Skip to main content.
March 2nd, 2008

Вашето мнение за „Пухкава приказка”

Това е името на цяла нова категория, която обаче ще съдържа един-единствен пост – този – и в него ще пишете главно вие, читателите на „Пухкава приказка”.

Идеята дойде от Vira, която се задучила къде да лепне малко суперлативи по въпроса 😉 и като не намерила къде, ги лепнала при себе си.

Та: 
Нека това бъде мястото за вашите коментари за приказката, книжката и всичко останало, свързано с тях, в т.ч. проблеми с поръчки/доставки и каквото ви хрумне.

Приятно писане 🙂

И тъй като обикновено приказките напускат авторите си и заживяват свой собствен живот, тук аз ще си събирам факти от живота на моята “Пухкава приказка”. 🙂 

П.П. “Мнение” означава “мнение”, а не  непременно “хвалба”, нали знаете 🙂

П.П.П. По-срамежливите или по-критичните, могат да ползват мейла на приказката: puhkava(.)prikazka(@)gmail(.)com, като първо махнат всички скоби от адреса 🙂

Posted by LeeAnn in Bашето мнение за "Пухкава приказка"

32 Comments »

This entry was posted on Sunday, March 2nd, 2008 at 13:00 and is filed under Bашето мнение за "Пухкава приказка". You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

32 Responses to “Вашето мнение за „Пухкава приказка””

  1. Николай Йотов, клуб по парапланеризъм "Скайномад" says:

    … прочетох приказката с голям интерес. Много ми хареса идеята за асоциацията на небесните елементи с хората.

    … Благодаря ти за розовите описания на твоите изживявания покрай нас.
    Благодаря ти за мъдростта да разбираш забързаните ветрове. Не спирай да летиш, не спирай да мечтаеш и се радвай на разнообразието на живота.

  2. Бойко Благоев, Download.BG, бл. 6/2007 из "Блоговете - Петата власт" says:

    Приказката за Облачето, подобно на “Малкият принц” трябва да се прочете поне два пъти в живота – един път в детството и един път след като то отдавна е приключило, защото възприятията на човек са съвсем различни в тези два етапа от неговото съществуване.

  3. LeeAnn says:

    “Пухкава приказка” гостува на Аз-детето. 🙂
    http://www.az-deteto.bg/?page=view&aid=5218

  4. LeeAnn says:

    “Истинските приказки не са само детски”

    Това е заглавието на интервюто, което дадох за рубриката “Тя-звездата” на Аз-Жената по повод излизането на “Пухкава приказка”. http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=5880

    Цялото интервю:


    Истинските приказки не са само детски
    Джадала Мария | 2008-01-23

    Даниела Соколова-Дачи е млада и енергична дама с широк кръг от интереси. Тя изпълни една от големите си мечти и издаде своята първа книга – “Пухкава приказка”.

    За каква професия мечтаехте като дете?
    Исках да стана пилот на самолет. На някой от по-големичките, ако може.

    А кое Ви накара да пишете детски приказки? И всъщност те само детски ли са?
    Усмивките на хората ме накараха. Започнах да споделям емоциите си от летенето като на шега и лека-полека се роди идеята те да се съберат в книжка. Идеята е на читателите ми.
    Истинските приказки никога не са само детски. Всяка хубава приказка съдържа поуки и за малки, и за големи, които чакат да бъдат открити и разбрани.

    До кога човек запазва детето в себе си?
    Докато намира нематериални неща, за които да мечтае.

    Как успявате да балансирате между семейството и професионалното развитие?
    За да успее една жена да се справи с предизвикателството, наречено “Работеща съпруга и майка” е важно да е подредила предварително приоритетите си и да не отстъпва от тях.
    Неотстъпването се постига с компромиси, най-вече със себе си. При мен балансът не е много точен, защото везните винаги клонят повече към семейството.

