Skip to main content.
June 15th, 2008

Камъче #8: Интуицията

Интуицията е нещо, за което на пръв поглед няма обяснение. Във всеки случай не и разумно такова. С други думи, интуицията е нещо по-близо до чувствата, отколкото до разсъдъка.

По-често се водят по интуицията си хора, които не държат на всяка цена да открият мигновено логика в случващото се около тях, не държат на пълния контрол над чувствата, нито пък търсят разумно оправдание за това, което смятат да направят. Обикновено това са хора, които с лекота боравят с огромно количество разнородна информация и за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо.

Интуиция притежава всеки от нас и тя не се базира на минал опит или натрупани знания. Интуицията е инстинкт, с който човек се ражда и който може да бъде развиван и усъвършенстван. Децата са чудесен пример за наличието й.
(За жалост, растейки, те стават пример за унищожаването й от възрастните, но това е друга тема 🙂 )

Времето и пространството са безкрайни и те са мястото, в което съществуват мислите, желанията, съдбите… – т.е. заобиколени сме от едно глобално енергийно-информационно поле, в което всичко е написано и чака да бъде прочетено.

Всички хора съществуват благодарение на тази информация, но само някои от тях са способни да се докоснат до нея – някои го правят осъзнато, други не съвсем. Някои се доверяват на това, което улавят, други чакат разрешение от разума си 🙂
Но, Разумът не винаги взима вярното решение – той е податлив на влияния, защото пречупва емоциите на душата през субективизма на ограничената видима реалност.

Душата често воюва с разума, но хората са отвикнали да й се доверяват и да й дават шанс. Тя никога не лъже, защото само тя има пряк достъп до глобалното енергийно-информационно поле, от което чете именно посредством интуицията!

До каква степен да се доверяваме на интуицията си?
Аз знам отговорът за себе си, но той не важи за вас!

За мен, развиването на интуицията, се изразява в два основни процеса, които могат да текат и паралелно:

Първо: Трябва да се научим да разпознаваме интуицията като такава.
/Камъчетата дават част от отговора на въпроса „Как?”/

Второ: Трябва да се научим съзнателно да се доверяваме на това, което „чуваме” посредством интуицията си.


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn in Философските ми Камъчета

28 Comments »

This entry was posted on Sunday, June 15th, 2008 at 14:58 and is filed under Философските ми Камъчета. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

28 Responses to “Камъче #8: Интуицията”

  1. vira111 says:

    “за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо” – тук вече, според мен, си уцелила десятката!

    “глобалното енергийно-информационно поле” – мисля, че това е “Колективното несъзнавано”.

    “До каква степен да се доверяваме на интуицията си?
    Аз знам отговорът за себе си, но той не важи за вас!” – и с това съм напълно, напълно съгласна, както и с останалото! 😀

  2. LeeAnn says:

    “Колективното несъзнавано” вероятно е термин, измислен от някого и наложен в употребата. Аз обаче предпочитам да имам свои описания и свои имена на нещата, затова обикновено го наричам “глобално енергийно-информационно поле” /хем така и на мен ми е по-ясно 😉 /

  3. vira111 says:

    😀 😀

  4. arhivatora says:


    хора, които не държат на всяка цена да открият мигновено логика в случващото се около тях, не държат на пълния контрол над чувствата, нито пък търсят разумно оправдание за това, което смятат да направят, с лекота боравят с огромно количество разнородна информация и за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо.

    виждам, че описа мен с всяка от тези думи 🙂
    аз често казвам, че сутрин се обличам по интуиция – в смисъм толкова й вярвам, че вече не я поставям под съмнение

  5. LeeAnn says:

    arhivatora,
    хехе, благодаря ти, че го сподели 🙂
    Всъщност, описвах себе си 😉 и си мислех, че това изречение е достатъчно противоречиво, за да успее някой да се познае в него, но съм изненадана приятно – успокояващо е да знаеш, че не си сам 😉

  6. Ясен says:

    Има и друга теория за интуицията. Че решенията взети интуитивно са взети на базата на полузабравени факти, знания. Или на несъзнателно направени връзки между корено различни области.

