Skip to main content.
March 2nd, 2008

Вашето мнение за „Пухкава приказка”

Това е името на цяла нова категория, която обаче ще съдържа един-единствен пост – този – и в него ще пишете главно вие, читателите на „Пухкава приказка”.

Идеята дойде от Vira, която се задучила къде да лепне малко суперлативи по въпроса ;) и като не намерила къде, ги лепнала при себе си.

Та: 
Нека това бъде мястото за вашите коментари за приказката, книжката и всичко останало, свързано с тях, в т.ч. проблеми с поръчки/доставки и каквото ви хрумне.

Приятно писане :)

И тъй като обикновено приказките напускат авторите си и заживяват свой собствен живот, тук аз ще си събирам факти от живота на моята ”Пухкава приказка”. :)  

П.П. “Мнение” означава “мнение”, а не  непременно “хвалба”, нали знаете :)

П.П.П. По-срамежливите или по-критичните, могат да ползват мейла на приказката: puhkava(.)prikazka(@)gmail(.)com, като първо махнат всички скоби от адреса :)

Posted by LeeAnn in Bашето мнение за "Пухкава приказка"

28 Comments »

This entry was posted on Sunday, March 2nd, 2008 at 13:00 and is filed under Bашето мнение за "Пухкава приказка". You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

28 Responses to “Вашето мнение за „Пухкава приказка””

  1. Николай Йотов, клуб по парапланеризъм "Скайномад" says:

    … прочетох приказката с голям интерес. Много ми хареса идеята за асоциацията на небесните елементи с хората.

    … Благодаря ти за розовите описания на твоите изживявания покрай нас.
    Благодаря ти за мъдростта да разбираш забързаните ветрове. Не спирай да летиш, не спирай да мечтаеш и се радвай на разнообразието на живота.

  2. Бойко Благоев, Download.BG, бл. 6/2007 из "Блоговете - Петата власт" says:

    Приказката за Облачето, подобно на “Малкият принц” трябва да се прочете поне два пъти в живота – един път в детството и един път след като то отдавна е приключило, защото възприятията на човек са съвсем различни в тези два етапа от неговото съществуване.

  3. LeeAnn says:

    “Пухкава приказка” гостува на Аз-детето. :)
    http://www.az-deteto.bg/?page=view&aid=5218

  4. LeeAnn says:

    “Истинските приказки не са само детски”

    Това е заглавието на интервюто, което дадох за рубриката “Тя-звездата” на Аз-Жената по повод излизането на “Пухкава приказка”. http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=5880

    Цялото интервю:


    Истинските приказки не са само детски
    Джадала Мария | 2008-01-23

    Даниела Соколова-Дачи е млада и енергична дама с широк кръг от интереси. Тя изпълни една от големите си мечти и издаде своята първа книга – “Пухкава приказка”.

    За каква професия мечтаехте като дете?
    Исках да стана пилот на самолет. На някой от по-големичките, ако може.

    А кое Ви накара да пишете детски приказки? И всъщност те само детски ли са?
    Усмивките на хората ме накараха. Започнах да споделям емоциите си от летенето като на шега и лека-полека се роди идеята те да се съберат в книжка. Идеята е на читателите ми.
    Истинските приказки никога не са само детски. Всяка хубава приказка съдържа поуки и за малки, и за големи, които чакат да бъдат открити и разбрани.

    До кога човек запазва детето в себе си?
    Докато намира нематериални неща, за които да мечтае.

    Как успявате да балансирате между семейството и професионалното развитие?
    За да успее една жена да се справи с предизвикателството, наречено “Работеща съпруга и майка” е важно да е подредила предварително приоритетите си и да не отстъпва от тях.
    Неотстъпването се постига с компромиси, най-вече със себе си. При мен балансът не е много точен, защото везните винаги клонят повече към семейството.

    Имате личен блог, в който често коментирате въпросите на възпитанието и отглеждането на деца. Трудно ли е да си родител и основните предизвикателства на родителството за Вас самата?
    Да си родител е най-вече отговорност. Особено сега, когато всичко наоколо е обезценено и обезобразено. Основните предизвикателства са две.
    Първото е създаването на стойностна ценностна система на децата и реалистична представа за света, който ги очаква извън дома.
    И второто е запазването на тяхното доверие към мен и смесване на понятията “майка” и “приятелка”, що се касае до мен. Това е важно и много трудно и е нещо, което се гради от мига на раждането им. Децата имат изключително силно развито чувство за справедливост и достойнство. Доверието им се печели трудно, а се губи за миг – с неправилен жест, дума…

    Кое е най-странното Ви хоби – да пишете приказки, да летите или да играете народни танци?
    А пързалянето с кънки на лед къде го забравихте? То също е хоби, семейно, но наистина не е странно. Най-странното ми хоби е да събирам станиоли от шоколад и да си правя станиолена топка с тях. Правя го от дете и топката вече не се побира в шепите ми.

