    както винаги те четох с удоволствие. не съм ходил на онова ресторантче на езерото до ЛукОйла … но ще ида някой ден 🙂

  15. LeeAnn says:

    не бързай много, в момента е в ремонт 😉

  16. LeeNeeAnn » Blog Archive » Едно историческо лято says:

    […] LeeAnn: не бързай много, в момента е в ремонт […]

  17. LeeNeeAnn » Blog Archive » Бурите в Балкана says:

    […] LeeNeeAnn: Едно историческо лято […]

  18. strannik says:

    Знаеш ли аз съм роден в това малко и китно градче и макар да не съм си ходил отдавна ми стана много приятно когато прочетох пътеписчето!
    Почувствах се все едно, че съм си ходил в къщи!
    Благодаря!

  19. LeeAnn says:

    strannik,
    Удоволствието е мое!
    Усмивки от мен!

  20. LeeNeeAnn » Blog Archive » Анево калé says:

    […] преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и […]

  21. Евгени Димов says:

    ХеХе…
    Здравейте. Съвсем случайно попаднах тук.
    Аз живея в Сопот, и не мога да скрия задоволството си от горните редове(като един локален патриот…), за които сърдечно благодаря 🙂
    Може би трябва да поглеждаме мястото, където живеем, и през други очи.Така освен кривиците, от време на време може да се види и нещо…хубаво
    Не се съмнявам в искреноста на написаното, включително и на коментарите 🙂
    От ново: СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!!!
    ————————————-
    P.S. а луларите цитат:”…с лек рокерски уклон в поведението…” 🙂 🙂 🙂 са ми приятели
    Ето и сайтчето

  22. LeeAnn says:

    Здравей, Евгени Димов, и Добре дошъл 🙂

    Благодаря за сайтчето на луларите – ще го добавя в основната част на статията 🙂

    Колкото до Сопот – там е едно от малкото “чужди” места, на които се чувствам у дома си :), за което пък аз БЛАГОДАРЯ.

    🙂
    (а щом луларите са ти приятели, вероятно сме се виждали някъде по трасето 😉 )

  23. Евгени Димов says:

    LeeAnn says: (а щом луларите са ти приятели, вероятно сме се виждали някъде по трасето 😉 )
    -Вероятно, защото моята кръчма също е “Родеото” 😉
    Хайде да му дам и на него сайтчето

  24. LeeAnn says:

    @Евгени Димов
    Благодаря 🙂 Добавено. Три години се храня и отсядам там, а не знаех, че имат сайт… Разбрах едва преди 4-5 дни.

  25. дени says:

    случайно попаднах тук,пленена от страхотните гледки и снимки,родена съм в София ,но съм отраснала в този прекрасен край-троянския балкан
    благодаря ти и весели празници

  26. LeeAnn says:

    хехе, дени, и моят случай е точно такъв – родом от София, израснала в Орешак 🙂

    Може би този разказ ще ти хареса – заповядай: http://www.leeneeann.info/blog/?p=1273

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>