    “…Обикновено това са хора, които с лекота боравят с огромно количество разнородна информация…”

    Това е много ключово. Хората, разполагащи с малко или еднотипни знания няма как да имат интуиция. Освен в тяхната си тясна област.

    Според мен. 🙂

    П.П. Как правиш готиния цитат, който седи в каре и е с наклонен шрифт?

  7. LeeAnn says:

    Това за информацията… Това може и да е възможно “логично” обяснение 😉 за интуицията, но само в ограничени случаи и аз не бих го нарекла “интуиция”, а по-скоро способност да предвиждаш.
    С това описание, по-скоро исках да кажа, че тези хора не заучават и не запомнят тази информация, а само я ползват по някакъв магичен 😉 интуитивен начин 🙂 – нещо такова.

    Интуицията е да знаеш, че нещо ще се случи или се случва, без да имаш информация за него – нито осъзната, нито неосъзната. 🙂

    П.П.

    Как правиш готиния цитат, който седи в каре и е с наклонен шрифт?

    Това ли имаш предвид? Пред него написвам < b l o c k q u o t e > , но слято, а след него < / b l o c k q u o t e >, пак слято. Слагам разстояния тук, за да не се превърне в цитат и да изчезне 🙂

  8. Ясен says:

    Интуицията е да знаеш, че нещо ще се случи или се случва, без да имаш информация за него – нито осъзната, нито неосъзната.

    За нещо, което не те засяга, и да имаш, и да нямаш интуиция, няма да обърнеш особено внимание усетила ли си нещо. А дори и да обърнеш няма да ти остане за дълго в главата. За нещата, които те засягат обаче, и за които си доста по-загрижена, няма как да ти липсва информация. 😛

  9. LeeAnn says:

    Ясен 🙂 добреее, звучи “логично”, но… !
    Винаги има “но”, нали знаеш 😉

    Говорейки за информация, ти, аз, всеки човек винаги има всякаква информация, защото тя ни обгръща чрез глобалното енергийно-информационно поле. Та, от тази гледна точка – да – имам информация. Ти също имаш. Но всеки от нас по различен начин използва правото си на достъп до тази информация и по различен начин я интерпретира.

    Така че – да, имам информация, вкл. за неща, които не ме засягат.
    Истина е, че човек използва интуицията си /вслушва се в нея/, когато тя му нашепва слова за познати хора и места. Но често се случва и да не е така. Имам основание да го казвам и някой път ще ти разкажа какво имам предвид, но ще е на “четири очи” или на “десет пръста”, ако предпочиташ. 🙂

    Иначе…дискусията е добра, не спирай 😉

  10. Таня says:

    Хм, защо на мен ми се струва, че видях едно противоречие в текста? На едно място казваш, че хората които се доверяват на интуицията си, боравят с огромно количество разнородна информация, а след това казваш, че интуицията се базира на инстинкт и е по-скоро чувство, отколкото логика. Второто е вярно и в неговия контекст не разбирам първото.

    Хора, които не разполагат с информация, но се доверяват на интуицията си, също правят правилен избор в дадена ситуация без наличието на бази данни в главата си.

    Не помня кога за последно съм ползвала интуицията си, но то е не защото не съм я ползвала, а точно обратното – защото съм свикнала да я използвам и не броя отделните ситуации с нейно участие.

    Ако тръгнем от максимата, че “Всички неща са предопределени да се случват правилно”, то ние дълбоко в себе си имаме закодирани именно тези правилни алгоритми и знанието е вътре в нас, затова просто трябва да го оставим да изплува.

    Установила съм, че в моменти на изпит или на по-натегнати ситуации, ако успея да овладея напрежението и да остана спкойна, винаги правилните отговори сами идват в главата ми.

    Много пъти и аз съм се питала: тогава защо е необходимо да учим толкова много, след като имаме всички отговори в себе си? И отговорът е: излишно е или поне във формата, в която обучението е развито сега в нашето общество. Всичко е толкова наопаки, толкова безсмислено и толкова извратено като система, че е стигнало до дъното според мен.