    От къде черпите вдъхновение?
    От децата си. И от облаците.

    Следващият Ви проект?
    Имам няколко проекта, които искам да видя реализирани, но още не съм решила кой точно ще е следващият. По-скоро бих споделила с Вас кой е най-големият от тях: Това е книга за отглеждането и възпитаването на децата, написана от българска работеща майка за други български работещи майки. Докато седях у дома с децата си по време на майчинството изчетох много книги от чужди автори, научих полезни неща, но така и не се отървах от чувството, че тези книги не са писани за нашата действителност. Оттам тръгна и тази мечта – истинска книга за нашите деца.

    Любими цвят, вкус, място, песен?
    Лилавото е любимият ми цвят – то е нещо като “пораснало розово”.
    Не мога без вкуса на свободата.
    Място: 1 000 метра над земята, с парапланер.
    Песен: според настроението, не е само една.

    Нещо, което готвите с желание за семейството и своите приятели (ако може самата рецепта)?
    Обичам бързи и здравословни рецепти, защото рядко остава време за истинско готвене, импровизации и експерименти.
    Ще ви дам най-бързата си бърза рецепта:
    1 кг сол
    1 бр. пиле – изчистено, размразено и сухо.
    Картофи – по 1-2 големи на човек.
    Масло.
    Прибирате се от работа и веднага включвате фурната да загрява до умерена температура – около 200 градуса.
    Докато се преоблечете и свестите, фурната е готова.
    Изсипвате 1 кг сол в тава и върху солта разкрачвате пилето. Пъхате във фурната да се пече. (Не е нужно фолио, масло върху пилето, олио под солта – нищо – само сол и пиле!)
    Измивате добре картофите – с хладка вода и четка. Без да ги белите, режете, дупчите и т. н.
    Поставяте ги в микровълновата печка за 15 мин. на 80% от мощността й. (Настройката на микровълновата печка, ако не я познавате добре, става с проби и грешки).
    Пилето става готово за около 20-30 мин., в зависимост от температурата във фурната и от големината му.
    Картофите са готови, когато се бодат лесно с вилица.
    Пилето се маха от солта, може да отстраните полепналата сол, ако има такава, и се разкъсва/реже на порции.
    Картофите се сервират топли, срязани на две, посолени, надупчени на гъсто с вилица и покрити с тънко резенче масло.
    Приятен апетит.

  5. vira says:

    Прочетохме „Пухкава приказка” на LeeAnn, и както бях обещала, ще споделя впечатленията си от нея.

    В продължение на няколко следобеди и вечери, Анди я изслуша с интерес, умили се на картинките и даже направи няколко коментара – там, където най-силно го впечатляваше. Той е само на четири години, но по отношение на книжките слуша и следи действието така, както малко деца на тази възраст успяват да го правят.

    Изслуша я с удоволствие, защото е мелодична, много мелодична. Изчела съм безброй страници на глас – на моите деца – и мога да сравня. Освен това, се разказва за облаци, ветрове, бури и гръмотевици – все неща, които иначе го плашат, защото са далечни и непознати, големи и шумни, такива, които не можеш да контролираш или да се скриеш от тях, да си запушиш ушите и да не ги чуваш, когато се появят. Обаче в книжката на LeeAnn те не са такива. Там са весели, смешни, играят си, чувстват, и като ги видиш по този начин, като че ли наистина стават по-малко страшни.

    Докато той слушаше за „уобуаците”, както звучи от него думата облаци, аз пък откривах във всеки ред човекът, който стои зад написаното – LeeAnn детето и LeeAnn майката. Това обаче беше до към средата на книжката. После реших, че по-правилно ще е да не търся зад текста автора, а да постъпя като Анди и просто да се потопя в мелодията.