    Имате личен блог, в който често коментирате въпросите на възпитанието и отглеждането на деца. Трудно ли е да си родител и основните предизвикателства на родителството за Вас самата?
    Да си родител е най-вече отговорност. Особено сега, когато всичко наоколо е обезценено и обезобразено. Основните предизвикателства са две.
    Първото е създаването на стойностна ценностна система на децата и реалистична представа за света, който ги очаква извън дома.
    И второто е запазването на тяхното доверие към мен и смесване на понятията “майка” и “приятелка”, що се касае до мен. Това е важно и много трудно и е нещо, което се гради от мига на раждането им. Децата имат изключително силно развито чувство за справедливост и достойнство. Доверието им се печели трудно, а се губи за миг – с неправилен жест, дума…

    Кое е най-странното Ви хоби – да пишете приказки, да летите или да играете народни танци?
    А пързалянето с кънки на лед къде го забравихте? То също е хоби, семейно, но наистина не е странно. Най-странното ми хоби е да събирам станиоли от шоколад и да си правя станиолена топка с тях. Правя го от дете и топката вече не се побира в шепите ми.

    От къде черпите вдъхновение?
    От децата си. И от облаците.

    Следващият Ви проект?
    Имам няколко проекта, които искам да видя реализирани, но още не съм решила кой точно ще е следващият. По-скоро бих споделила с Вас кой е най-големият от тях: Това е книга за отглеждането и възпитаването на децата, написана от българска работеща майка за други български работещи майки. Докато седях у дома с децата си по време на майчинството изчетох много книги от чужди автори, научих полезни неща, но така и не се отървах от чувството, че тези книги не са писани за нашата действителност. Оттам тръгна и тази мечта – истинска книга за нашите деца.

    Любими цвят, вкус, място, песен?
    Лилавото е любимият ми цвят – то е нещо като “пораснало розово”.
    Не мога без вкуса на свободата.
    Място: 1 000 метра над земята, с парапланер.
    Песен: според настроението, не е само една.

    Нещо, което готвите с желание за семейството и своите приятели (ако може самата рецепта)?
    Обичам бързи и здравословни рецепти, защото рядко остава време за истинско готвене, импровизации и експерименти.
    Ще ви дам най-бързата си бърза рецепта:
    1 кг сол
    1 бр. пиле – изчистено, размразено и сухо.
    Картофи – по 1-2 големи на човек.
    Масло.
    Прибирате се от работа и веднага включвате фурната да загрява до умерена температура – около 200 градуса.
    Докато се преоблечете и свестите, фурната е готова.
    Изсипвате 1 кг сол в тава и върху солта разкрачвате пилето. Пъхате във фурната да се пече. (Не е нужно фолио, масло върху пилето, олио под солта – нищо – само сол и пиле!)
    Измивате добре картофите – с хладка вода и четка. Без да ги белите, режете, дупчите и т. н.
    Поставяте ги в микровълновата печка за 15 мин. на 80% от мощността й. (Настройката на микровълновата печка, ако не я познавате добре, става с проби и грешки).
    Пилето става готово за около 20-30 мин., в зависимост от температурата във фурната и от големината му.
    Картофите са готови, когато се бодат лесно с вилица.
    Пилето се маха от солта, може да отстраните полепналата сол, ако има такава, и се разкъсва/реже на порции.
    Картофите се сервират топли, срязани на две, посолени, надупчени на гъсто с вилица и покрити с тънко резенче масло.
    Приятен апетит.

  5. vira says:

    Прочетохме „Пухкава приказка” на LeeAnn, и както бях обещала, ще споделя впечатленията си от нея.

    В продължение на няколко следобеди и вечери, Анди я изслуша с интерес, умили се на картинките и даже направи няколко коментара – там, където най-силно го впечатляваше. Той е само на четири години, но по отношение на книжките слуша и следи действието така, както малко деца на тази възраст успяват да го правят.

    Изслуша я с удоволствие, защото е мелодична, много мелодична. Изчела съм безброй страници на глас – на моите деца – и мога да сравня. Освен това, се разказва за облаци, ветрове, бури и гръмотевици – все неща, които иначе го плашат, защото са далечни и непознати, големи и шумни, такива, които не можеш да контролираш или да се скриеш от тях, да си запушиш ушите и да не ги чуваш, когато се появят. Обаче в книжката на LeeAnn те не са такива. Там са весели, смешни, играят си, чувстват, и като ги видиш по този начин, като че ли наистина стават по-малко страшни.

