Skip to main content.
June 5th, 2008

Здравейте, влюбени!

Salut les amoureux 
Joe Dassin

Les matins se suivent et se ressemblent
Quand l’amour fait place au quotidien
On n’était pas fait pour vivre ensemble –
Ca ne suffit pas toujours de s’aimer bien

C’est drôle – hier on s’ennuyait
Et c’est à peine si l’on trouvait
Des mots pour se parler du mauvais temps
t maintenant qu’il faut partir
On a cent mille choses à dire
Qui tiennent trop à cœur pour si peu de temps.

Rf : On s’est aimé comme on se quitte
Tout simplement, sans penser à demain
A demain, qui vient toujours un peu trop vite
Aux adieux qui quelquefois se passent un peu trop bien. 

On fait ce qu’il faut on tient nos rôles
On se regarde, on rit, on craint un peu
On a toujours oublié quelque chose –
C’est pas facile de se dire Adieu

Et l’on sait trop bien que tôt ou tard –
Demain peut-être ou même ce soir
On va se dire que tout n’est pas perdu
De ce roman inachevé
On va se faire un conte de fées
Mais on a passé l’âge – on n’y croirait plus.

Rf :..

Roméo, Juliette et tous les autres –
Au fond de vos bouquins dormez en paix.
Une simple histoire comme la notre
Est de celles qu’on écrira jamais.

Allons, petite, il faut partir,
Laisser ici nos souvenirs,
On va descendre ensemble si tu veux
Et quand elle va nous voir passer
La patronne du café
Va encore nous dire – « Salut les amoureux »

Rf 

Здравейте, влюбените!
Превод: Afrodita

Дните се следват едни и същи,
Когато любовта отстъпи мястото си на ежедневието.
Явно не сме създадени да живеем заедно –
Да харесваш другия не винаги е достатъчно. 

И странно – вчера се отегчавахме
И едва намирахме думи,
за да си говорим за времето!
А сега, когато трябва да си тръгнем
Имаме да си кажем хиляди неща,
Които ни тежат на сърцето, за толкова кратко време

Rf : Обичахме се, както и се разделяме –
Съвсем просто, без мисли за утре.
За онова утре, което винаги идва прекалено бързо
И за сбогуванията, които понякога минават прекалено добре.

Правим каквото трябва, играем ролите си
Гледаме се, смеем се, малко се страхуваме
Връщаме се, все нещо забравили  –
Не е лесно да си кажеш „Сбогом”.

И знаем много добре, че рано или късно –
Може би утре или даже тази вечер
Ще си кажем, че не всичко е загубено
И от този недовършен любовен роман
Ще си измислим цяла вълшебна приказка,
Но вече сме пораснали – няма да й повярваме.

Rf :..

Ромео, Жулиета и всички други герои –
Почивайте в мир във вашите книги.
Такава простичка история като нашата
Никой, никога няма да опише
 
Хайде, малката, да тръгваме,
Да оставим тук спомените си,
Ако искаш – ще слезем заедно
И когато минем покрай нея,
Собственичката на кафенето
Пак ще ни каже – Здравейте, влюбените!

Rf…

Posted by LeeAnn in Joe Dassin / Жо Дасен

No Comments »

This entry was posted on Thursday, June 5th, 2008 at 12:12 and is filed under Joe Dassin / Жо Дасен. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>