    Извинявам се за отклонението, но някакси виждам връзка между това, че в процеса на обучение ние не развиваме сетивата си, а ги оставяме или ни карат да ги оставим да закърнеят. Училището в днешната си форма е просто механизъм за създаване на данъкоплатци и толкова…

  11. Ясен says:

    Мислех си че говорим за интуиция, а не за мистицизъм, парапсихология и прочее неясни материи. 😛

  12. LeeAnn says:

    Танче, хехе, чаках някой да се сети да попита.

    с лекота боравят с огромно количество разнородна информация

    тайната е в думата “лекота” – т.е. някак интуитивно се оправят там, в многообразието… Ти, всъщност добре си го обяснила с това, че ако останем спокойни, отговорите идват сами.

    Това пък ми даде основание да напиша втората част на изречението:

    за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо.

    имам предвид, че ако приемеш горното, то вече парадоксите не те учудват и приемаш и тях за нещо нормално 🙂

    М? Успях ли да те ориентирам? 😉

    Всъщност, противоречието не е търсено. Аз съм интуитивен човек и се опитах да опиша себе си, защото интуицията е свързана с човека, няма как иначе 🙂 И понякога сама на себе си се учудвам как знам неща, които никога не съм учила. Просто си ги знам 🙂

  13. Светла says:

    “Колективното несъзнавано” вероятно е термин, измислен от някого и наложен в употребата. Аз обаче предпочитам да имам свои описания и свои имена на нещата, затова обикновено го наричам “глобално енергийно-информационно поле” /хем така и на мен ми е по-ясно /”

    Искам да разкажа нещо в потвържение на твоето определение:
    Една уважавана от мен поетеса ми каза:
    “Останах без баща, когато бях на 9.
    Бях любимка на татко и аз много го обичах и много страдах за загубата му.
    Той почина на 30 – много млад!
    И сега често ми се явява на сън и ми казва неща, които после аз пиша в стиховете си.
    Веднъж на сън ми каза: От най-добрите тук се уча, за да ти подавам на тебе. За това аз никога не говоря, за стиховете си, като за мои, но това което твърдя никой не ми го вярва:)))”

    Когато чух това, ми прозвуча някак познато и достоверно.
    Не се съмнявам, че е истина.

    Сетих се, във връзка с твоето понятие за “глобалното енергийно информациинно поле”, то обхваща и душите, които не са в тела, което не е същото като “колективното несъзнавано”, което засяга само тези с телата:)))))

    А интуицията според мен е “точката на пречупване”, в която насъбралата се информация от количествена, се променя в качествено нова и то с необясним, /интуиция/ недетерминиран скок. Съвременните изследвания върху функционирането на мозъка установяват, че невронните мрежи го могат това и го правят. Още не е ясно в какво се състои магията на промяната. Как така изведнъж, без да е видимо ясен фактора, който оказва влияние, натрупаната информация се променя качествено. По-прецизна информация може да се получи когато се разгледа литературата по въпроса за “моделирането на невронни мрежи”.

    Същите мисли се завъртат около понятието “инсайт” /прозрение/, широко използвано в психотерапията.
    Как така, както си говориш, години наред за едни и същи проблеми, изведнъж “тряс” и проблясък – решение?!
    Ами ей така, случва се и е научно доказано, че се случва. Но не е научно установено “как” става това.
    Казвам го, за да подчертая, че интуицията не е философско отвлечено понятие, а научно доказано явление – факт.
    Което за сега обаче, не я прави нито по-позната като явление, нито по-ясна като механизъм на действие.
    Едно е ясно и ти си го напипала прекрасно.
    Явлението има тясна връзка с преработването на информация:))))))
    Няма човек, който да не използва механизма на интуиция. Има само хора, които, или не си дават сметка за това /те губят/, или не разбират смисъла на понятието, поради което отричат да имат нещо общо с него.

    В тази връзка и нещо друго е експериментално установено:
    интуицията се развива!
    Може дори да се използва, даденото от теб понятие: “тренира”.
    Да, наистина се оказва, че невронните мрежи могат да се развиват и тренират, поради което те качествено променят структурата си, с което им се подобрява и повишава способностите за преработка на информация и вземане на решения.

