Skip to main content.
April 29th, 2008

Камъче #1: Имайте цел в живота!

Това първо камъче е от онези очевидните, за които споменах вече. Но все пак – ако попитате хората около себе си какво искат на екзистенциално ниво, те ще ви отговорят банално – „Искам да съм добре”, „Искам да бъда по-щастлив”, „Искам да успея в живота”, или пък ще ви кажат какво не искат – „Не искам да съм самотен” и т.н.

Много от хората са неспособни да кажат конкретно какъв искат да бъде животът им утре, също толкова много хора пък изобщо не смятат за нужно да си зададат този въпрос.

За много хора целта на живота е да търсят стабилност и сигурност – в работата, в семейството… В детството ни са ни насадили разбирането, че рутината и монотонността дават стабилност и сигурност. Много хора, на които им е набито в главите, че „животът е тежък, няма работа, затова радвай се на малкото, което имаш, защото може и него да го няма утре” се оставят на течението. Тези хора не са щастливи. Те живеят в страх.

Всеки от нас търси някаква поне относителна сигурност, но тази сигурност не е достатъчно основание да изпаднем в застой, да спрем да мечтаем и да спрем да се развиваме.

В природата всяко нещо, което не расте и не се развива – умира. В природата тази наша човешка „стабилност” не съществува – цветята, дърветата, тревата – утре или са по-красиви от днес или са започнали да умират – там рутина и монотонност не съществува.

Човекът си мисли, че е изключение от това правило, но греши.

Ако човек всеки ден не напредва, той не просто изостава, той регресира.

Ако всеки ден не дава най-доброто от себе си във всичко, той регресира.

Ако отношенията му с хората не се развиват – умират.

Ако не се развивате в работата си, каквато и да е тя – вие изоставате и ставате все по-неефективен и непотребен, което ви прави все по-недоволен.

Звучи съвсем очевидно, ясно и просто, но фактът е, че хората не се замислят за това и не му обръщат внимание.

Няма значение дали прогресираме или регресираме – ние се променяме, а това означава, че стабилността е илюзия. В такъв случай, след като няма нищо стабилно, по-добре да се променяме „нагоре”, отколкото „надолу”, нали?

Това се отнася за всяка област на живота: ако не търсим начини да напредваме, да се развиваме постоянно и да се научим мислите и енергията ни винаги да са обърнати „нагоре”, то те се обръщат „надолу”.

Животът е енергия. За да живее една енергия, тя трябва да циркулира. Ако не циркулира – умира. Ако не циркулира правилно и хармонично в тялото ни, тя блокира,  засяда, а това причинява болести. Съвременният човек е „свикнал” вечно да боледува и да се оплаква.

Всяко нещо, което е затворено и ограничено – започва да умира и това важи за всичко – за лични отношения, работа, пари, проекти… всичко. Природните закони важат за хората, колкото и да не ни се иска.

Може би като ви говоря за непрекъснато търсене, движение и развитие, оставате с впечатление, че говоря за някакво моментно недоволство. Това, че всеки следващ ден искаме повече от предишния, в никакъв случай не означава, че не сме били доволни. Напротив. Недоволните хора по-лесно се оставят на течението и потъват в рутината. Удовлетворението е сладко и те кара да искаш още и още, и повече. Именно удовлетворението провокира мисълта да търси, да преценява и оценява момента, да се наслаждава, да използва най-хубавото сега, за да направи едно още по-хубаво утре, като в същото време акумулира енергия.

Обратното – недоволните хора използват повече енергия, за да правят нещо, което не им харесва и не ги удовлетворява. На тях не им остава енергия, за да програмират утрешния си ден по-добре от днешния. 

Недоволството и удовлетворението са неща, които се отразяват на вашето излъчване и много трудно могат да бъдат скрити. По-лесно човек може да намери нещо, което му доставя удоволствие, отколкото да крие дълго неудовлетвореността си. Заради излъчването си, недоволните хора обикновено общуват главно с други недоволни и лека-полека стигат до извода „Какво да се прави – такъв е живота!”

Именно затова са ни нужни целите в живота. За да си доволен, трябва нещо да си постигнал. Но за да постигнеш някаква цел, първо трябва да си я набелязал.

За да е живо и щастливо, човешкото същество трябва да се развива – всеки ден да научава нещо ново, да си набелязва цели и да ги достига. Но не просто цели, а високи цели. Не е достатъчно просто да си добър в нещо. Да си просто „добър”, е на крачка от рутината. А рутината, липсата на истински цели и бездействието не зареждат с енергия, а изразходват готовата, притъпяват сетивата и животът минава покрай теб, но ти не участваш. Да си жив не е просто въпрос на физиология – на много хора душата им умира далеч преди тялото…

Трябва всеки ден да си все по-добър, целите да са все по-високи, за да може постигането им да ти носи все по-голямо удовлетворение, което дава все повече енергия за днешния ден и повече за акумулиране за утрешния.

Това е стремежът. Човекът е търсещо същество и стремежът е нещото, което го отличава от животните.

Щастието е скрито в самия стремеж – то не е в края на пътя, то Е пътя.


Картинката е от ТУК.

