Skip to main content.
May 17th, 2008

Вълшебната гора

 


Снимка: Момчил Антонов, Всички права запазени ©

Не съм го снимала аз, дори не знам къде се намира… Но щом го има на снимка, значи съществува, нали 🙂

Posted by LeeAnn in Фотодневник

12 Comments »

This entry was posted on Saturday, May 17th, 2008 at 15:00 and is filed under Фотодневник. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

12 Responses to “Вълшебната гора”

  1. Гери says:

    Ееех, тези непосушни елфички! Къде са се шмугнали в храстите? Сигурно искат да спипат гномчетата на тясно, че шляпат белот на някоя поляна…

    То хубаво, ама не ги ли учат, че еднорозите не трябва да се оставят така, да пасат листата! Ще глътнат някоя калинка и после иди обяснявай на Горската Фея защо и как любимия й добитък станал на точки!

    Поздрави! 😀

  2. LeeAnn says:

    Ама аз ги харесвам на точки! И после какво става?

  3. Гери says:

    Ти може да ги харесваш, ама покрай точките се усвояват един куп калинкски особености, които водят до куп последствия. Горките копитни може да решат да сменят диетата си и от кротки създания, хранещи се само сутрин с роса от тичинките на белите цветя (считай кокичета, момини сълзи, бели нарциси и гарвански лук), изведнъж решат да хрупат листни въшки. Но тогава ще влязат в конфликт с мравките, които пасат въшките като зелени овчици и ги доят за един специален сладък сок, от който феите си правят лак за коса. И цялото равновесие в екосистемата на Вълшебната гора ще си отиде, зарад едното елфско любопитство.

  4. deni4ero says:

    Че тя тяхната диета много върла, бе – роса от тичинки, и то от бели цветя. Росата от тичинките на цветните цветя по-калорична ли е? Това ми напомня за закуска тип – гола вода и 10 тояги по петите 🙂
    Иначе снимката е наистина страхотна и някак си успокояваща. Направо акъловземаеща 😀 Може би, защото видях тук-там и някоя роса :-р
    (Шегувам се, Гери 🙂 )

  5. Гери says:

    Ами за калоричността не знам, трябва да се питат гоблините. Те са светилата на науката в гората. Но в цветната роса пеперудените феи си крият разни принадлежности, например контактните лещи. Сутрин си ги изтръскват, митички, чистички и си ги слагат, преди да се понесат да дават акъл на пчелите кое цвете кога да се опраши. Та еднорозите не смеят да ги глътнат, че … конските мухи са от наказателния отряд на тези феи. 😉

    Абе, хей, вие там… не спите ли, а?!? 😀

  6. LeeAnn says:

    Не, не, няма да решат. Те са пристрастени към гарванския лук… То затова и няма гарвани във Вълшебната гора, защото им писна да садят лук, да го отглеждат и друг да го яде. Те, Гарваните, не са много всеотдайни всъщност… И загубиха. Защото Бялата Сълза (така се казва тя) е вълшебна и само с една сълза кара лука да расте сам цяла година… Но, то без Гарвани е по-добре…

    А после… После какво стана? 🙂

    Хей, хайде всички, пишете тази приказка и вие 🙂

  7. deni4ero says:

    Еднорога ли е Бялата сълза? Ако е той, защо миличкия плаче? За да произвежда лук? Тва не е ли експлоатация на милото животно? Подозирам, че на пчелите не им е приятно постоянно тия феи пеперудени да им дуднат на главите, и то същества, които дори нямат принос в опрашването на цветята (имат ли всъщност?) Мисля си, че гоблините я карат през просото, щом са оставили два рода да се бъркат един на друг в работата. Къде остана справедливостта във вълшебната гора, питам аз? Няма ли някой елф да въдвори ред и спокойствие, та да не се изнервям? Ама кви глупости пиша и аз – във вълшебната гора всичко е мир и хармония, няма крясъци, няма мешене на родове, няма … а защо пеперудениете феи имат лещи? Те контактни ли са или са просто за украса? Къде се скри белият заек? А леприкони има ли в гората? Те яздят ли Еднорога? Той затова ли плаче? Някой ще ме спре ли най-накрая? 😀