    Не знам дали е уместно да наричаме мозъка мускул, пък и не смятам че е необходимо.
    Просто сравнението с това, че както мускулите се тренират, така и ако мозъка, се тренира, развива и показва неподозирани способности, е достатъчно.

    Интуицията е пряко свързана със способността ни да вземаме решения.
    И пак се връщаме на старата тема за двете мозъчни полукълба.
    По-голямата част от хората ползват и двете полукълба почти равностойно,
    така, че нито едното, нито другото е по-малко важно!
    Нито пък са важни малките разлики, които могат процентно да се изразят, между това кое полукълбо има превез над мислите и действията ни.
    Приема се, че това е специфика на способността ни за адаптация и справяне с реалността.
    Способността на двете полукълба да си сътрудничат при обработката на информация е най-важна от всичко.
    Даже е установено, че при шизофрения, тази способност е нарушена и хората със шизофрения “използват” изключително само едното полукълбо или просто връзките между двете им полукълба са нарушени или липсват.

    Има проведени експерименти с хора, получили травма в лявото полукълбо, която е засегнала говора напр., или е предизвикала парези на дясната ръка и т.н,
    т.е. е засегнала важни центрове на мозъка;
    това може да се компенсира от лявото полукълбо, но изглежда доста непривично и странно като начин за справяне.

    Имаше следния пример:
    Една жена мозъчен хирург, след тежка травма, засегнала центрове в лявото полукълбо, прекъсва кариера и не може да работи повече като хирург, но започва да прави невероятно красиви пластики от цветно стъкло, които по интересен начин са картини изобразяващи човешкия мозък и сега добре печели от продажбата на произведенията си.

    Друг пример:
    Наскоро се заговори, че чрез езика или по-точно чрез монтиране на определени диоди в рецепторите на езика, хора незрящи могат да започнат да виждат.
    Това, което виждат обаче не си го представяйте по начина, по който виждат очите ви.
    Кратко отклонение:
    Навярно знаете, че всъщност не виждат очите ни, а мозъкът ни е това, което вижда: очите са само органи, кото изпращат сигнали до мозъка, който всъщност преработва информацията, създава образите в главите ни и т. н. дълга тема…
    окото е като фотоапарата – просто инструмент.

    Да се върна на виждащите с езика.
    Информацията, която се подава от вкусовите рецептори се обработва в дясното полукълбо и за това “картините” им за вкус не приличат на тези, които имаме за форма или цвят например, но също ги ориентират в пространството.
    След множество тренировки/специфични разбира се/ мозъкът на незрящия човек се обучава да се ориентира в средата около себе си, чрез рецепторите си за вкус по компесаторен начин.
    В тази връзка се сещам за една реплика от филм:
    “да говориш за любовта е като да танцуваш за архитектурата”
    много подходящо ми звучи за илюстрация на казаното.

    С уважение:
    Бърборана

  14. LeeAnn says:

    Бърборанке, ама ти съвсем професионално ги бърбориш тези неща 😉 Аз нямам подобни познания и ми е интересно да чета коментарите ти, така че не си мисли, че са дълги. И още може 🙂

    Наистина, в словосъчетанието “глобално енергийно-информационно поле” влагам всички души – и тези със и тези без тела, но не ми хрумна да го обясня така, защото не съм се интересувала какво е точно “колективното несъзнавано”. А не се интересувам съзнателно, защото ме е страх да не си замърся съзнанието, подсъзнанието и възприятието.

    Звучи объркано и глупаво, но ще се опитам да обясня с пример:
    Докато пишех разказчетата за облачето, още преди да реша окончателно то да стане книжка, дадох разказите на един приятел – да ги прочете и да ми каже какво мисли. Той мислеше неща, които всеки би искал да чуе изречени по повод на труда и творбите си, но малко по-късно каза и нещо друго.
    Искаше да ми даде да чета една книга, в която се говори за облаци – не чиста метеорология, не и художествена литература – нещо средно. Но, първо ме попита: “Ако ти дам да четеш книга за облаци ще ти замърся ли съзнанието?” и в същото време ме посъветва коя книга да НЕ чета – нещо, което ще ми се стори близко и познато, но пък носи в себе си опасност от загубване на това, което е скрито в моята глава.
    Дано разбрахте какво имам предвид! 🙂

    Затова не чета много книги по психология и философия – за да запазя собственото си усещане за нещата. Страх ме е, че книгите може да се опитат да ме напъхат в някакви рамки и да ограничат полета на мисълта и усещанията ми.
    Може и да греша. Не мога да преценя в момента. Но интуицията 😉 ми подсказва, че не греша.

