Хич не си падам по масовките, честно. Даже ставам инат :) и се дърпам до последно като магаре на мост. Ама после ината ми минава и … се предавам. Та, ето, Вира ми надви ината и в нейна чест получавате тази статия. Ако нещо не ви хареса – тя е виновна, тя ме накара, не бях аз – то ТАКА си беше!
Първо да си кажа за книгите
Обичам да чета книги. Дълго време четях учебници, какви ли не – първо да завърша ТУ, после докато завърша УНСС, после доста време четях технически спецификации, после детски книжки, после стандарти и закони… Едва в последните няколко години имам възможност да чета „нормални” книги. И съм като „отвързана”. Обикновено чета по две-три книги наведнъж, които са коренно различни помежду си като жанр, стил и съдържание. Чета ги едновременно, в смисъл, че не чакам да довърша първата, за да взема втората. Това е така, защото всеки ден може да съм в различно настроение и да ми се чете различно нещо. Чета това, което ми пасва в момента.
И все пак, обикновено има нещо общо между книгите, които харесвам. Обичам книги с малко действащи лица, книга за характери, взаимоотношения и поведения. Харесвам книги, в чиито герои мога да открия нещо от себе си. Обичам, когато чета книга да живея с нея и да я преживея. Ако не открия себе си, трудно продължавам до края. Обикновено само любопитството е това, което може да задържи вниманието ми в книга, в която не участвам
А за лакомствата какво има да ви казвам?
Обичам лакомства, но все по-рядко ги приготвям сама – поради липса на време и поради наличие на помощници. Децата обичат „цветно кремче”: заквасена сметана, разбита със захар и разделена на две равни част – едната половина оцветяваме с какао и 10 зрънца нескафе за аромат, а другата половина – оставяме бяла, само й добавяме ванилов аромат. В прозрачна чаша поставяме кафявата част, вкусна бисквитка отгоре и най-накрая – бялата част. Трябва да престои малко – може и на стайна температура, ако не е лято – за да омекне бисквитката. След час – нападаме безмилостно
Posted by LeeAnn in Мисли и чувства