    А мелодията не прекъсва. Продължава да се лее и дори след края на приказката остава да звучи в главата ти. Без нито една нотка фалш (в смисъл – няма нещо казано не така, както е дошло отвътре само за да се хареса на някого). Та, според мен, книжката е ценна именно с това – излязла е от сърцето и уцелва право в сърцата. Всеки, който носи истинско, голямо сърце.

  6. Григор says:

    Напоследък много рядко имам време да чета книги (а принципно съм свикнал без поне една нова книга на ден прочетена да се чувствам некомфортно). “Пухкава приказка” обаче я прочетох бавно и внимателно, от началото до края, с невероятно удоволствие. И без да съжалявам за нито секунда от времето, което й подарих.

    Сега я изчаквам да поулегне. И след може би месец или два ще я прочета отново. Сигурен съм, че ще открия неща, които съм пропуснал първия път. И отново няма да съжалявам и за секунда от отделеното й време.

    Благодаря ти, Дачи! :-)

  7. LeeAnn says:

    Аз ви благодаря :)

  8. Нади says:

    Прочетох я на един дъх – случайно попаднах на нея докато бях за седмица в България, а като се прибирах за холандия и си пътувах със самолета навсякъде имаше розови облачета и си представях как чрез новите технологии и ние може да отидем в царството на ветровете. А сега сериозно – адски много ми хареса, определено не и е достатъчен един прочит – изглежда много дълбока. И се идентифицирах с главния герой, а края успя да ме утеши – харесва ми да знам, че няма да се променя и ще си остана същия дечко, със същите възгледи за света… и аз като принцесата никак не искам да се променям и да пораствам :)

  9. lanfear says:

    Прочетохме я и ние на един дъх, по скоро на едно междучасие:) Дачи, успя да събереш 1/3 от курса ми да слушат, при това с голям интерес, в резултат на което влиза преподавателката и заварва 30 “дърти магарета”(нейн цитат) да четат приказки…нейният коментар беше “Щом го четете това с очевидно по-голям интерес отколкото слушате мене, значи ще да е наистина нещо добро.” А по-късно я четохме с една малка дама, която ми обясни, че тя щяла да е облаче, защото пързалката в детската градина била шарена като дъгата, и сега щяла и тя да лети:)
    Личният ми коментар…успя да ме върне назад във времето и да видя света през десетгодишни очи…за което благодаря много:)

  10. LeeAnn says:

    Нади, имаш поща ;)

    lanfear, благодаря ти за веселата история :) и поздрави на малкото облаче :)

  11. Човешката библиотека » Човешката представя: “Пухкава приказка” says:

    [...] адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D ) [...]

  12. LeeAnn says:

    “Пухкава приказка” гостува в “Човешката библиотека”.

    Калин, благодаря :)

  13. Калин says:

    Всъщност основният “виновник” е нашето Светличе Габриела… :D

    На Радост!
    К:)

  14. K.I.S.S. » Blog Archive » 3-те книги says:

    [...] И особено много магия и чар има в третата книжка:  “Пухкава приказка” Даниела Соколова – [...]

  15. K.I.S.S. » Blog Archive » 3-те книги says:

    [...] И особено много магия и чар има в третата книжка:  “Пухкава приказка” от Даниела Соколова – [...]

  16. LeeAnn says:

    “Пухкава приказка” вече може да се купи и в Кюстендил, в книжарница “Хеликон”.

    Не се лъжете по името – онзи Хeликон в Кюстендил е на светлинни години пред софийските Хеликони по единствения критерий, който има значение за читателите /а и за писателите ;) /: ОБСЛУЖВАНЕТО!

  17. LeeAnn says:

    Какво става, когато някой пораснал открие книжка с картинки?

    Ето това:

    ********

    Имах късмета да прочета голяма част от книгата още докато беше онлайн и (признавам си честно) когато излезе на хартия, нямах кой знае какъв интерес към нея, освен чисто научен. Книжки с картинки отдавна не чета (поне не с такива картинки).

    Наскоро разбрах колко съм грешал.


    Всяка страница, всяка буква са били предмет на специално внимание от авторката и това си личи. Едно от големите удоволствия в живота ми е, да разглеждам някоя вещ, която е била правена с много любов и то именно с целта да се хареса на МЕН — потребителя, читателя. Това е една от тези удивителни вещи. Достатъчна причина е, за да се купи книгата, дори и ако нямаше нищо друго в нея, освен корицата и отличните илюстрации.

