...
нали няма да ме караш да ги изреждам всички в явен вид Две неща, които си струва да се споделят:
Тази вечер беше концертът на училището, в което учи малката ни дъщеря. Концертът е традиционен – провежда се всяка година, участват деца от почти всеки клас и има билет за вход, а приходите отиват за училището и наем на залата в Културния дом /най-вероятно/. Тази година, в концертът най-широко застъпената тема на представяне бе… българският фолклор! Не можах да повярвам на ушите и очите си. Прави хора, ръченици, цели танци, песни дори. Имаше дете от втори клас, което пя родопска песен без съпровод. Разплакаха ме тези хлапета и дори не ги беше срам! 
Има надежда, да знаете – след като има хора, на които им се занимава да учат фърфалаци на народни песни и танци и да пазят и предават българското – надежда има!
Другото, което ме кара да се усмихвам тези дни е книга. Преди няколко дни довърших „Пазители на любовта” на Мария Разсипийска. Не знам защо Тишо определи романа като „фантастика”. За мен това е приказка. Приказка за търсенето на щастие, за борбата между доброто и лошото, за отношенията между хората, за любовта и омразата, за достойнството и безчестието. Това, което прави книгата изключителна обаче е фактът, че е писана от 16-годишно дете! Четох книгата с идеята да мога да дам за нея обективно мнение на авторката й, което да й помогне в бъдеще и ще го направя лично. Истината е, че трудно намерих нещо, с което да я посъветвам да внимава повече – книгата просто е ПЪЛНА и ДОВЪРШЕНА! Нищо не й липсва и нищо не й е в повече! Прочетете тази книга. Ще откриете и себе си в нея – уверена съм в това! Приятно четене!
Posted by LeeAnn in Култура