Skip to main content.
October 23rd, 2016

Любопитното слонче

… или приказка за вдъхновението 🙂

Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂

След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото.

Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто все още има хора, които се изморяват от въпросите ми 😉 )

До скоро обаче не знаех как да наричам това, което ме кара да задавам въпроси, това което ми гъделичка пръстите и ги кара да тичат по клавиатурата, това, което не ме оставя да заспя, докато не разбере, анализира и формулира… всичко наоколо…

Преди по-малко от месец името дойде самò – Нещото се нарича ВДЪХНОВЕНИЕ! Но противно на очакванията ми, то не е нещо, което извира от мен… всъщност извира, но не за мен… сега ще ви обясня!

Преди по-малко от месец, имах честта и удоволствието да се запозная с група вдъхновяващи хора –  театър Via Verde! Те ми помогнаха да разбера как точно работи Вдъхновението!

Вдъхновението работи чрез споделяне!

Via Verde те поканват на тяхна постановка. Детска постановка! Опитвали ли сте се да задържите вниманието на 5-7 годишни деца за повече от 8 минути? Да? Е, значи знаете колко е трудно.

img_8307

img_8310

img_8315

img_8452

Тези хора, освен, че успяха да приковат вниманието на хлапетата за час, успяха да накарат и мен да се смея цял един час от сърце и с цяло гърло и да не искам да си тръгна от залата без играчка!

img_8419

img_8434

img_8668

img_8669

img_8524

img_9018

img_9024

img_8879

Да, всички деца накрая получиха играчки! И въпреки, че скучните пораснали хора смятат, че за да зарадваш дете трябва да му дадеш нещо скъпо, аз видях с очите си ефекта от играчките от хартия – за децата те са нещо интересно, което си направил с ръцете си; нещо емоционално, свързано с преживяването, което току-що си им подарил; нещо ценно, което разбужда изследователския и творческия им дух.

За мен тези хора са Вдъхновяващи. Аз пък, с моят рядък талант да вдигам шум и задавам неудобни въпроси на двуметрови пилета ;), се оказах вдъхновяваща за тях. Така работи Вдъхновението – чрез споделяне! Носиш го в себе си, но не можеш да го ползваш за себе си. Работи, само ако го дадеш!  

Благодаря ви, Via Verde, с нетърпение очаквам следващото ви представление 🙂


Снимките по-горе са собственост на Via Verde.

Любопитното слонче не съм аз ;), въпреки, че бих могла да бъда 🙂 „Любопитното слонче” е името на постановката, която предизвика този изблик. Няма да ви кажа за какво се разказва – сами ще разберете.

Ще ви кажа само едно: ако ви е сиво, скучно, липсва ви емоция, търсите вдъхновение – отидете на детски театър и пуснете поне за час 5 годишното навън! Ще се изненадате от ефекта 😉

И последно, нещо, което винаги съм искала да изрека на глас:

Внимание! Имам Дракон и не ме е страх да го използвам!

dragon

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

No Comments »

This entry was posted on Sunday, October 23rd, 2016 at 20:42 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>