    Второто нещо, което приятно ме изненада, беше текстът. Първо, нека кажа, това не е книжка за всеки. Но, ако имате момиченце или момченце в къщи, на което тепърва му предстои да порасне, тази книжка може да е именно това, което му трябва в момента. Това е книга за порастването голям, за откриването на света, за откриването на другите и то именно от гледната точка на жената. Ако момченцата искат да разберат, какво става в главите на момиченцата (а това е важно за мъжете, които искат да имат СЪВСЕМ БЛИЗКИ отношения с пълнолетни момиченца), тази книжка е поетичен начин да го научат. Сигурно и от някой учебник по психология или от по-опитен приятел може да се научи същото, но тази книжка ще ви го предложи по един естетичен и приятен начин.

    Като концентрация на мъдрост, първите приказки са почти съвършени. Последните не са толкова концентрирани, но това не значи, че не си заслужават. Може и да си личи, че това е дебютната книга на Даниела, но когато “авторът съблече кожата си и я остави на масата”, както казваше един известен американски писател, резултатът няма как да не е добър. Някои думички и идеи може би ще са трудни за разбиране от децата, но пък книгите също узряват с новите си издания.

    Поздравления, Дачи!

    ***********
    целият текст е тук.

  18. dsx says:

    Имайки предвид факта, че това е една ИЗЖИВЯНА приказка – какво мога да кажа повече от това:

    - Повярвайте в мечтите си и те могат да станат сбъдната ПРИКАЗКА!!!

    За Дачи, която повярва :)

  19. LeeAnn says:

    dsx, благодаря ти :)

    Винаги знаеш какво да кажеш :)

  20. Васил Тодоров says:

    Тази книга е за нещата, които не порастват, не се пречупват напреки на времето и обстоятелствата, които се опитват да ни променят.

    За комедията се казва, че е един от най-трудните жанрове заради “отговорността” да се постигне разсмиване на читателя. Тук обаче се убедих, че отговорността е далеч по-голяма. Това да се задържи до последната страница детето (в нас) в очакване и търсене на приказните, изпълнени с приятно напрежение по случващото се вътре моменти, си е не малко.

    За тези, които подценяват книгата, защото пише приказка в заглавието, само мога да кажа:
    Приказното и приказките не са спирали да са до нас от детството, когато сме ги чели и преживявали – просто имената им са други: филми, театър и т.н. Така че загърбете излишната игра на “възрастни” и си набавете бързо книжката. Ако са ви нужни оправдания, то те може да са вашите деца (така и те ще спечелят) или подарък за някое дете – друго (тогава бързо ще трябва да мислите нов подарък, защото няма да искате да се разделите с нея).

  21. LeeAnn says:

    Васил, Благодаря ти :)

  22. LeeAnn says:

    Как една от книжките си намери приятели :)тук.

  23. LeeAnn says:

    Моето Облаче и Людете на Алекс гостуват на Бизнес Парк София :)
    Заповядайте и вие :)

  24. ivalex says:

    Дачи, за облачета с които моето дете заспива и се буди… Благодаря.

    Облаче

    Искам облаче да хвана
    и с него да летя,
    като птичките да стана,
    да достигна край света.

    Искам облаче да имам
    всяка вечер с мен да спи.
    С него аз да се завивам
    да сънувам сто дъги.

    Искам облаче да бъда
    да съм волен и игрив.
    Със зората да се будя
    и с дъжда така красив.

    Искам бели облачета
    и за всичките дечица.
    Като божи ангелчета,
    да ги пазят и обичат.

    Поздрав от Ивето и Верето от мъгливите планини

  25. LeeAnn says:

    Благодаря ти, Иве,
    от мое име и от името на Облачето :) Аз съм получавала стихчета за подарък, но то още не беше. Вече си има и то.

    Благодаря ти от сърце :)

  26. Димитър Н. Митев says:

    “Deja vu” ! Разкри ни! Хем пораснали хем не, такива дето не искаме да го сторим и като нас, дето не си признаваме! Топли! Мотивира! Учи! И НАЙ ВЕЧЕ ПОМАГА!!! Благодаря ти Дачи!

  27. LeeAnn says:

    Благодаря за хубавите думи, Митак. Щастлива съм, когато някой успява да отрие ценното, скрито между редовете и да го вземе със себе си :)

  28. LeeAnn says:

    Мнението на ГОЛЯМОТО ЖУРИ: http://www.leeneeann.info/blog/?p=4792

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>