И пак да си жива и здрава, Дааа-чи-Чи (много ти отива, ама много...Има дни, в които се събуждаш различно добре и решаваш, че ти се лети.
На 01-ви март скокнахме до Сопот – напук на прогнозите за усилване на вятъра от запад/северозапад (което значи, че няма да става за летене) и напук на прогнозите за дъжд (което също значи, че няма да става за летене). Качихме се в колата, твърдо решени, че поне за бира ще става и единственото, от което имахме нужда в момента беше скорост, за да стигнем по-бързо.
Крайно време е някой да седне и сериозно да помисли над начините за телепортация или за сгъване и разгъване на пространството, или за каквито там чалъми за преодоляване на разстоянията за отрицателно време се сети. Да, важно е да е за отрицателно време, че иначе се пропуска много летателно такова! Мда… много се разприказвах…
Пристигнахме! Повечето от обичайните заподозрени бяха вече там. Напук на прогнозите.
Някои от тях даже бяха направили по един полет, докато ние пристигнем и се готвеха за втори.
Лифтът си въртеше, хората си летяха, други се насладиха за първи път в живота си на полет в тандем, а трети като мен просто си почиваха и се радваха на зелената тревичка. Не очаквах да видя зелена трева и поляната ме изненада приятно. Попекохме се на слънце. Напук на прогнозите.
Порадвах се и на облаците – имаше от почти всички видове средни и високи облаци, които обаче като че ли знаеха, че на хората им се лети и си кротуваха.
Има хора, които обичат да казват „Е, тоя ден беше уникален” и дори не съзнават колко са прави. Всеки ден сам по себе си е уникален, защото никога не може да се повтори, особено пък когато говорим за Летене! С две думи: майсторите, откриха сезона! (е, има такива, които не са го и закривали, де 
).
Защо точно сега, и защо напук на прогнозите, и защо не-знам-какво-си-още, те биха отговорили: It’s My Life и биха били съвсем прави
В края на деня, всички които бяха там напук на прогнозите, единодушно заявиха: Е, тоя ден беше уникален!”.
Знам! Кажете ми нещо ново
Posted by LeeAnn in Парапланери(зъм)