...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш.
Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми.
Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може да се отвори, а защото никой не му дръпва връзчицата. А не я дръпва никой, защото няма кой. Всички отдавна са мъртви и парашут вече не им трябва.
Това е символика, естествено. И това е част от предизвикателството. Щеше да е лесно за преразказване, ако се говореше за физически мъртви хора. Но книга за духовно мъртвите хора трудно се преразказва. Тя трябва да се прочете.
Posted by LeeAnn in Култура