  8. LeeAnn says:

    Неее, никой няма да те спре!
    Това е Вълшебната гора все пак! Говориш колкото можеш, викаш, крещиш – а от устата ти излиза само меден звук – като от хиляди съвършени арфи – във Вълшебната гора всеки е поет и певец и дори подскачането на изнервените джуджета изглежда като Танцът на радостта 🙂

    И пак нещо не сте разбрали – Еднорога е ТЯ и се казва Бялата Сълза, а Сълзите й са вълшебни /много ясно!!! има-си-хас/ и (съ)живителни.
    Обитателите на Вълшебната гора обаче внимават да не разплакват Еднорогата, защото всяка нейна сълза им струва месеци студ и самота. Еднорогата се скрива, за да си плаче сама и в гората настава скука и тъга…

    та…така 🙂 …

  9. Гери says:

    Да, бе, вярно! Ами то полът трудно им се определя на еднорозите, още повече и двата имат рога. Но мъжкия обикновено си носи и чифт крила в раничка, защото все си живее с мисълта, че е Пегас. А пък женската плаче, когато сбърка гарванския лук с обикновения, който сойките замъкват от градината на джуджетата – уж да си правят запаси за зимата. Пък то зима тук така и няма! Как иначе ще има пеперудени феи целогодишно! Но пък от цяла година медопроизводство и опрашителство, пчелите са с далтонизъм, затова и феите имат цветни лещи. Дуднат им над антенките, та да им казват кое е тичинка, кое е мустак на препичащ се на полянка бял заек, лениво отпиващ поредната проба на гоблините да докарат вкуса на смола-колата. Преди време лепреконите се хванали на бас с гоблините, защото мислели че от вълшебната сълза на Еднорога боровата смола ще се превърне във вино (пияници!). Пробвали на най-стария бор и той се превърнал в сърдит ент. Оттогава лепреконите работят като луди във фабриката на гоблините за производство на смола-кола. Всички пият и се веселят! 😀

  10. deni4ero says:

    Къркандели! А аз мислех, че отговарят за веселието в гората. Но в същото време изпозват Еднорога, за да стигат по-бързо в съседната кръчма, но само когато успеят да се измъкнат от фабриката за смола-кола, щото от тая смола им залепнали гърлата. Колкото до сойките, по последни сведения, крадат не само лучецът, но късат и джоджен, и индийско орехче, щото чували, че бил афродизиак, но не знам колко ги ползва тва тях. Ама, хитри тия сойки, беее – запаси за зимата, ама, зима – йок. Ей тва е – сойка да си на днешно време! Освен това на сърдия ент му се разклонили малки ентчета, които, когато Еднорогата се уморяла, те пренасяли палавите лепрекони в най-близката кръчма. Все пак време било за танци и песни на народите.

  11. LeeAnn says:

    ама.. защо зарязахте приказката…

  12. Гери says:

    Ами зарязахме я, защото … и във Вълшебната гора има нощ. Тогава всички спят – гномчетата под гъбите (гледат да уцелят такива с уши, да не изтърват нощните клюки), оцелелите листни въшки в кошарите на калинките, гоблините в хралупите (с изключение на кърканделите, дето падат под масите), а сойките … хм, си пробват афродизиаците по сокаците 😉
    Тогава само Еднорогата остава, за да разговаря с Луната за козметично-разкрасителни процедури. Всяка нощ на окръглената кокона не и омръзва да се оплаква, че не може да си задържи формата и теглото, ту надебелява, ту отслабва прекалено. А пък нито песните на елфите, нито отварите на вещиците и помагат да си махне петната по лицето. Ама за всичко е виновен един палав гоблин, който реши, че е станала мъглява и взе, че и отправи един залп с Аче, да пробва дали няма да я направи по-ясна и бяла (де да знае, че страда от перде, горкия! очния лекар е една сврака, дето ако види зор с лечението пробва с ампутация). Та, замалко да и пробие дупки за обеци на луничката. И така си говорят цяла нощ, докато наоколо се стрелкат прилепите, които не са нищо друго, освен най-новия модел летателни вещерски апарати – тип “прилепланер”…

    П.П. Момчилееее, ела си прибери снимката и вересиите! 😀

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>