    Докато той слушаше за „уобуаците”, както звучи от него думата облаци, аз пък откривах във всеки ред човекът, който стои зад написаното – LeeAnn детето и LeeAnn майката. Това обаче беше до към средата на книжката. После реших, че по-правилно ще е да не търся зад текста автора, а да постъпя като Анди и просто да се потопя в мелодията.

    А мелодията не прекъсва. Продължава да се лее и дори след края на приказката остава да звучи в главата ти. Без нито една нотка фалш (в смисъл – няма нещо казано не така, както е дошло отвътре само за да се хареса на някого). Та, според мен, книжката е ценна именно с това – излязла е от сърцето и уцелва право в сърцата. Всеки, който носи истинско, голямо сърце.

  6. Григор says:

    Напоследък много рядко имам време да чета книги (а принципно съм свикнал без поне една нова книга на ден прочетена да се чувствам некомфортно). “Пухкава приказка” обаче я прочетох бавно и внимателно, от началото до края, с невероятно удоволствие. И без да съжалявам за нито секунда от времето, което й подарих.

    Сега я изчаквам да поулегне. И след може би месец или два ще я прочета отново. Сигурен съм, че ще открия неща, които съм пропуснал първия път. И отново няма да съжалявам и за секунда от отделеното й време.

    Благодаря ти, Дачи! 🙂

  7. LeeAnn says:

    Аз ви благодаря 🙂

  8. Нади says:

    Прочетох я на един дъх – случайно попаднах на нея докато бях за седмица в България, а като се прибирах за холандия и си пътувах със самолета навсякъде имаше розови облачета и си представях как чрез новите технологии и ние може да отидем в царството на ветровете. А сега сериозно – адски много ми хареса, определено не и е достатъчен един прочит – изглежда много дълбока. И се идентифицирах с главния герой, а края успя да ме утеши – харесва ми да знам, че няма да се променя и ще си остана същия дечко, със същите възгледи за света… и аз като принцесата никак не искам да се променям и да пораствам 🙂

  9. lanfear says:

    Прочетохме я и ние на един дъх, по скоро на едно междучасие:) Дачи, успя да събереш 1/3 от курса ми да слушат, при това с голям интерес, в резултат на което влиза преподавателката и заварва 30 “дърти магарета”(нейн цитат) да четат приказки…нейният коментар беше “Щом го четете това с очевидно по-голям интерес отколкото слушате мене, значи ще да е наистина нещо добро.” А по-късно я четохме с една малка дама, която ми обясни, че тя щяла да е облаче, защото пързалката в детската градина била шарена като дъгата, и сега щяла и тя да лети:)
    Личният ми коментар…успя да ме върне назад във времето и да видя света през десетгодишни очи…за което благодаря много:)

  10. LeeAnn says:

    Нади, имаш поща 😉

    lanfear, благодаря ти за веселата история 🙂 и поздрави на малкото облаче 🙂

  11. Човешката библиотека » Човешката представя: “Пухкава приказка” says:

    […] адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D) […]

  12. LeeAnn says:

    “Пухкава приказка” гостува в “Човешката библиотека”.

    Калин, благодаря 🙂

  13. Калин says:

    Всъщност основният “виновник” е нашето Светличе Габриела… 😀

    На Радост!
    К:)

  14. K.I.S.S. » Blog Archive » 3-те книги says:

    […] И особено много магия и чар има в третата книжка:  “Пухкава приказка” Даниела Соколова – […]

  15. K.I.S.S. » Blog Archive » 3-те книги says:

    […] И особено много магия и чар има в третата книжка:  “Пухкава приказка” от Даниела Соколова – […]

  16. LeeAnn says:

    Какво става, когато някой пораснал открие книжка с картинки?

    Ето това:

    ********

    Имах късмета да прочета голяма част от книгата още докато беше онлайн и (признавам си честно) когато излезе на хартия, нямах кой знае какъв интерес към нея, освен чисто научен. Книжки с картинки отдавна не чета (поне не с такива картинки).

    Наскоро разбрах колко съм грешал.


    Всяка страница, всяка буква са били предмет на специално внимание от авторката и това си личи. Едно от големите удоволствия в живота ми е, да разглеждам някоя вещ, която е била правена с много любов и то именно с целта да се хареса на МЕН — потребителя, читателя. Това е една от тези удивителни вещи. Достатъчна причина е, за да се купи книгата, дори и ако нямаше нищо друго в нея, освен корицата и отличните илюстрации.

