Skip to main content.
January 9th, 2016

Терзанията на Л.

Отново бяха празници и противно на общата нагласа, Л. не харесваше тези периоди. За него това означаваше огромно, непосилно напрежение.  От години той бе свързан с П. във всички възможни смисли и всеки път историята се повтаряше. Коледа минаваше, после Нова година, Ивановден идваше неусетно и докато П. се забавляваше, Л. се напрягаше все повече и повече. Единствените мигове на спокойствие, Л. споделяше със съ-обитателите си, но те не можеха да го разберат, защото за тях празниците бяха време за почивка. Чудеха му се на мрънкането и оплакванията. Липсата на разбиране, не правеше живота на Л. по-лек. Той се чувстваше напрегнат, изтерзан и вехт. Мислеше си колко му е писнало всичко и обмисляше да скъса с П. Във всички възможни смисли. Заплаши го, че ако изяде още само един фъстък – къса и си тръгва. П. не чу и изяде не един фъстък, а цяла шепа, парче баклава, 3 ореховки, торта с лешници и 2 парчета баница, в търсене на късмети. Чашата преля… Ластикът на празничния Панталон се скъса, но той не разбра.

Posted by LeeAnn in Разни други Приказки

No Comments »

This entry was posted on Saturday, January 9th, 2016 at 17:40 and is filed under Разни други Приказки. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>