Skip to main content.
June 25th, 2006

Бай Ганьо на семинар

“Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм.

Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: “Желаеш ли да станеш български княз?” – без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната…
За бай Ганя е приказката… Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български…”

Та, да ви разправям за бай ви Ганя, този модерният, от 21 век.

Попътува човекът насам натам по Европата, па се върна у дома. Най-сладката работа, рече си, само тука ще се намери, и прави к`вото направи, та държавен служител да стане. Я в някое министерство експертче, я в някоя агенцийка или инспекцийка – не е важно къде. Важното е държавно да е! И стана, бай ви Ганя, държавен служител, и то какъв! Стана, че и по семинари тръгна. Държавата да представя и мнението на народа. На народа, че и на бизнеса. И нали беше ходил тук-там, та и малко езици поназнайваше, та чудно се получи – където к`ъвто семинар има – все Ганя канят. Щото той е походил, знае ги той тез работи.

Пък и Ганьо се приготвил – подаръци на чужденците донесъл, само салтанатите им не разбрал, та да ги отварят пред `сички им се наложи, ама нейсе – ще търпят – тук е тъй – к`вото каже Ганьо – туй то!

Създали хората организация, ангажирали конферентни зали, симултантни преводачи, персонал, кетеринг… чудо, казвам ви. Довели и чужденци речи да държат, на акъл да ни научат, че натам дет сме тръгнали, хората оттам се връщат. Утъпкан път ни предлагат, че и асфалтиран даже – само да го следваме. Поканили и Ганя, презентации да слуша, въпроси да задава, чуждо ноу-хау да прилага и българите към Европата да води, пример да им дава.
Слуша бай Ганьо, седи мирно, мига с разбиране, драска въпроси по листчето и чака… Чака времето за въпроси да дойде, да дойде и да мине, че след него кафе-паузата да ползва. Не е прост бай ви Ганя, знае той що е туй “кафе-пауза”, само не знае що тъй викат на безплатния обяд, ама нейсе, хич не го е и еня – ядене има ли, да му викат както искат.

Та, казвах ви, говори си чужденеца, показва на екрана картинки, сочи разпалено с лазерната показалка, преводачите превеждат, та ушите им пукат. Сложил Ганьо слушалките и слуша, дращи нещо по листа – записки води – въпроси ще задава. Дойде време за въпроси, изправи се тоя ми ти Ганьо, в цял ръст и достолепие, и въпроси ще задава. Името си не казва, ама то и нужда няма, че кой не го е чувал и кой за него не знае?! Сложиха чужденците слушалките, приготвиха се преводачите на английски Ганьовите въпроси да превеждат, щот туй им е работата, за туй са ги цанили джанам – комуникацията да върви. И като почна Ганьо въпроси на английски да задава… Гледат ония ми ти чужденци, мигат на парцали и по слушалките дискретно почукват, зер искат да кажат, че не работят тия пущини… Работят си слушалките, ама преводачите мълчат, че те точно тоз диалект на английския не са го учили… Спряха го някак Ганьо, помолиха го въпроси на български да задава, хем уж и другите да го разбират, хем и преводачите нещо да схванат от туй дет пита, та белким и отговор получат…
Оживяха чужденците от въпросите, та и на акъл ги понаучихме, щото те балами излезнаха и мурафети не знаеха…

То, основната цел на семинарите е кафе-паузата. Хич семинара да си пропуснал, кльопачката не бива да пропущаш. От далеч ако ще пътуваш – за обяда тук да си.
Активност Ганьо реши да покаже, пример да даде и пръв до бюфета стигна. А там, организаторите се постарали, та чак се престарали – наредили едни ми ти вкусотии, от интересни по-интересни – гледаш ги и името им не знаеш. Ама кой ти пита кое как се казва – щом в частта с манджите е сложено – за ядене ще да е. Няма гадост някоя да сложат, я! Застана наш Ганьо пръв на опашката, път на никого не стори – ни на свои, ни на чужди. Ама пък и тез хора, чинии малки сложили, храната вътре не се побира. Да се чудиш кое по-напред да си сложиш. Ама тъпчеш чинията, и в джоба на ризата туряш, че то за втори път не ще остане Ганьо кат` мине… Само хлебец може после да си `земеш – той не свършва, пък и у дома хлебец има – не е страшно, вкуса му знаем… Сипва Ганьо по чините, чуди се кое какво е, мае се и се почесва – е, ръси косми в платата, ама нали оттам е взел вече, на който му е гнусно – да не взима! …

Сигурно ще ми речете “Много черен тоз Ганьо го описа, нещо хубаво няма ли да кажеш?” Ще кажа, душата няма да си кривя. Помогна ми много тоз човечец и на мен – на външния ми вид и фигурата, най-вече…
Пухкавка съм аз и глезла малко, та вкусотийки, вредни за фигурата, обичам да опитвам, ама диета чудодейна, с помощта на Ганя открих и на него я кръстих! Дояде ли ми се нещо вкусно, очите си затварям и Ганя как се тъпче и плюска си представям! За два дни напред глада ми минава. Само на сигурно място гледам да съм и сама да съм като правя тез упражнения сложни, че и ланската храна пътя навън намира… Много помага! Който иска да пробва – к`вото после му се прииска да хапне в близките 2-3 дни, само нишан да ми прати – аз ще го почерпя!

П.П. Приликата с действителни лица и събития е НЕслучайна, та, който себе си познае, туй за бележка да му послужи и повече в таквиз разкази герой да не става!

****
“Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм.

Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: “Желаеш ли да станеш български княз?” – без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната…
За бай Ганя е приказката… Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят – иди сетне доказвай, че чрез бай Ганьовите уста не глаголи народът български…”

Поклон, Алеко!

Posted by LeeAnn in Вечният Бай Ганьо

4 Comments »

This entry was posted on Sunday, June 25th, 2006 at 17:21 and is filed under Вечният Бай Ганьо. You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 Responses to “Бай Ганьо на семинар”

  1. Seymour says:

    Харесва ми това 🙂 Нали с организация на събития се занимавам, та ми е познато…

    Мисля, че и навсякъде по Европа ги има таквиз Ганювци. Идвали са на наши конференции бабки от Германия и Унгария, дето само питат къде е обяда и какви сладки ще има на кафе-паузата.

    Права си за много неща!

  2. LeeAnn says:

    @Seymour

    Ами, тогава, по-големшки чинийки да слагате, да не мъчите хората… 😉 😉

  3. abator says:

    Всъщност бай Ганьо си има и сайт – http://www.bayganyo.com/ 🙂

  4. Eleonora Todorova Belikova says:

    az mnogo harsah prikazkata i q otkrih slu4aino dokato t1rseh izre4eniq s mejdumetiq

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>