Skip to main content.
July 16th, 2006

Градът, в който времето е спряло

Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение.

Знам, че търпението е изтъкано от тънки нишки огнена жарава… Толкова тънки, че да помагат на мечтите да светят и толкова огнени, че да ми помагат да горя!

Продавачът на търпение живее в град, в който времето е спряло. Там хората се ориентират по слънцето, облаците и вятъра! Няма значение кога ще попаднеш в този град – дали в делник или в празник, дали сутрин или вечер, дали денем или нощем. Хората, които търсиш винаги са там и винаги правят това, което могат най-добре – хвърчат! Или за разноообразие учат другите да го правят, а понякога дори ги закачат за себе си и хвърчат с тях.

И тъй като времето е спряло, единствената разменна монета в този град е търпението! Интересното на този град е, че ако не си носиш търпение от къщи, хората там ти дават от своето. Просто трябва да искаш да го вземеш…

Винаги тръгвам към този град заредена с много ентусиазъм, огромно желание и бурни емоции, с достатъчно любопитство, защото там винаги има какво да се научи, но винаги забравям търпението си…

С колкото по-малко търпение тръгвам натам, толкова повече ми трябва…

Добре, че там има достатъчно търпение за всички и хората го дават в замяна на нестихващия ентусиазъм и светлите усмивки, които нося за тях…

Кой знае, може пък някога и аз да се науча да бъда търпелива…

Кой знае…

Posted by LeeAnn in Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства

15 Comments »

This entry was posted on Sunday, July 16th, 2006 at 21:26 and is filed under Летене (от всякакъв вид), Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

15 Responses to “Градът, в който времето е спряло”

  1. NeeAnn says:

    Кой знае, може пък някога и аз да се науча да бъда търпелива…

    Ще се научиш, не се притеснявай, само малко търпение ти трябва и за това 🙂

  2. LeeAnn says:

    Мда, знам си аз, че без търпение, няма … търпение 😉

  3. Ийори says:

    Чела ли си “Момо”?
    Ако не си – бързо си я намери и я прочети.
    Мисля си, че много ще ти хареса.

  4. elichka says:

    Ийори какво е “Момо”?
    Бях се притеснила вече, че никой не пише:(

  5. LeeAnn says:

    Не се притеснявай, Еличка…
    Вече и аз съм на линия!

    Очаквайте включване…. 😉

    Ийори, прати ми “Момо” на мейла, или поне кажи за какво се разказва 🙂

  6. Ийори says:

    “Момо” е детски роман от Михаил Енде (автор на “Приказка без край”, която сама по себе си е една страхотна книжка, многоо пъти по-добра от филма).

  7. elichka says:

    Мерси за информацията, още днес ще си я взема:)

  8. LeeAnn says:

    Еличка, кажи като я намериш, защото и аз я искам.

  9. elichka says:

    Ами намирането не се оказа толкова лесно, няма ново издание. Което налага търсенето по антикварните книжарници, ако не я намеря на Славейков.

  10. Ийори says:

    Даа… Старото издание е на Библиотека Вълшебници.
    И мисля, че има още едно на ПАН, по-съвременно, но не съм сигурен.

  11. elichka says:

    Ок мерси! И това е някаква информация, която ще помогне в преследването:)

  12. LeeAnn says:

    Една и за мен, моля, нали не сте ме забравили 😉

  13. LeeAnn says:

    Книгата не може да се поръча и он-лайн, защото я няма в каталозите. Явно пл. Славейков остава последната ни надежда… 🙁

  14. LeeNeeAnn » Blog Archive » Градът на чешмите says:

    […] Градът на чешмите Вероятно няма да сгреша много, ако нарека Сопот “градът на чешмите”. Това е едно от нещата, които ме удивляват в този град, в който времето е спряло… Но не точно спряло, а вървящо в обратна посока… На всяка малка уличка, на всяко завойче, има чешма, сътворена от ръцете на майстор от миналия или дори по-миналия век, от която с пълна сила тече чиста, кристално бистра, освежаващо студена планинска вода. Заставаш пред чешмата, запленен от ромона на водата и спонтанно подлагаш шепи под чучура, за да отпиеш… Но тази палава вода не е за пиене… Тя е толкова буйна, че не се задържа в шепите ти, а ги ползва за водоскок и докато се усетиш те облива целия, така че сухо място да не остане по теб. Това мигновено те връща назад в детството и в съзнанието ти нахлуват спомени за игрите на реката, тичането по камъните, спомени за мокри боси крака, загоряло от слънцето щастливо лице и рошава коса, избуяла върху пълна с пакости глава… Това е предназначението на тези чешми – всеки път, когато подложиш шепи под водата, да се превръщаш в дете. И когато отново се обърнеш, за да продължиш по пътя си, неволно поглеждаш на света с чисти очи… Очи, в които блести младостта… Очи, от които наднича детето в теб… И всеки път когато си тъжен или уморен, отиваш при чешмата и протягайки ръце под водата, спираш времето и го връщаш назад, черпейки сили да продължиш напред! … […]

  15. LeeNeeAnn » Blog Archive » Рапорт даден says:

    […] LeeNeeAnn: „Класиците на българския танц” с награда за култура и… […]

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>