Skip to main content.
August 25th, 2016

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука.

Не се виждат никакви хора и автомобили.
На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи.
В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая.

Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч.

До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече…

И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята. Заменете сега „никакви” със „стотици”, „мрачни и намръщени” с „ведри, усмихнати и лъчезарни”,  „тих” и „тишина” с „шумен, разгорещен и звънлив”, „скучен” с „неистов смях до сълзи и плочки на корема”, сетне обърнете всички отрицателни изречения в положителни и може би, само може би, ще получите представа за 1/100 от заряда, емоцията, смеха, забавлението, уникалността и неповторимостта на десетия ни юбилеен семинар!

Местата, на които се провеждат Чановските семинари и събори, нямат географски измерения, а само пространствено-енергийни.

Представи си място, на което отиваш с притъпени от градското си офисно ежедневие сетива и всичко, което имаш са двете ти очи. Постепенно очите ти се затварят и установяваш, че те са последното сетиво, от което имаш нужда, за да виждаш и възприемаш случващото се около теб. Енергията около теб започва да се натрупва. Първоначално е неконсистентна, объркана, неориентирана, хаотична, но постепенно започва да се смесва и изравнява, започва да расте и да завладява пространството, да те обгръща, като предизвиква сетивата ти да се отварят, още и още. В следващия момент, енергията вече е с обща пулсация, която ескалира постепенно, до момента, в който избухва до степен на пречистване –  сетивата ти са се разпънали до краен предел и вече не поемат, а са започнали да излъчват – излъчват неконтролируема радост, непринуденост, необузданост и дивашка свобода. Вече не си сам, няма начин да се чувстваш сам. От душата ти струи светлина, която озарява мраморните великани.

velikani

Вече близо десет години танцувам, знам десетки хорà и стотици стъпки, но едва на десетия юбилеен семинар научих истината за доброто българско хоро!

Доброто българско хоро има само три фигури и те не зависят нито от тактовия му размер, нито от фолклорната област, нито от произхода, нито от старостта и автентичността му. Фигурите винаги са едни и същи и винаги се повтарят в точно тази определена последователност. Зависят може би, единствено от музикалните инструменти, на които се изпълняват и може би от душевността на танцуващите. Може би…

Фигурите са съвсем простички…

Първа фигура – зареждане. Започва бавно, спокойно, тежко, близо до земята, свързано със земята, черпещо от земята…

Втора фигура – натрупване на енергия. Растящо, разтварящо се, вдигащо поглед нагоре, устремяващо се към небесата…

Трета фигура – взривяване. Освобождаване на душата за полет…

Зурните карат душата ти да трепти, да се отделя и да полита, а ритмичните звуци на тъпана държат здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно…

И семинарът ни беше такъв: само три фигури – сляти, плавно преливащи се, пулсиращи, взаимно допълващи се, изригващи, завладяващи, обсебващи…

Не съм имала толкова емоционално наситена и зареждаща седмица от години!

Ден първи: събиране, настаняване, струпване на Чанове – щастливи срещи със стари приятели и още по-щастливи запознанства с нови такива. Много танци, много смях, доста Фръц и неприлично големи количества ГУШ.

Ден втори: Брезнишките „баби” 🙂 „Баби” е в кавички, защото на практика сред тях имаше и млади жени и девойки 🙂

Дойдоха ни на гости, попяха ни, направиха 4-5 вида баници (с картофи, с ориз и лук, с яйце и сирене, с орехи и кой-знае още с какво), сготвиха кус-кус и халва и си тръгнаха по живо, по здраво.

Преди това дадоха на мало и голямо да се опита да меси…

Кус-кусът не беше лош, но повече ме впечатли продължителността на приготвянето му (нещо от порядъка на няколко месеца!).

Халвата обаче беше греховно вкусна! Тържествено обещавам, ако се докопам до рецептата, да я споделя и с вас!

