Skip to main content.
April 17th, 2008

За Вярата, Паметта и Забравата

Всеки човек вярва в нещо – кой повече, кой по-малко.

Едни вярват в Бог, други – в Любовта,
Едни вярват в Приятелството, други – в Справедливостта,
Едни – във Възмездието, други – в Чистото начало,
а трети – във Внезапния край и безнаказаността.

Повечето хора, обаче, просто вярват в себе си – кой повече, кой по-малко.
Някои явно, други – по-прикрито.

Тези, които вярват, обикновено помнят, но понякога и забравят. Забравянето е един прекрасен спасителен план за евакуация на информация от претъпканите ни мозъци. Който помни малко, той и забравя малко – не можеш да забравиш повече, отколкото си запомнил. Това е обикновената логика. Човешката.

Но, има една порода умодребни същества, които не са точно човеци, макар че много приличат на тях по начините им на придвижване, хранене, размножаване, отделяне и т.н.

Това са хора с много силна вяра. Те вярват толкова силно в себе си, че вече са взели, та са си повярвали. Толкова силно са си повярвали, че вече са започнали да забравят.

Забравят себе си, но не в красивия филантропски смисъл на тази забрава, а в онзи модерният й вариант – самозабравата. И ако бяха забравили себе си веднъж, някъде по пътя, и бяха дерайлирали за миг само, щеше да се намери кой да им помогне да стъпят на пътя обратно и да им прости. Но рядко става така.

Обикновено самозабравата се превръща в маниер на поведение и начин на живот и тогава е време хората около самозабравилите се да започнат и те да забравят. Да забравят първо за самозабравилия се. Само тогава той, евентуално, ще се опомни.

Надеждата, обаче, да си спомни, че не е сам на света, че наоколо има много хора, на чиито рамене се е опирал, зад чиито гърбове се е крил, чиито въздух е дишал и с чиято енергия се е хранил, е много много малка. 

Жалко.

­­­___________

П.П. Приликата с лица и събития е случайна, но не много.

Posted by LeeAnn in Мисли и чувства

4 Comments »

This entry was posted on Thursday, April 17th, 2008 at 17:05 and is filed under Мисли и чувства. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 Responses to “За Вярата, Паметта и Забравата”

  1. Поли says:

    Да не говорим, че има много хора около самозабравилия се, които подхранват заблудата му. Всеки по различни причини и все лични. И колкото повече хора поддържат тази илюзия, толкова по-дълго самозабравилия се живее в тази забрава и толкова по-малко вероятно е някой ден да се събуди. По-голяма е вероятността да влезе в друг сън наяве.

  2. LeeAnn says:

    …да, или в някой страшен филм 😉

  3. Гери says:

    Според мен не само “умодребните” човеци се самозабравят. Всички ние сме някъде там, по този градиент, от човеци с пълна липса на вяра в себе си до такива, които напълно се самозабравят и никой не е застрахован, че няма да изпадне в крайно дясно състояние (imho) 😉
    Остава ни да вярваме в здравомислещото обкръжение от семейство и приятели, които да ни върнат в правилната точка и в повечето случаи наистина успяват.

  4. LeeAnn says:

    Е, то разликата винаги е в нюансите 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>