...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид 
Външният свят е вашето огледало. „Реалността” е различна за всеки и погледът към нея е пречупен през специфичните за всеки човек чувства, страхове, усещания, емоции, очаквания, възможности, натрупани знания и информация, духовно възприятие, психическа нагласа и т.н., и т.н.
Хората възприемат един и същ факт по различен начин, защото всеки сам избира какво да види от външния свят, избира и как да го види. Тук е мястото да си спомните различното възприятие на оптимиста и песимиста за чашата с вода.
Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава.
Ако сте по-скоро доверчив – ще срещате хора, които ще ви оказват доверие. Ако не сте доверчив – и да ви окажат доверие няма да го разпознаете и ще твърдите, че срещате само мнителни хора.
Ако обичате – ще ви обичат.
Ако се усмихвате – ще ви се усмихват.
Ако сте внимателни и толерантни – ще получавате внимание и толерантност.
Има една кратичка притча на тази тема, която много харесвам:
Един човек пътувал и на пътя между две села видял един старец, седнал да си почине. Пътникът попитал:
- Какви хора живеят в следващото село?
- Какви живееха в селото от което идваш? – попитал старецът.
- Неприятни хора – завистливи, мързеливи, неприветливи…
- И в следващото село са такива – отвърнал старецът.
Малко по-късно, от същата посока, към стареца се приближил друг пътник и задал същия въпрос:
- Какви хора живеят в следващото село?
- Какви живееха в селото от което идваш? – попитал старецът.
- Много приятни хора – усмихнати, работливи, весели, гостоприемни…
- И в следващото село са такива – отвърнал старецът.
Каквото повикало – такова се обадило. Затова не се учудвайте, ако срещате само недоволни и неприветливи хора, а се замислете дали и вие не сте точно такъв.
И тук идва логичният въпрос – Кой да започне пръв?
Ако този ми се мръщи – защо аз да му се усмихвам? Ако този ме обижда – защо аз да проявявам разбиране и търпение?
Ако всеки разсъждава така – никой няма да се усмихне пръв. Няма да ви карам да бъдете добри. Просто бъдете справедливи: Отнасяйте се с хората така, както искате да се отнасят с вас – нито по-добре, нито по-зле.
Давайте само толкова, колкото смятате, че е справедливо да получите!
Картинката е от ТУК.
Posted by LeeAnn in Философските ми Камъчета