20160816_185825

20160816_182702_Burst01

Преди да си тръгнат, жените от с. Брезница ни показаха стар сватбен обичай, който днес се изпълнява с приблизително същото старание единствено в с. Рибново.

Трудно ми беше да разбера докрай цялата символика на ритуала, та се наложи да питам доц. Гаров на петъчната му лекция.

<Отварям скоба:> доц. Гаров – хореограф и преподавател – енциклопедичен, атрактивен, колоритен. Официално се водеше „гост-хореограф” на семинара ни, но на практика, след първия час нито един човек няма шанс да се чувства гост сред Чанове! <Затварям скобата>.

Та, за ритуала: Брезница е село със смесени традиции – като гледаш облеклото на хората и сватбения ритуал, виждаш по много от всички вероизповедания. Ритуалът, честно казано, ме смути, малко обърка, а на моменти се чувствах изплашена и изгубена. По тези земи, сватбата продължава три дни, като се ходи по гости и се яде и пие, а въпросният ритуал се изпълнява на третия ден. Смисълът му е, девойката да “остане” в дома на майка си, а в дома на младоженеца да влезе невеста.  За тази цел, полагат девойчето да легне и го маскират до неузнаваемост – за да скрият красотата и радостта, да изглеждат кахърни, та злото да ги подмине и да не застраши щастието на младото семейство.

Та, слагат девойката да легне и започват (против уроки) да я мажат с помади и облепят с шарени станиолчета, като, в оригиналната версия, й залепят и очите. Младоженецът идва, взима си я, води си я у дома и там й измива очите с мляко. Преди това, в ръцете на булката са поставили огледало, в което тя символично оглежда душата си, защото очите й са залепени.

20160816_195015

20160816_195342

20160816_200704

20160816_201306

20160816_201513

На третия ден след сватбата, булката се връща в дома на майка си – или по-точно – идва на гости и там играе последното си хоро. В миналото, омъжените жени, не са играели хоро. Хорото е било за неженени девойки и мъже.

20160816_202605

Тук, вероятно, е моментът да благодаря на еманципацията, защото ми е дала две неща, които харесвам и не бих върнала – шофьорската си книжка и Хорото!

Така, докато осъзнаем емоциите покрай брезнишките баници и халва, настъпи ден три.

Перфектната репетиция с „шопска сюита” на Миленка и Логодажко хоро, поставено от доц. Гаров, последвана от перфектната неописуема вечер.

Ден четвърти: началото на най-дългата нощ в годината: четвъртък срещу неделя! Това беше моментът, в който загубих представа за време, ден/нощ, час, дата и още се питам кога стана неделя следобед!

Денят бе под надслов „Един ден от миналия век в с. Добърско”.

Положителните емоции, независимо от произхода си, имат едно свойство: когато се настанят в душата ти, те я издуват и разпъват и колкото повече от тях пускаш в нея, за толкова повече има място и преливането им навън, всъщност тече навътре!

И така, с пълни, но жадни души, на сутринта тръгнахме към Добърско.

Там се запознахме с прословутите Добърски баби, които са единствените живи хора, обявени от ЮНЕСКО за културно наследство.

20160818_125208

Самите баби ни бяха подготвили песни, показаха ни сватбена традиция (явно на всички им се жени ;), ама не си признават), пред очите ни заплетоха гайтани, танцувахме с тях, те пяха с нас, ние им се възхищавахме, те ни се радваха.

20160818_131612

20160818_131750

Облякоха си кум и кума, връчиха им ракийка и феруглица и ги пуснаха да водят хорото.

14114761_10154498008454726_1185142211_o

20160818_125130

20160818_125935

14114506_10154498008539726_310431395_o

“Феруглица” е името на байрака, който се шие в четвъртъка преди сватбата и се качва на най-високото място в къщата, за да се види отдалеч, че там ще има сватба.