Posted by LeeAnn in Философските ми Камъчета

15 Comments »

This entry was posted on Tuesday, April 29th, 2008 at 22:00 and is filed under Философските ми Камъчета. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

15 Responses to “Камъче #1: Имайте цел в живота!”

  1. subnetcat says:

    Много добре и убедително представена теза 🙂 Ще направя copy-paste и ще разпространявам текста от твое име. https://www.0x08.org/~subnetcat/OpenBlogPrj/index.php?op=ViewArticle&articleId=167&blogId=1

  2. SeekSense » Щастие says:

    […] път към щастието. Щастието е в Пътя… Tags: thoughts, […]

  3. Орлинчо says:

    Браво! Имах нужда да прочета точно това благодаря ти 🙂 ще пусна и аз едно линкче насам!

  4. LeeAnn says:

    Удоволствието е мое! 🙂

  5. Ясен says:

    Имаше eдин сериал преди доста години, седморката на Блейк.

    Там имаше един епизод в кой попаднаха на “жива планета” Всичко което се застоеше малко по-дълго на едно място биваше погълнато от нея. 🙂

  6. LeeNeeAnn » Blog Archive » Камъче #6: Не завиждайте! says:

    […] път / подход. Това от своя страна е първата крачка към формулирането на целта, което пък от своя страна е крачка към […]

  7. vilford says:

    Вярно е. Не само, че е вярно, но е и очевидно. Но това не го прави по-малко трудно, докато откриеш за себе си, как да живееш по този начин. Щастието е навик, който се усвоява трудно. 😉
    Както пее Katie Melua в една своя песен:
    “How can happiness feel so wrong?
    How can misery feel so sweet?”
    🙂 (тази усмивка е тъжна)

  8. едно пиле :-) says:

    🙂 може и да съм чел това преди .. но сега ми направи впечатление… нали знаеш, не можеш да видиш, ако не можеш да осъзнаеш (когато ученика е готов, тогава идва и учителя)… та целта е хубаво нещо тя ти дава посока… от друга страна … не е лошо и да си без цел за малко (за малко обаче), защото можеш да експериментираш, и въобще можеш да поемеш на всички възможни посоки на които си искаш, това разбира се малко ограничава избора ти … но това е друга тема :-).

    За щастието и нещастието не си споменала (или пък не съм си изпил кафето докрай 😉 ) нещо съществено дето няма как да избяга човек от него. И това са емоциите … в повечето случаи несъобразяването с тях води до нещастие. По мой скромен опит.

    🙂 не спирай да пишеш

  9. едно пиле :-) says:

    The legendary Zen master Takuan Sōhō said:[2]

    The mind must always be in the state of ‘flowing,’ for when it stops anywhere that means the flow is interrupted and it is this interruption that is injurious to the well-being of the mind. In the case of the swordsman, it means death. When the swordsman stands against his opponent, he is not to think of the opponent, nor of himself, nor of his enemy’s sword movements. He just stands there with his sword which, forgetful of all technique, is ready only to follow the dictates of the subconscious. The man has effaced himself as the wielder of the sword. When he strikes, it is not the man but the sword in the hand of the man’s subconscious that strikes.

  10. LeeAnn says:

    ех, пиле, как затрудняваш хората сега. Я дай един бърз творчески превод насам, а аз ще го изредактирам 🙂

  11. trrrt says:

    Безпорно това е вярно. Но както няма абсолютна истина, така и този начин на мислене е валиден за определена група хора. Някои хора обичат рутината, всяко ново нещо, изискващо да надхвърлиш себе си, ги кара да се страхуват. Потенциалната бариера е по силна, от последвалото след нея удволеттворение. Когато става въпрос, за нещо опционално, точно този страх ги (или е редно да кажа “ни”) спира, въобще да желаеме промяната.
    А когато става въпрос, за нещо задължително (работа), страхът ни кара да се чувстваме неприятно, неудобно, и да желаеме единствено достигането на рутина, в която ще се чувстваме сигурни и спокойни.
    Страхът от новото е липса на самочувствие. Самочувствие че ще се справиш, самочувствие да не приемаш навътре провала, безрезервна вяра в себе си и способностите. Но не всички хора притежават необходимото самочувствие, така всеки опит за напредък, се превръща в горчиво усещане, което повторено достатъчно, се превръща в инстинкт и води до появата на страх.

  12. LeeAnn says:

    trrrt, така е, няма абсолютна истина 🙂

    според мен, обаче, ти говориш не за “страх”, а по-скоро за “неувереност”, “нерешителност”…

    (Не)решителността е нещо, което се възпитава. Тя не е нещо, с което се раждаме.
    Мисля, че тази статия по темата ще ти допадне. Заповядай: http://www.leeneeann.info/blog/?p=779

    А тази я допълва: http://www.leeneeann.info/blog/?p=788

    Приятно четене 🙂

  13. LeeNeeAnn » Blog Archive » Разковничета … says:

    […] Движението е живот. Животът е енергия. В природата, всяко нещо, което не се развива – умира. Човек трябва да има цел, да се стреми към нещо, да се развива и да постига. Това са добре известни истини, отдавна осъзнати и от мен. Споделям ги с хората около себе си като опит и верую. […]

  14. Екатерина says:

    Дачи, страхотно 🙂 Има доста да се изчете преди “Как се става парапланерист” :)))

  15. LeeAnn says:

    Да, Катенце, бъди мой гост 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>