    Не знам дали си запозната с холотропното дишане. Вероятно си.
    Преди време получих мейл от човек, който посещава семинари по холотропно дишане, за да постигне желана промяна в живота си. С нескрито възхищение и учудване той сподели, че описвам състояния и усещания, които хората се опитват да постигнат с много много “тренировки” и упражнения и не винаги успяват. “А ти, явно си все там” – рече.

    Когато той спомена за холотропно дишане, естествена реакция на любопитният ми нос беше да отида на такъв семинар, но думите “А ти, явно си все там” ме изплашиха и отказаха. А и явно нямам нужда. 🙂 Та, на читателите вероятно ще им е интересно, ако им побърбориш малко професионално за холотропното дишане. Само, ако ти е приятно, разбира се.

  15. Светла says:

    Ако не ти е до главата, не посягай!:))))))
    Аз ще се съобразя и ще се опитам да не те отравям.
    При мен нещата вече са се случили.
    Преди години, когато започнах да уча психология, го направих най-вече, за да се спася.
    Имах пълен достъп до най-добрите психотерапевти в България и покрай образованието си се възползвах алчно.

    4 г. посещавах “група за собствен опит” и макар, че бе за терапевти по нищо не се различаваше от тези, които ги дават по рекламите и филмите.
    После по реда, който се изисква, за да станеш терапевт, продължих 5 г. индивидуална терапия – психоанализа, класическа, както Фройд е я провеждал.

    И така гмурната на дълбоко, нямах друг път, освен да изплувам от другата страна на тунела.
    Така, че знам защо не искаш да се заразяваш и още повече смятам, че си напълно права.
    Не само те разбирам, но и те подкрепям.
    Но, не бъркай в кацата с меда:)))))))
    хем се шегувам, хем съм сериозна:)))))))

    Наистина особено знание за толкова непознато и сложно нещо като човешкия мозък, не бива да се подръфва и да се говори епизодично, извън контекста на цялото.
    То е като да отвориш учебника по анатомия и да започнеш да се лекуваш, от неща които разпознаваш като болести в опоменатите там симптоми.
    Ако беше такъв начинът, нямаше да има лекари.
    Та приятно ми е да се отбивам и да слушам.
    Ти си чувствена и интуитивна, общителна и това което ми даваш ме вълнува и обогатява.
    Достатъчно си емоционално зряла, за да знаеш какво да взимаш и какво да даваш.
    Трудно е да бъдеш заразена случайно:))))
    Знаеш как да се пазиш.
    Поздрави!

  16. Светла says:

    А по темата в последствие се сетих нещо важно и се върнах.
    Понятието “емпатия” е много свързано с “интуиция”.
    То възниква, за да изрази, целия комплекс от явления, които включват “съпреживяването”, способността да се почувстваш като другия, но не просто да си мислиш, че “го разбираш”, проектирайки собствените си чувства, а въпреки “собствените” чувства, абстрахирайки се от тях да “изпиташ” това, което чувства “Другия”.

    Понятието възниква, когато гореописаното се наблюдава в майчинското отношение.
    Само с добре работеща “интуиция” можеш да “емпатираш’ на детето си, т.е да разбереш сигналите, които подава по “правилния” начин. Понякога на прост език казано, децата се глезят:
    Могат, доста “достоверно” да изиграят, че ги боли например.
    В по-голямата част от случаите майката разпознава, безпогрешно кога детето я “мята” и кога “не”, въпреки страха си, че наистина му има нещо.
    А за някой друг близък, бащата или бабата, например, не е такъв голям процента.

    Това е един опростен модел на комуникация, която загатва за това “какво е емпатия”.
    Не са много хората, с добре развита такава.
    За това е доста трудно да се обяснява какво е това, особено на хора, които не са го изпитвали или го смятат за психологически бръщолевения.