Платът е червен и символизира морала на булката. По принцип. Но, както се пошегува баба Смилена, “в днешно време, всякакви цветове има 😉 “. Като се окачи феруглицата, свекървата тръгва из селото да кани сватбари, като им подарява китка. И ние получихме “покани” 🙂

Феруглицата се разваля следващия четвъртък, като младоженците изяждат ябълките (които принципно символизират плодородието в семейството).

20160818_130011

20160818_150037

(награда, за който познае коя песен пеят бабите и мъжкия хор 😉 )

Встрани къкреше боб, телешко варено и качамак, а бабите донесоха най-различни видове баници и питки! Беше непосилно да опитам от всичко, но всичко, от което опитах беше невероятно вкусно.

14087199_10154498008189726_340672600_o

14123579_10154498008324726_1013472478_o

В този ден, нито едно сетиво не остана недокоснато и незадоволено!

20160818_123337

И не само в този ден… Всяка вечер ни гостуваха различни състави, но се оказа, че всички знаят една и съща песен ;)…

14111819_1261319213893014_894077377_n

14138461_1261321053892830_1107165967_n

… а в петък пък, нашите моми и ерген, се премениха в пъстри носии…

20160819_180506

14051815_10208160992037183_7375469711484165032_n

Някъде в средата на дългата нощ на четвъртък срещу неделя, на семинара пристигна и професор Николай Цветков… Това отвори чисто нова емоционална страница в приключението, наречено “семинар”.

Това е човекът, от когото никога няма да мога да науча нито едно хоро! По една много проста причина: когато той започне да танцува, аз изпадам в унес, способността ми за наблюдаване и запаметяване се изключва, а възприятията ми се пренасят в друго измерение.

Когато този човек започне да танцува, душата ми хуква през поляните, пълни шепи с планинска вода и си играе на дъжд…

… дори планината заиграва самодивското си хоро…

20160819_121559

Съвсем очаквано, най-дългата нощ завърши с химна, „многая лета” и пищна заря, която беше в абсолютен унисон с превъзбудата, изпълваща пространството.

14045569_10208161021557921_1253951689725283214_n

Аз знам: Нито една секунда от това преживяване нямаше да бъде възможно без Миленка и Коце, Бени и Севдо, Киро и Танчето!

14102496_10208161017997832_2777539544457034833_n

„Благодаря” е красива, но бедна дума, да изрази това, което преживяхме. Вярвам, че това, което наистина им казва „благодаря” са хорàта, които изиграхме, песните, които изпяхме и усмивките, с които ги затрупахме.

Имаше торта, много ясно…

14034800_10208161020797902_2845723607309976135_n

Имаше подаръци, грамоти, снимки…

Роди се и нов вътрешен фолклор: певческо-танцова формация „Докторите” и тематичното им парче „Докторе, докторе”, което ще кънти в главата ми поне до 19-я семинар.

И накрая, но не на последно място, крилата фраза на Кирчо: “На тая глàва, крàка да нé си!”. Защо ми го каза, за (някои от) вас ще си остане тайна. Който беше – знае 😉

И да, има не разказано и не изказано, но е преживяно и запомнено и тепърва ще се превръща в чановска легенда!

Posted by LeeAnn in Народни танци

5 Comments »

This entry was posted on Thursday, August 25th, 2016 at 00:53 and is filed under Народни танци. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016”

  1. Miki blue says:

    И аз знам, и аз знам, без да съм била там :))))) 😛

  2. Дани Ж says:

    “На тая глàва, крàка да нé си!” ;)))))
    Дачи, облякла си с думи по невероятен начин страхотната едноседмична приказка 😉

  3. LeeAnn says:

    Мики, догодина да бъдеш 😉

    Дани, с такива слънчица като вас, няма как да не е приказно 🙂

  4. Мариана Г says:

    Страхотно Дачи,
    Заедно с албума на Боряна В. (в ФБ) ме пренесохте там да изживея поне една частица от емоцията на семинара. Благодаря Ви, че го споделихте с всички нас.

  5. LeeAnn says:

    Марианка, за мен е удоволствие 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>