    Второто нещо, което приятно ме изненада, беше текстът. Първо, нека кажа, това не е книжка за всеки. Но, ако имате момиченце или момченце в къщи, на което тепърва му предстои да порасне, тази книжка може да е именно това, което му трябва в момента. Това е книга за порастването голям, за откриването на света, за откриването на другите и то именно от гледната точка на жената. Ако момченцата искат да разберат, какво става в главите на момиченцата (а това е важно за мъжете, които искат да имат СЪВСЕМ БЛИЗКИ отношения с пълнолетни момиченца), тази книжка е поетичен начин да го научат. Сигурно и от някой учебник по психология или от по-опитен приятел може да се научи същото, но тази книжка ще ви го предложи по един естетичен и приятен начин.

    Като концентрация на мъдрост, първите приказки са почти съвършени. Последните не са толкова концентрирани, но това не значи, че не си заслужават. Може и да си личи, че това е дебютната книга на Даниела, но когато “авторът съблече кожата си и я остави на масата”, както казваше един известен американски писател, резултатът няма как да не е добър. Някои думички и идеи може би ще са трудни за разбиране от децата, но пък книгите също узряват с новите си издания.

    Поздравления, Дачи!

    ***********
    целият текст е тук.

  17. dsx says:

    Имайки предвид факта, че това е една ИЗЖИВЯНА приказка – какво мога да кажа повече от това:

    – Повярвайте в мечтите си и те могат да станат сбъдната ПРИКАЗКА!!!

    За Дачи, която повярва 🙂

  18. LeeAnn says:

    dsx, благодаря ти 🙂

    Винаги знаеш какво да кажеш 🙂 …

  19. Васил Тодоров says:

    Тази книга е за нещата, които не порастват, не се пречупват напреки на времето и обстоятелствата, които се опитват да ни променят.

    За комедията се казва, че е един от най-трудните жанрове заради “отговорността” да се постигне разсмиване на читателя. Тук обаче се убедих, че отговорността е далеч по-голяма. Това да се задържи до последната страница детето (в нас) в очакване и търсене на приказните, изпълнени с приятно напрежение по случващото се вътре моменти, си е не малко.

    За тези, които подценяват книгата, защото пише приказка в заглавието, само мога да кажа:
    Приказното и приказките не са спирали да са до нас от детството, когато сме ги чели и преживявали – просто имената им са други: филми, театър и т.н. Така че загърбете излишната игра на “възрастни” и си набавете бързо книжката. Ако са ви нужни оправдания, то те може да са вашите деца (така и те ще спечелят) или подарък за някое дете – друго (тогава бързо ще трябва да мислите нов подарък, защото няма да искате да се разделите с нея).

  20. LeeAnn says:

    Васил, Благодаря ти 🙂

  21. LeeAnn says:

    Как една от книжките си намери приятели 🙂 – тук.

  22. LeeAnn says:

    Моето Облаче и Людете на Алекс гостуват на Бизнес Парк София 🙂
    Заповядайте и вие 🙂

  23. ivalex says:

    Дачи, за облачета с които моето дете заспива и се буди… Благодаря.

    Облаче

    Искам облаче да хвана
    и с него да летя,
    като птичките да стана,
    да достигна край света.

    Искам облаче да имам
    всяка вечер с мен да спи.
    С него аз да се завивам
    да сънувам сто дъги.

    Искам облаче да бъда
    да съм волен и игрив.
    Със зората да се будя
    и с дъжда така красив.

    Искам бели облачета
    и за всичките дечица.
    Като божи ангелчета,
    да ги пазят и обичат.

    Поздрав от Ивето и Верето от мъгливите планини

  24. LeeAnn says:

    Благодаря ти, Иве,
    от мое име и от името на Облачето 🙂 Аз съм получавала стихчета за подарък, но то още не беше. Вече си има и то.