    Едно е сигурно:
    Колкото човек е по-наясно с чувствата си, толкова, вероятността да проектира, собствения си свят върху “Другия”, мислейки, че съвсем ясно го “вижда”, е по-малка.
    Това да си “наясно със себе си” не винаги означава, че е задължително да можеш да изкажеш в думи “това”, каквото и да е то. Има хора, като теб, като Вира напр., които са по рождение изключително емоционално интелигентни. И не само това, но развиват този си интелект.
    Обратното не е възможно, без вербализация.

    Няма как по рождение “емоционално не интелигентен” човек да бъде стимулиран, без да му се предостави възможност да използва “думите” като патерици, за да се изправи на крака.

    Така, както и от традиционната интелигентност се раждат надарени, от които някои, доразвиват способностите си, а другите лежат цял живот на “петте минути ” слава, така става и с тези емоционално интелигентните.

    Но ако си се родил с ограничена традиционна интелигентност, можеш с трениране, учене и труд да я развиеш.
    Ако обаче си ощетен от към емоционалната, нещата се усложняват максимално:))))))))
    Да…, тя може да бъде събудена, но ще се изгражда компесаторно.
    И винаги ще се развива, компенсирайки изначална липса.
    Но и това никак не е малко!

  17. Таня says:

    Съгласна съм за парадоксите 🙂

  18. seasons says:

    Страхотна тема! И според мен си напипала всеки детайл много ясно. Много уважавам подхода за доказателства на трудно обясними логически явления, които обаче всички знаем, че са факт, да се използва собствената практика като доказателство, т.к. когато човек си прави експерименти със самия себе си и неизменно получава определени резултати, започва да усеща “логиката на нещата”. Аз съм изключително благодарна на интуицията си – когато се появява – когато мълчи, разчитам на разума. Тя ме е превеждала през неясни житейски ситуации и съм забелязала ,че колкото повече й позволявам да се появява, толкова по-добре е за мен. Научила съм се да разчитам на инсайтите и да им давам време да се проявявт. Вършат много добра работа!!!Разбира се интуицията не трябва да се бърка с импулсивност или емоционална преценка, но всички, които я “тренират”, знаят за какво става въпрос.
    За пореден път благодаря, че извади на светло теми, с които всички ние живеем по някакъв начин, но когато се говори за тях, ги приемаме още повече като част от реалния живот!

  19. LeeAnn says:

    Светла и seasons,
    Всъщност, аз правя голяма разлика между емпатия и интуиция. Естествено, трудно го обяснявам, но мисля, че вие ще ме разберете.
    За интуицията вече се разбрахме ;), що се отнася до емпатията…
    Много пъти съм изненадвала децата си с това, че знам какво мислят/искат/чувстват/усещат… и им го обяснявам така: “Веднага щом си помислиш нещо – хубаво или лошо – още преди да ми го кажеш, то излиза от главичката ти като цветно балонче и долита в мойта главичка. Затова мама знае.”
    /Винаги обяснявам, че това е хубаво, мама трябва да знае, трябва да й се казва всичко и т.н., но това е тема от възпитанието 🙂 /
    Децата ми също развиват емпатия /и не само към мен/ – знам го и не го спирам 🙂

  20. vira111 says:

    Искам само да ви кажа, че ви следя и ми е много интересно.
    Искам да добавя също, че терминът “колективно несъзнавано” го знам от една книга, която вероятно съм прочела по погрешка и съответно разбрала наполовина. Но винаги съм искала да си го обясня, винаги ме е теглел към себе си, и винаги съм чувствала, че имам нещо общо с него 😀 😀

  21. Светла says:

