Skip to main content.
June 11th, 2008

Душа назаем

С Тихомир, от известно време насам, имаме някакво вътрешно жанрово разногласие, защото той нарича приказките фентъзи“, а „Душа назаем” – драма.

За мен, „Душа назаем” не е драма, въпреки че проследява живота на четирима основни герои, на чието място никой не би искал да бъде. Всъщност, книгата ще се възприеме като истинска драма от хората, които са или са били на мястото на героите. За останалите – тези като мен – книгата е толкова чист и лют житейски реализъм, че дори пъстроцветните риби с баркод в изкуствения японски океан не са в състояние да ни извадят от „дълбокото” за повече от минута-две.

Аз, разбира се, няма да ви разкажа книгата, ще ви кажа само, че още след десетата страница ме беше яд на Тишо, че трябва да „дочакам” края на книгата, за да науча края на историята. И какво друго му остава на човек, освен да захвърли всичко и да сяда/ляга да чете?!

Така и направих. Проблемът обаче дойде бързо – след около 20 часа 😉 и беше същия като с предната книга на Тишо – книгата се чете толкова леко и приятно и свърши толкова бързо, че на практика я прочетох още преди хората да са разбрали за нея. Тишо, чакам вече третата книга! Айде!

И все пак – още малко за „Душа назаем”: вътре има от всичко – има любов, има омраза, има трепети, вълнения, притеснения, страх, страст, тъга, надежда, отчаяние и пак надежда… Има известно количество човешки грешки и подобаващо количество човешка глупост, пак от чисто отчаяние…  Четеш и си казваш: „А, не, не, това на мен не може да се случи”, но въпреки това някаква фибра дълбоко в теб трепва, защото май знаеш за какво става дума!

Книгата е ценна и с това, че колкото е написано по редовете, два пъти по толкова е написано и събрано между тях. Стига да ти се прииска да се позамислиш!

Има и от хумора на Тишо – още в първото изречение на книгата, което гласи: „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна”. Тишо, това шега ли е? Как така „случайна” като 2/3 свят може да се познае вътре!

_______

П.П. за Тишо: Поздравления за книгата – като изказ и сюжет – и за представянето й, което беше повече от впечатляващо!

П.П. за останалия свят: Освен на срещите с читатели, книгата може да се купи директно от блога на Тишо.   

Posted by LeeAnn in Култура

2 Comments »

This entry was posted on Wednesday, June 11th, 2008 at 01:11 and is filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 Responses to “Душа назаем”

  1. vira111 says:

    Ето и от мен:
    http://vira111.wordpress.com/2008/06/15/dushata_e_bezkraina/

  2. Обратна връзка « Писателският блог на Тишо says:

    […] LeeAnn (Дачи) беше сред първите, които писаха: “книгата се чете толкова леко и приятно и свърши толкова бързо, че на практика я прочетох още преди хората да са разбрали за нея.” Повече за романа и за някои жанрови разногласия – в блога й. […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>