Skip to main content.
April 1st, 2008

Бай Ганьо и колтурата*

Отдавна за бай ви Ганя не съм ви разправяла, та рекох си – залипсвал трябва да ви е. И за да не решите, че се е загубил нейде, ще ви успокоя – не се е още и скоро няма да се!

Бай ви Ганя европеец пръв винаги е бил. И по Европата е походил, и по държавните дела безразличен не е седял, а където се появи – все колорит е допринасял. Откак и за Интернета научи – и от там сивото изчезна.

Но доскуча му на бай Ганьо – че то по семинари и конференции все едно и също приказват и все с едно и също гощават.

Реши наш Ганьо на колтурата* си малко внимание да обърне, на театърче нещо, на концертче да иде. Ама то тятъра* сложна работа му се стори – много приказват тия люде, много да внимаваш трябва, та от аплодисментите да не изоставаш, да не рекат за тебе после – „Бай ти Ганя проз* се указа*, думите на афтора* не разбра и в идеята не вникна”.

Затуй Ганьо реши на концерт да иде. И там скука – няма живот по сцената, брееейй! Музикантите едни официални, сериозни, от шега не разбират. Не мож` мръдна, не мож` шавна – все ще се намери някой „Шт” да ти каже и в антракта охраната да повика. Пък охранителите, и те прости момчета – не можа бай Ганьо да им обясни, че културата е за всички и не може така да го гонят на средата… Е, сега, шум вдигал, айде холан – зер само той емоцийте* си гласно изказва, ама, нейсе.

Силно жаден за култура се оказа бай Ганьо и не се предава лесно. На концерт и театър като не става – реши на нещо по-така да иде – дето хем да свирят, хем да мърдат, хем и да не приказват. Ако може и нещо по-европейско и лъскавко да е – още по-добре – та да има какво да разправя.

Хареса си бай Ганьо едно спектакълче с музика и танци. Билет си купи даже (много пари му взеха, маскарùте с маскарù…)! Ама пък мястото му хубаво се оказа – хем да вижда, хем да чува, хем да не е сам – а всичките Ганьовци и Ганки покрай него да са, та да може Ганьо на Ганьовците да се покаже.

Залата притихна в очакване на обещания разкош и само звучното мляскане на чипс и солети откъм мястото на бай Ганя припомняше, че живи хора в тъмното седят и чакат. 

Почна се! Брей, ами сега! Бай Ганьо се посмути малко – ами всички като ръкопляскат и музиката като гърми, как да разберат танцувачите, че и той е там, че и той мнение има? Казах ви преди – бай Ганьо лесно не се предава – бързо измисли – всички като позамълчат, тогава мнението свое ще изказва – че той ако на танцьорите по име не подвиква, те може и стъпките да си забравят!

Ама умори се по едно време бай ти Ганя, щото труд и сили много хвърли да надвика уредбите и микрофона. Пък и огладня. Внезапно. И хукна на някъде. Рекох си: „Разгеле, тръгна си тоя клоун”, ама не би. Бързо-бързо се върна, зареден с нови сили – разбирай кока-кола, чипс… – все хрускащи и шушкащи неща… И със завиден ентусиазъм, бликащ от празната му глава, продължи да коментира и подкрепя участниците и да помага на водещата да не си забрави думите – и така – до самия край!

Всяка прилика с лица и събития е НЕ случайна!!!

Не се заблуждавайте по датата, на която излиза фейлетончето – няма и грам шега в написаното!

Омръзна ми от простаци в публиката!

Все още не мога да си отговоря на купища въпроси, от рода на:

Защо хората ходят на места, на които не им е интересно? Някой на сила ли ги влачи там? И ако им е интересно, защо не пазят тишина? Защо смятат, че знаят за пиесата повече от актьорите или за спектакъла повече от танцьорите? Или от водещите? Какво толкова престижно има в това да ръсиш глупости без спир?

Кога хората ще се научат да уважават чуждия труд? Кога ще им стане ясно, че докато не си организирал събитие или водил спектакъл, или организирал конкурс, или поставил пиеса, или поне участвал в такава и т.н., и т.н., никой няма нужда от умнотиите ти и то точно по време на събитието! Добре е да имаш мнение, но е и добре да знеш кога му е времето и мястото то да бъде споделено.

Откъде хората черпят това безкрайно самочувствие? – от празните си глави ли?

Да, наистина, културата е за всички и всеки, който си е купил билет, има право да бъде там – това е факт. Но все пак, мисля си, трябва да има някакви граници и че тези граници се наричат „елементарно възпитание”. В противен случай все по-рядко ще виждаме у дома звезди от световна величина, освен ако не са пред пенсия и не са дошли тук с благотворителна мисия да изкупуват грехове като внесат малко блясък в мизерията!

Думите, обозначени със *, са със запазен оригиналния бай ти Ганьов правопис 🙂

Posted by LeeAnn in Вечният Бай Ганьо

3 Comments »

This entry was posted on Tuesday, April 1st, 2008 at 04:00 and is filed under Вечният Бай Ганьо. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 Responses to “Бай Ганьо и колтурата*”

  1. Стойчо says:

    Мислех да ти пиша утешителен коментар, но май няма да е такъв 🙁 Това е положението, дръж се естествено 🙁

    Интересно, каква кола кара бай Ганьо?

  2. Комитата says:

    Ти пък. Голф тройка, пернишки тунинг.

  3. LeeAnn says:

    Комита, не си много изчерпателен 😉

    Ей така изглежда: http://www.leeneeann.info/blog/?p=1136

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>