Skip to main content.
October 13th, 2015

„Софийска лудост“ празнува

20151010_173629

… или „Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!“

Какво празнува ли? Не е рожден ден. Важното е, че организацията беше тайна.

Толкова тайна, че чак хората от рецепция бяха забравили за нея и се опитаха да се издънят…

Толкова тайна, че чак мястото на празника бе обгърнато в истинска природна мъгла (за разлика от натуралните мъгли, които пристигнаха за празника 😉 ).

Толкова тайна, че на „Софийска лудост“ им се наложи да се нанесат тихо. Ама тихо ТИХО – със ситни тихи стъпчици, БЕЗ да говорят и гледайки в земята, поддържайки мита, че ако ти не виждаш и теб не те виждат 🙂

За щастие, това остана единственият неразбит мит в тези 40-50 часа…

За сметка на това, митове от рода на „Няма живот след 40“, „Белите вече не могат да скачат“, „Някои не-рожденички рокли не обличат“ и най-вече „Три дни ИХУ и после тихо!“ бяха завинаги развенчани с гръм, трясък и Миле Китич.

Особено последният мит, който в този случай звучи като „5 минути тихо и после 3 дни ИХУ!“.

Защото ТИХОто определено не е нашето състояние и определено няма общо с това имаш ли глас или не 😉 – защото както „една птичка пролет не прави“, така и „един пресипнал по-тихо не прави“! 🙂

И няма как да е иначе, при положение, че на едно място са се събрали най-шарените, най-шашавите, усмихнати, танцуващи и пеещи човеци на света! 🙂 🙂 🙂

 

Posted by LeeAnn in Народни танци, Реалността

No Comments »

This entry was posted on Tuesday, October 13th, 2015 at 06:23 and is filed under Народни танци, Реалността. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>