И пак да си жива и здрава, Дааа-чи-Чи (много ти отива, ама много...Направих абсолютния рекорд по неписане в блога – цели десет дни абсолютно мълчание.
Първо да кажа – добре съм, всичко е наред. Благодаря на тези, които звъннаха по телефона да ме проверяват 
Къде изчезнах ли?
Първо ме затисна многото работа – няма как – има и такива моменти Обичам да приключвам започнатото в срок, а това не винаги е проста задачка. Друг е въпросът, че понякога сама си поставям трудно изпълними срокове, но това е друга тема.
Междувременно, но по-важното е, че излезнаха резултатите от изпитите за кандидатстване след седми клас. Нашата седмокласничка се е справила повече от добре и, живот и здраве, ще влезе там, където иска – СМГ. Първо класиране излиза на 11 юли, а записването е от 14 до 16 юли. Като я запиша, съм си наумила да напиша подробна статия за кандидатстването след седми клас, която да е полезна за деца и родители догодина.
Да, взривовете ме изплашиха, земетресението – повече. Поуките от новите драми са си пак старите – хората са овце и мразят да мислят – чакат битивито да им каже какво да правят…
Събота и неделя – Сопот, разбира се. Не ставаше за летене, но ставаше за маняна и разходки. В неделя отидохме до Старосел да разглеждаме „Тракийски култов комплекс”. Пътьом разгледахме и Хисар – много приятно местенце. Южния склон на Средна гора е по-красив от южния склон на Стара планина.
В неделя вечер, към 19.00, Негово Величество Вятърът се смили над най-упоритите парапланеристи и утихна до стойности, позволяващи реене от северната страна на паметника на Беклемето за около 45 мин. После утихна съвсем и вече не ставаше за реене. Прибрахме се в София след полунощ.
Днес е 08.07.2008 г. и е празник – две години от първия ми полет в тандем. След като се начаках - да тръгне времето, което е спряло, да се оправи времето, да му дойде времето…, след като се опитаха да ме приучат на търпение (!!!) - най-накрая ЛИТНАХ!!!
И повече не спрях да летя. Останалото си го знаете…
Почна да звучи като годишен отчет, затова спирам 
Обещавам да бъда по-активна в близките седмици, преди отново да отлетя в облаците. Та, ако ме няма тук, значи съм в Сопот. Чувствайте се поканени. Дори там си проверявам редовно пощата и блога, така че, на който му се долети – да даде знак
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства
Иначе само да ми се отдаде възможност и съм там! Така хубаво го описваш, че не може на човек да не му се полети! (използването на удивителни било признак на преумора или ментални отклонения)