    Благодаря ти от сърце 🙂

  25. Димитър Н. Митев says:

    “Deja vu” ! Разкри ни! Хем пораснали хем не, такива дето не искаме да го сторим и като нас, дето не си признаваме! Топли! Мотивира! Учи! И НАЙ ВЕЧЕ ПОМАГА!!! Благодаря ти Дачи!

  26. LeeAnn says:

    Благодаря за хубавите думи, Митак. Щастлива съм, когато някой успява да отрие ценното, скрито между редовете и да го вземе със себе си 🙂

  27. LeeAnn says:

    Мнението на ГОЛЯМОТО ЖУРИ: http://www.leeneeann.info/blog/?p=4792

  28. Братислав says:

    Вълшебно житейско пътешествие започнато от непослушковци, извървяно от въпросковци, мечтатели, дърдорковци до дъждоносни облаци. И без значение колко свещички вече имаш на рожденденската си торта! Аз лично познавам любопитни въпросковци и нетърпеливковци и на 55 години.

    И най-смелите мечти в живота тук са написани с детско, наивно перо. Изобщо, съществува ли друг начин? И можем ли да избягаме от собствения си „Малък принц” дълбоко в себе си без значение колко опитни сме и колко житейски урока сме си взели със шестица?

    Намалява ли стремежа към съвършенството, идеализма, свободата и сбъдването на нашите мечти с годините и възрастта? Толкова много сериозни въпроси подтикнати от едно Облаче, момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена.

    Книгата олицетворява исконното ни желание и жажда за покоряване и на най-високите и недостижими върхове, там където само смелите могат свободно да летят. И няма място за „Пуяци”. Искам да съм „Сокол” от днес.

    Дачи, след тази книга, осъзнавам, че съм наистина още непораснало момче. Розово и пухкаво облаче, но по момчешки усмихнато и сърдечно. Важните уроци и „les jeux” в живота тепърва предстоят. Благодаря ти за първия урок. Разперих широко крилете си.

  29. LeeAnn says:

    Коментар за “Пухкава приказка” в Goodreads.

    Първоначално коментарът ми се стори много негативен и го прочетох втори път, за да се опитам да разбера защо.

    И разбрах – за съжаление, човекът е пораснал мнооого отдавна… Жалко, че не я е разбрал и не е могъл да вземе нищо за себе си.

    Все пак, благодарна съм му за положените усилия и споделеното усещане.

  30. Елена says:

    Един с нищо незабележим ден, когато бях много синя и доста виолетова, открих “Пухкава приказка”.
    Или тя ме откри?! Не знам.
    Беше като събуждане. Отдавна не бях попадала на нещо, което да е толкова мое, да е толкова мен.
    Хей, от кога не си мечтала и летяла и изобщо …
    Аз чета доста, чета почти всичко и почти непрекъснато. Така има един куп книги, наречени “моите”. “Моите” книги не се дават на заем, те не излизат от “моята” библиотека, но охотно се подаряват екземпляри от тях закупени предварително и подготвени за конкретния човек. Не обичам да натрапвам “моите” книги на други хора, но има няколко, за които правя изключение – просто не мога да им устоя, и ако приятелите ми не ги прочетат, се чувствам лично засегната. Това са “моите важни” книги. “Пухкава приказка” има всички показатели да се нареди при “моите важни” книги.

    Дачи, много ти благодаря за изживяването, което ще ми се случва винаги, когато ми се поиска.
    Моля те да поздравиш и човека, който е направил илюстрациите – прекрасни, живи, весели, тъжни, ядосани, …

  31. LeeAnn says:

    И аз ти благодаря, Ели 🙂

    За помненето, за спомнянето, за откриването, за появяването… 🙂

    Да, ще поздравя Дени – така се казва вълшебничката с илюстрациите 🙂

  32. LeeAnn says:

    Облаче на училище 🙂
    http://www.leeneeann.info/blog/?p=11626

  33. Емил says:

    Прекрасна история, напомня ми(емоционално) за Малкият принц, но с главен герой момиче. Обмислям как да я представя на дъщеря ми :)…

  34. LeeAnn says:

    Благодаря, Емил 🙂
    Как ли? Като най-обикновена приказка 🙂 Децата имат коренно различно светоусещане – тъкмо ще разберете нейното какво е 🙂
    Аз също съм любопитна да узная 🙂

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>