    Добро подаване LeeNeeAnn!
    Хващам!:)))))
    Ето, тъй като е преживяна, в отношенията майка-дете, емпатията е що-годе лесна за разбиране.
    Когато, обаче заговорим за същите процеси на “съпреживяване” между хора, които не са в такава тясна връзка, пък и дори между хора, които не са и във физически контакт, тогава вече два процеса – “емпатия” и “интуиция”, започват да си взаимодействат, допълват и по този начин създават нещо с качества “над” , които и двата не притежават самостоятелно.
    Разгледани от този ъгъл обаче, и двете понятия, имат склонност да изглеждат абстрактно и започва да се гледа на тях, като на шарлатанщина.
    Оставам на страна чистата шарлатанщина и доброто владеене на манипулацията, те не са ни в темата.
    Някъде тук, вътре в нас има инструменти, на които свирим, и инстинктивно, и учейки се /с разбиране и логика/.
    Възможностите им обаче, все още не познаваме. За това не може да се каже, че ги владеем.
    Но все от някъде се почва…:)))

  22. Светла says:

    Vira,
    Мисля, че Фройд въвежда термина “колективно несъзнавано” в “Психология на масите”.
    Той там има конкретно нещо пред вид, което засяга до голяма степен теорията МУ за нагоните-либидо и агресия, като двигател на психичните процеси.
    За това го отхвърлих спрямо понятието на LeeNeeAnn, защото не че не е подходящо, напротив, то, ако човек знае смисъла, който изразява, би си отговорил на всички, гореповдигнати въпроси, които засягат връзката на “интуиция” с телата ни, така, че то е нещо като подмножество на “глобално енергийно-информационно поле”.
    Така, че асоциацията ти е много на место.
    Просто второто е по-обширно, поради което по-подходящо за темата “интуиция”.

  23. Светла says:

    От недоглеждане и бързане горе съм допуснала грешка: теорията му, трябва да е изписано.
    А от сладката приказка, все забравям да спомена, че хич не съм подминала темата за “парадоксите”
    Но тъй като имам много неща да кажа, и все интересни, и доста обобщаващи приятните теми, които се врътнаха тук, при Vira и при Графа.
    Ще отворя рубрика в моя блог и ще започна да нищя едно по едно.
    Сега го пиша :))))))
    Естествено ще свирна като започна.
    Ама материята е “е гати хлъзгавата”, а ръцете ми се потят от мислене, че става бавно :))))))

  24. LeeAnn says:

    А, виж, това с парадоксите обещава да бъде интересно 😉 Очаквам го с нетърпение.
    Мога даже да ти подам някакви въпросчета, които ми бълбукат из главата, ако искаш 🙂

    Като разнищиш парадоксите ще ти подшушна още нещо, което много ме вълнува. Обмислям даже да ти го “подхвърля” под формата на статия тук 🙂

    Оправих “ми”-то на МУ. 🙂

  25. Светла says:

    Давай, давай,
    най-много имам нужда от въпросчета,
    че с толкова отговори в главата, не знам от къде да започна.
    Плюс това ще имам голяма нужда от помощ от всички вас, защото начина, по който замислям да стигнем до финалната теза, включва участието на всички,
    така, че приемам отговорно, подадени ръце.
    Пък твоята с усмивка и от сърце:)))

    Гледай ме…, дет се вика не съм започнала, пък обмислям финала!
    Ей, не ми е добре, тия лекарства дето ги вземам силнички ще дойдат!:))))))
    малко се самошегувам, за отпускане на парата…

  26. LeeAnn says:

    Шегувай се – тук му е мястото 🙂

    Като говорим за парадокси винаги съм се чудила на себе си – Защо парадоксите не ме притесняват и защо винаги имам /или мога да намеря/ обяснение и за двата вида поведение/реакция…
    Дали се дължи на камъче #5, или се дължи на емпатия, на интуиция, или на нещо, чието име не знам…

    Май не прозвуча съвсем като въпрос, но нещо такова ми обикаля из главата. Честно казано, досега не съм търсила отговора му.

    Като изкристализират още въпроси ще ти ги пратя и тях 🙂

    А мисълта за финала е важна! Тя е основно условия за успех 🙂 … нали 😉 /камъче #1/ Ако не знаеш какъв трябва да е финала, няма да можеш да определиш целта, а без цел – няма път 🙂

  27. Светла says:

    Айде готово!
    Започнах от някъде!
    Свиркам да сбирам както обещах!:
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html

  28. LeeAnn says:

    Светла, супер, мерси. Ще се потопя при първа възможност 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>